Определение № 543 от 08.12.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. Смолян, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500621 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.248 ГПК.

С определение № 811/11.09.2025 г. по гр.дело № 387/2025 г.

Смолянският районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „А.к.п.з.” АД-гр.София за изменение на решение № 316 от 22.07.2025 г. на РС- Смолян в частта за разноските, които е осъдено да заплати на адв.М.О. на осн.чл.38 ал.2 ЗА.

Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от „А.к.п.з.“ АД-гр.София, с искане да бъде отменено и да бъде уважена молбата с вх.№ 6921/13.08.2025 г. по чл.248 ГПК на същото дружество за изменение на горното решение в частта за разноските, като присъденото на пълномощника на ищцата Е. У. –адв.М.О., възнаграждение от 400 лв. се намали до размер между 100 лв. и 360 лв.

Насрещната страна Е. У., представлявана от адв.М.О., не е подала отговор по чл.276, ал.1 ГПК на частната жалба.

Съдът установява следното:

Частната жалба е неоснователна.

Гр.дело № 387/2025 г. е образувано по исковете на Е. У. да се признае за установено спрямо „А.к.п.з.“ АД, че тя не дължи на дружеството 1

707,93 лв. главница по Договор за потребителски кредит № 2857485/22.12.2016 г. между нея и „П.О.Б.“ ООД; 82,85 лв. лихва за периода 31.12.2016 г. – 17.02.2018 г.; 639,51 лв. такси и комисиони за допълнителни услуги; 132,16 лв. мораторна лихва за периода 18.02.108 г. – 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда на 29.07.2019 г., до изплащане на задължението, за които суми е издаден изп.лист № 273/10.09.2025 г. по ч.гр.дело № 313/2019 г. на РС-Девин и е образувано изп.дело № 433/2019 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, поради недействителност на договора за кредит.

Ищцата Е. У. е представлявана от адв.М.О., като, видно от договора за правна защита и съдействие от 28.02.2025 г. на л.8 от делото на РС, защитата се осъществява безплатно на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, тъй като ищцата е материално затруднено лице.

С отговора на исковата молба ответното дружество „АКПЗ“ АД прави възражение за прекомерност, като моли, ако се постанови решение в полза на ищцата и ако тя претендира адвокатско възнаграждение в размер, поголям от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, то да бъде намалено до минимума съгласно същата наредба. Същото е искането на дружеството и в молбата му с вх.№ 5071/10.06.2025 г.

С решение № 316/22.07.2025 г. Смолянският районен съд приема за установено по отношение на „А.к.п.з.” АД - гр.София, че Е. В. У. не му дължи сумите: 707,93 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 2857485 от 22.12.2016 г., сключен между „П.О.Б.“ ООД и Е. В. У.; 82,85 лева - договорна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 17.02.2018 г., 639,51 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги, 132,16 лева - мораторна лихва за периода от 18.02.2018 г. до 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 707,93 лева, считано от подаване на заявлението в съда 29.07.2019г. до изплащане на задължението, за които суми е издаден изпълнителен лист № 273/10.09.2019 г. по ч.гр.дело № 313/2019 г. по описа на РС Девин, за които е образувано изпълнително дело № 433/2019 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски и които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20188810400330 по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, поради недействителността на договора за кредит. Т.е., предявените от Е. У. искове са уважени изцяло.

2

С решението също така „А. за к. на п.з.” АД е осъдено да заплати на адв. М.М.О., Адвокатска колегия Смолян, сумата 400 лв. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Е. В. У. по предявения от нея иск с правно осн.чл.124 ал.1 от ГПК.

За да определи този размер, Смолянският районен съд взема предвид вида и цената на иска; обстоятелството, че по делото е проведено едно единствено открито съдебно заседание, правилата на Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и постановките на Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.

С молба вх.№ 6921/13.08.2025 г. „А.к.п.з.“ АД-гр.София иска изменение на решението в частта за разноските, като присъденото на адв.М.О. по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв възнаграждение от 400 лв., тъй като е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, бъде намалено между 100 и 360 лв.

С обжалваното определение Смолянският районен съд оставя молбата без уважение, като приема, че така определеното възнаграждение от 400 лв. не е прекомерно, тъй като при аргументацията си процесуалният представител на ищцата е цитирал и анализирал практика на Съда на ЕС, като делото не се отличава с фактическа сложност, а с правна; при цена на иска от 919,52 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/20024 г. за възнаграждения за адвокатска работа е 400 лв. и в случая тази сума е съответна на вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената от адвоката работа, фактическата и правна сложност на делото.

В случая материалният интерес по смисъла на §1а, т.1, пр.1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, който следва да е ориентир за минимално предвиденото възнаграждение, възлиза на 1562,12 лв. При това положение минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 от наредбата е 456,12 лв. Както се посочи по-горе, самото дружество и в отговора на исковата молба, и в писмената молба от 10.06.2025 г. моли възнаграждението на адвоката на ищцата да бъде определено в размер на минимума по наредбата.

В случая възнаграждението е определено дори под този размер, като липсват основания то да бъде още повече намалено – макар по 3 делото да е проведено само едно съдебно открито съдебно заседание, без изслушване на експертиза и свидетели, и да съществува установена съдебна практика по подобен вид спорове, процесуалният представител на ищцата е посочил, подробно анализирал и предложил приложение за конкретния спор, редица решения на СЕС и на ВКС, което е съобразено от районният съд.

Както е прието в Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о., размерите по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащането на правната помощ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Т.е., няма основание при определяне възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв непременно да се използват по аналогия размерите на възнаграждения, които се изплащат по реда на Закона за правната помощ – те подлежат на преценка от съда с оглед посочените по-горе критерии, които критерии са отчетени при постановяване на обжалваното определение.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 811/11.09.2025 г. по гр.дело № 387/2025 г. на Смолянския районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. Смолян, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно частно гражданско дело № 20255400500621 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.248 ГПК.

С определение № 811/11.09.2025 г. по гр.дело № 387/2025 г.

Смолянският районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „А.к.п.з.” АД-гр.София за изменение на решение № 316 от 22.07.2025 г. на РС- Смолян в частта за разноските, които е осъдено да заплати на адв.М.О. на осн.чл.38 ал.2 ЗА.

Срещу това определение е подадена допустима частна жалба от „А.к.п.з.“ АД-гр.София, с искане да бъде отменено и да бъде уважена молбата с вх.№ 6921/13.08.2025 г. по чл.248 ГПК на същото дружество за изменение на горното решение в частта за разноските, като присъденото на пълномощника на ищцата Е. У. –адв.М.О., възнаграждение от 400 лв. се намали до размер между 100 лв. и 360 лв.

Насрещната страна Е. У., представлявана от адв.М.О., не е подала отговор по чл.276, ал.1 ГПК на частната жалба.

Съдът установява следното:

Частната жалба е неоснователна.

Гр.дело № 387/2025 г. е образувано по исковете на Е. У. да се признае за установено спрямо „А.к.п.з.“ АД, че тя не дължи на дружеството 1

707,93 лв. главница по Договор за потребителски кредит № 2857485/22.12.2016 г. между нея и „П.О.Б.“ ООД; 82,85 лв. лихва за периода 31.12.2016 г. – 17.02.2018 г.; 639,51 лв. такси и комисиони за допълнителни услуги; 132,16 лв. мораторна лихва за периода 18.02.108 г. – 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда на 29.07.2019 г., до изплащане на задължението, за които суми е издаден изп.лист № 273/10.09.2025 г. по ч.гр.дело № 313/2019 г. на РС-Девин и е образувано изп.дело № 433/2019 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, поради недействителност на договора за кредит.

Ищцата Е. У. е представлявана от адв.М.О., като, видно от договора за правна защита и съдействие от 28.02.2025 г. на л.8 от делото на РС, защитата се осъществява безплатно на осн.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, тъй като ищцата е материално затруднено лице.

С отговора на исковата молба ответното дружество „АКПЗ“ АД прави възражение за прекомерност, като моли, ако се постанови решение в полза на ищцата и ако тя претендира адвокатско възнаграждение в размер, поголям от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, то да бъде намалено до минимума съгласно същата наредба. Същото е искането на дружеството и в молбата му с вх.№ 5071/10.06.2025 г.

С решение № 316/22.07.2025 г. Смолянският районен съд приема за установено по отношение на „А.к.п.з.” АД - гр.София, че Е. В. У. не му дължи сумите: 707,93 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 2857485 от 22.12.2016 г., сключен между „П.О.Б.“ ООД и Е. В. У.; 82,85 лева - договорна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 17.02.2018 г., 639,51 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги, 132,16 лева - мораторна лихва за периода от 18.02.2018 г. до 23.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 707,93 лева, считано от подаване на заявлението в съда 29.07.2019г. до изплащане на задължението, за които суми е издаден изпълнителен лист № 273/10.09.2019 г. по ч.гр.дело № 313/2019 г. по описа на РС Девин, за които е образувано изпълнително дело № 433/2019 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски и които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20188810400330 по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, поради недействителността на договора за кредит. Т.е., предявените от Е. У. искове са уважени изцяло.

2

С решението също така „А. за к. на п.з.” АД е осъдено да заплати на адв. М.М.О., Адвокатска колегия Смолян, сумата 400 лв. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Е. В. У. по предявения от нея иск с правно осн.чл.124 ал.1 от ГПК.