Решение № 7 от 03.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Бургас, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двА.десети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20232100501071 по описа за 2023 година

С Решение № 56/28.03.2023г., постановено по гр. дело № 73/2022г. по описа на Районен съд - Айтос е отхвърлен иска на „Водоснабдяване и канализация ” ЕАД със седалище гр. Бургас против И. С.

М. за установяване съществуването на вземането по издадена по частно гр. дело № 965/2021г. по описа на Районен съд – Айтос Заповед № 372 по чл. 410 от ГПК от дата 28.10.2021г. за изпълнение на парично задължение в размер на 655, 21 лева – главница, 54, 72 лева - лихва за периода от 26.09.2019 г. до 21.10.2021 г. (с изключение на периода на действие на извънредното положение от 13.03.2020 година до 13.05.2020 година, за който не се претендира лихва), ведно със законната лихва от 27.10.2021 г. до изплащане на вземането.

С цитираното решение – производството по делото е прекратено по отношение на новоконституираните, в качеството им на наследници на С.

М. Х. ответници - Й. С. М. и А. С. Ш. като недопустимо.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 1

„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев, с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност в отхвърлителната част, както и в частта, в която е присъдено възнаграждение за особените представители на ответниците.

В жалбата се изразява несъгласие с изводите на съда, че И. М. не е страна в правоотношението с оператора и няма качеството ,,потребител“.

Посочва се, че абонатен номер - 815416 е разкрит за процесния водоснабден имот и заведен в базата данни на оператора с административен адрес: гр.

Айтос, ул. ,,Чудни скали“ № 23. Излага се становище във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор в хипотезата на смърт на потребител. Твърди се, че в конкретния случай, насрещната страна е следвало да представи удостоверение за наследници в установените срокове.

В жалбата се навеждат доводи относно понятието ,,потребител“ съгласно разпоредбата на § 11, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и кА.лизационни услуги и чл. 2, ал. 3 от ОУ. Заявява се, че ползвателят на имота следва да заплаща разноските и ползваните В и К услуги. Направен е подробен Анализ на представените по делото доказателства. Излагат се аргументи за наличие на облигационна връзка, възникнала при откриването на индивидуална партида на потребител.

Подчертава се, че въззивното дружество е доставяло вода в имота, обитаван от въззиваемия, като с оглед измерване потреблението, бил монтиран водомер, съобразно чиито показания, се извършвало фактурирането.

Развиват се съображения във връзка с присъдените в тежест на ищеца разноски за назначаване на особен представител на конституираните от съда ответници, по отношение на които е прекратено производството по делото.

Твърди се, че исковите претенции били насочени единствено срещу И. М., поради което въззивното дружество се противопоставило на служебното конституиране. С жалбата се претендира отмяна на атакувания 2 съдебен акт на районния съд в обжалваните части и постановяване решение на настоящата инстанция, с което да бъдат уважени изцяло исковите претенции.

Не се отправя искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправено е искане за присъждане на сторените в производството пред двете инстанции разноски.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител.

В предвидения законов срок, по делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от И. С. М., чрез назначения особен представител - адв. Кремена Табакова, с който същата се оспорва изцяло.

Изразява се несъгласие с наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части.

В отговора на въззивната жалба се посочва, че в жалбата са изложени противоречиви твърдения, касаещи качеството ,,потребител“ на въззиваемия, както и че представените в първоинстанционното производство писмени доказателства не удостоверят, че И. М. е собственик или ползвател на процесния имот.

Претендира се първоинстанционното решение потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение. да бъде

Отправя се искане за присъждане на възнаграждение за особен представител, като се сочи, че в конкретния случай, ищецът предявява два обективно съединени иска, поради което на особения представител следвало да бъде определено възнаграждение в размер на 400 лева за всеки един от исковете.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – И. С.

М. чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното 3 решение да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас против И. С. М., с който се претендира да бъде прието за установено, че И. С. М. дължи на ищцовото дружество следните суми – 655, 21 лева – главница, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 26.08.2019г. до 25.01.2021г. с отчетен период по фактури от 29.06.2019г. до 31.12.2020г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 54, 72 лева за периода от 26.09.2019г. до 21.10.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от 655, 21 лева от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 27.10.2021г. до окончателното плащане.

По делото не се спори, че въз основа на депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас, Районен съд – Айтос е постановил Заповед № 372 от 28.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредил И. С. М. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД със седалище гр. Бургас претендираните със заявлението суми.

В исковата молба се посочва, че в полза на ответника И. С. М. е възникнало качеството „потребител на ВиК услуга“ от момента на придобиване на правото на собственост по отношение на водоснабдения обект. Посочва се, че за процесния период отчитането на водомера в имота на ответната страна се е осъществявало по електронен път, посредством ползване на мобилно устройство и той е следвало да заплаща, но не е заплатил своевременно задълженията си за доставена, отведена и пречистена вода, за които му задължения са издадени и съответните фактури.

В хода на производството, Районен съд – Айтос с Определение № 661 от 19.08.2022г., постановено по гр. дело № 73/2022г. по описа на Районен съд – Айтос конституира Й. С. М. и А. С. Ш. в качеството им на ответници наред с ответника И. С. М. – тримата в качеството им на наследници на починалия на 11.11.202г. С. М. Х., б.ж. на гр. Карнобат. Впоследствие - с 4 постановеното първоинстанционно решение, съдът е прекратил производството по делото по отношение на новоконституираните ответници – Й. С. М. и А. С. Ш. с мотив, че производството по отношение на тях е недопустимо, предвид обстоятелството, че спрямо тях от страна на ищцовото дружество не е формулирано конкретно искане – нито за установяване вземането спрямо тях, нито за осъждането им да заплатят на ищцовото дружество конкретна парична сума, предвид обстоятелството, че производството е с правно основание чл. 422 от ГПК – за установяване на вземане, свързано със задължение по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Следва да се отбележи, че жалба против определението за прекратяване на производството по отношение на двете новоконституирани ответници не е депозирана, поради което и съдът намира, че първоинстанционното решение в тази му част е влязло в законна сила. Във въззивната жалба се съдържа искане да бъде отменено първоинстанционното решение в частта му, в която е осъдено ищцовото дружество да заплати разноски за назначените в първоинстанционното производство особени представители на новоконституираните ответници.

Ответната страна по предявените искове – И. С. М. чрез назначения му особен представител – адвокат Табакова депозира по делото писмен отговор на исковата молба, в който оспорва качеството на потребител на ответника, оспорва предоставянето на услугата от ищцовото дружество, както и оспорва сочените като дължими суми, потреблението на съответстващото количество, начина на отчитане на водомера, както и представените фактури, тъй като не са доказателство за предоставена услуга и потребление.

За да отхвърли предявените обективно съединени искове, първоинстанционният съд е приел в своите мотиви за недоказано обстоятелството за наличие на ликвидно (установено по основание и размер) и изискуемо вземане в полза на ищеца – кредитор спрямо ответника – длъжник И. С. М.. В своите мотиви, съдът е посочил, че по делото не са приложени доказателства, удостоверяващи, че ответникът е собственик на имота, нито такива, които да установяват наличието на договорни отношения между него и ищцовото дружество.

5

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, като счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

По делото е представена Справка – извлечение за имот, с партида с абонатен номер 815416 и титуляр на партидата – И. С. М. и адрес – гр.

Айтос, ул. Чудни скали № 23, от която е видно, че за периода от 03.12.2020г. до 03.12.2020г. са отчетени 300 куб.м. доставена, отведена и пречистена вода.

Към справката са представени и съответните фактури за отчетените количества вода за процесния период от време.

По делото не се спори, че С. М. Х. е починал на 11.11.2020г. и е оставил за свои законни наследници своите три деца – Й. С. М., А. С. Ш. и И.

С. М. (ответник в настоящото производство).

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза от 20.02.2023г., от неоспореното заключение на която е видно, че в процесния имот има открита партида - 815416 при ВиК ЕАД, експлоатационно подразделение – гр. Айтос и е регистрирано едно измервателно устройство. В заключението е посочено, че титуляр на партидата след 21.07.2011г. е И. С.

М.. Вещото лице в своето заключение е посочило, че водоснабдения обект представлява жилищна сграда, изградена до стадий довършителни работи, посочено е и обстоятелството как са отчитани показанията на водомера, като е посочено, че към момента на огледа в изградената в имота сграда никой не живее.

На основание чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

С оглед на представените по делото доказателства, настоящият състав намира, че по делото не се установява по безспорен начин, че 6 ответникът И. С. М. притежава правото на собственост на водоснабдения обект, за да може да се ангажира отговорността му за неизплатената стойност на доставена, отведена и пречистена вода за процесния период от време – от 29.06.2019г. до 31.12.2020г. Действително – по делото е представено копие от погасителен план за предходен период, за който са възникнали задълженията – 2017г., от който е видно, че са разсрочени задължения на С. М. Х., но това по никакъв начин не доказва обстоятелството, че именно това лице е собственик на процесния недвижим имот. Впоследствие – по делото е представено и друго копие от погасителен план от името на наследници на С.