Решение № 396 от 24.03.2026, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Плевен, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430106515 по описа за 2025 година

Производството по гр.д.№6515/2025г. на ПлРС е образувано по искова молба от Д. И. С., ЕГН**********, с адрес ***, чрез адв. Н. Д., против „Е.

М.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ №4, бул./***, бл. 15, вх. А, ет.4, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 9661,69лв.главница, сумата от 1444,30лв.- редовна лихва, за периода 15.01.2009 17.01.2010г., сумата от 325,15лв -наказателна лихва, за периода 15.01.2009г03.02.2010г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2010г, до изплащане на вземането, както и на сумата от 228,62лв. разноски по делото, съгласно ИЛ от 30.03.2010г. издаден по ч. гр.д.

№730/2010г. на

ПлРС, предмет на изпълнително дело

№20108140400242/2010г. по описа на ЧСИ Н.В., поради изтекла погасителна давност. Твърди се, че по въз основа на изпълнителен лист от изпълнителен лист от 30.03.2010г., издаден по ч.гр.д.№730/2010 г. на ПлРС, е осъден да заплати на „Райфайзенбанк /България/” ЕАД, сумата от 9661,69лв.- главница, сумата от 1444,30лв., просрочена редовна лихва, сумата 325,15лв.наказателна лихва, сумата от 228,62лв. разноски. Сочи, че въз основа на ИЛ е образувано изпълнително дело №20108140400242/2010г. по описа на ЧСИ 1

Н.В.. Излага, че на 28.02.2012г., взискателят „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е прехвърлил вземанията си, предмет изпълнителното дело, на ответника „Е. М.” ООД. Сочи, че т.к. взискателят не е поискал извършване на действия на принудително изпълнение по образувано го изпълнително дело №20108140400242/2010г. по описа на ЧСИ Н.В. в продължение на повече от две години, частния съдебен изпълнител е прекратил производството по същото на 27.08.2018 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Сочи, че след тази дата, от страна на кредитора, не са предприемани действия за събиране на вземанията по ИЛ. Твърди се, че е налице изтекла погасителна давност и е погасена възможността на ответното дружество, като кредитор и взискател, да събира по принудителен ред вземанията си по изпълнителния лист от 30.03.2010г. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока за отговор, ответникът „Е. М.” ЕООД, ЕИК***изразява становище за недопустимост на предявеният иск, поради липса на правен интерес. Не се оспорва твърдението, че по ч. гр. д. № 730/2010 г. по описа на PC –Плевен е издаден процесния изпълнителен лис, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 242/2010 г. по описа на ЧСИ Н.В., както и факта на цедиране на вземанията по ИЛ в полза на ответното дружество, за което ищецът е надлежно уведомен. Сочи се, че за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящето дело.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание събраните по делото писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

По делото безспорно се установява, че въз основа на заявление по чл.

417 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№730/2010г. по описа на ПлРС, по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение №498/05.02.2010г. и Изпълнителен лист от 30.03.2010г, в полза на заявителя „Райфайзенбанк България” ЕАД.

Установява се също, че въз основа на издаденият ИЛ е образувано изп. дело №242/2010г. по описа на ЧСИ Н. Вангелова. Установява се също, че до длъжника- ищец е изпратена ПДИ, редовно връчена на 24.05.2010г.

Безспорно по делото се установява също, че вземането по ИЛ е цедирано в полза на ответника Е. М., въз основа на договор за цесия от 28.02.2012г.Установява се също, че последното действие по изпълнението е депозирането на молба от 04.11.2016г. Установява се също, че изп. дело №242/2010г., е прекратено с Постановление от 13.08.2018г., на основание чл.

2

433, ал. 1, т.8 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Искът с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, по своята правна същност, е отрицателно установителен иск, който длъжникът може да предяви против своя кредитор, за установяване, че не дължи вземането по изпълнителното основание, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено съответното изпълнително основание, като условие за допустимост. Съобразно нормата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо- в случая, считано от датата на издаване на ИЛ- 30.03.2010г.; издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, с изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414 от ГПК, считано от връчването й на 24.05.2010г.

Съобразно постановеното в ТР№ 2/2013г., т.10 на ВКС, в случаите на прекратяване на образуваното изп. производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите към т.10 на ТР, изрично са посочени кои действия съставляват действия по изпълнението, прекъсващи давността давността: давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Със същата точка, е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Съобразно цитираното ППВС№3/1980г., погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Цитираната т.10 от ТР№2/2013г. на ВКС поражда действие, считано от датата на обявяването на ТР- 26. юни. 2015г., и то само по отношение на висящите към този момент 3 изпълнителни производства- каквото е и изп. дело №242/2010г. по описа на ЧСИ Н. Вангелова. Поради изложеното, съдът приема, че до датата на постановяване на същото -26.06.2015г., на основание ППВС№3/1980г., давността спрямо вземането по ИЛ, не е текла. Същата е започнала да тече, считано от датата на постановяване на ТР №2/2013г. на ВКС- 26.06.2015г.

Съдът приема, че последното действие по изпълнението по изп. дело №242/2010г. по описа на ЧСИ Н. Вангелова. е извършено на 04.11.2016г.

Прекратяването на изпълнителното производство, по перемпция, става по право, по силата на самия закон и не е необходимо издаването на нарочен акт от страна на съдия- изпълнителя, поради което изп. дело №242/2010г. следва да се счита за прекратено по перемпция на 04.11.2018г. от която дата е започнала да тече нова, петгодишна погасителна давност,/ по арг. т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС/, която, към датата на ИМ 29.10.2025г, е изтекла.

На основание изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, е изцяло основателен и следва да бъде уважен като такъв.

Следва в полза на ищеца да бъдат присъден направените по делото разноски 1770лева /905 евро/ съобразно представеният списък на разноските .

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.439, ал.2 от ГПК, спрямо ответника „Е. М.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ №4, бул./***, бл. 15, вх. А, ет.4, че ищецът Д. И. С., ЕГН**********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 9661,69лв.- главница, сумата от 1444,30лв.- редовна лихва, за периода 15.01.2009 - 17.01.2010г., сумата от 325,15лв -наказателна лихва, за периода 15.01.2009г- 03.02.2010г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.02.2010г, до изплащане на вземането, както и на сумата от 228,62лв. разноски по делото, съгласно ИЛ от 30.03.2010г. издаден по ч. гр.д.№730/2010г. на ПлРС, предмет на изпълнително дело №20108140400242/2010г. по описа на ЧСИ Н.В. с район на действие ОС Плевен, поради ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Е. М.” ЕООД, 4

ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост“ №4, бул./***, бл. 15, вх. А, ет.4, ДА ЗАПЛАТИ НА Д. И.

С., ЕГН**********, с адрес ***, сумата от 905 евро - деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ОС- Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5