Решение № 344 от 01.07.2020, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е №344/1.7.2020г.

01.07.2020 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ЯМБОЛ, гражданско отделение, ХVІ

- ти състав в открито съдебно заседание, проведено на пети юни две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Секретар: Ив.Г. като разгледа докладваното от съдия Георги ГЕОРГИЕВ гражданско дело № 194 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Е.И.Е. ***,В.Г.Х. *** и „В и Е Ауто“ ООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,със законен преставител Е.И.Е., против „Райфайзенбанк България“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,район „Лозенец“,“Експо 2000“,бул.“Никола Вапцаров“ № 55, отрицателен установителен иск, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че солидарните ищци не дължат сумата от 15 592,16 лв. олихваема сума и 5 196,69 лв.-лихва, за която е бил издаден изпълнителен лист от 25.03.2013 г. по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС, образуван понастоящем в изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ рег.№ *** – И. Х.

Твърди се, че ищците имат сключен договор за банков кредит № *** г. и договор за овърдрафт № *** г. с ответника,които поради забавено плащане станали предсрочно изискуеми и ответника се снабдил с изпълнителен лист, издаден по гр.дело № *** г. за сумата от 59192,00 евро-изискуема главница,за сумата от 1208,90 евро изискуема редовна лихва за периода 05.10.2012 г. до 17.01.2013 г.,за сумата от 672,23 евро изискуема наказателна лихва за периода 05.11.2012 г. до 13.03.2013 г.,ведно със законната лихва от 14.03.2013 г. до изплащане на вземането,както и направените разноски включващи държавна такса в размер на 2428,09 лв. и юрисконсулско възнаграждение в размер на 1664,00 лв.По искане на ответното дружество и въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.дело № *** год. по описа на ЧСИ с рег.№ *** И.Х. с район на действие ЯОС. По същото изп.дело били продадени ипотекирани имоти в полза на ответника,като след продажбата им и след разпределението на сумите към дата 13.12.2019 г. имало дължима сума в размер на 15 592,16 лв. олихвяема сума и 5 196,69 лв.лихва.Твърди се,че в т.3.2 от Договора за банков кредит било уговорено,че заемната сума следвало да бъде погасявана на 176 равни последователни месечни вноски всяка в размер на 351 евро,като последната вноска която била изравнителна следвало да е в размер на 224 евро.Договора за банков кредит бил двустранен,като представлявал абсолютна търговска сделка/арг.от чл.1,ал.1,т.7 ТЗ/ по силата на който банката се задължавала да отпусне на заемателя парична сума за определена цел,при уговорени условия и срок,като заемателя се задължавал да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока,както и да плати уговорената договорна лихва. От разпоредбата на чл.430,ал.1 ТЗ било видно,че предмет на договора можело да бъде само предоставянето на точно определена по своя размер парична сума,като крайното задължение на кредитополучателя се формирало от съвкупност от разходите за обслужване на кредита,дължимата възнаградителна лихва и главница. По своето правно естество престациите били винаги делими,като можели да се изпълняват на части според уговорка на страните по договора ,какъвто бил случаят с договора за банков кредит. От това следвало извода,че след като задължението било делимо,то плащанията на кредитополучателя били частични,което намирало подкрепа в разпоредбата на чл.66 ЗЗД. Също така следвало да се отчете,че ЗЗД бил в сила от 1950 г. и до този момент законовата уредба в частта й,касаеща кратката тригодишна давност при наличието на периодични плащания,не била променена,като била предмет на изясняване в ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. От всичко гореизложено,следвало извода,че приложимата погасителна давност при договор за банков кредит била кратката тригодишна давност. В настоящия случай се твърди,че съгласно изготвеното разпределение по процесното изп.дело № *** г. на ЧСИ И. Х. било отразено,че последното изпълнително действие от което следвало да се зачете погасителната давност било на 15.06.2016 г. ,на която дата било извършено разпределение на постъпилите суми по делото,като тригодишната погасителна давност за процесната сума била изтекла на 15.06.2019 г. На следващо място се твърди,че на основание чл.111 ЗЗД задължението за лихва също се погасявало с тригодишния давностен срок,като вид периодично плащане. Същото се погасявало и тогава,като било погасено главното задължение,независимо,че давността за лихва не била изтекла. Систематичното тълкуване на чл.119 ЗЗД сочило,че това било така само когато главницата била погасена по давност. Алтернативно се излагат доводи,че ако не бъде уважено искането им за прилагане на тригодишната давност,следвало да се има предвид,че от справка в АВ налагането на възбрана по отношение на ипотекираните имоти на длъжниците по кредита била вписана на 10.04.2013 г.,като самата публична продан била осъществена едва през 2016 г.,като постановлението за възлагане било вписано на 31.03.2016 г. Самата обезпечителна мярка от която следвало да бъде зачетен давностния срок била възбраната,като самата публична продан била продължение на вече наложената обезпечителна мярка,като през това време течала погасителната давност,която следвало да бъде зачетена от вписването на възбраната,а именно от 10.04.2013 г.,като към настоящия момент бил изтекъл повече от предвидения 5/пет/ годишен давностен срок,който следвало да погаси процесната сума.

Претендира се уважаване на иска.

В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който иска е оспорен като неоснователен.

Възразява се, че ответника не е пасивно легитимиран като ответник, т.к. с договор за цесия от 21.11.2018 г. процесното вземане е прехвърлено на друг кредитор. В случай,че ищците не били уведомени за извършената цесия с отговора на исковата молба се прилага уведомление за сключения на 21.11.2018 г. договор за цесия,които да бъдат връчени на ищците и същите да се считали за уведомени за сключения договор за цесия. В тази връзка се твърди,че иска по чл.439 ГПК се явявал допустим само спрямо цесионера. Отделно от това се твърди,че посоченото изп.дело било прекратено,като не била налице една от абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска,а именно правен интерес с оглед на това,че към настоящия момент не било налице изпълнително производство. Твърди се,че процесното вземане не можело да се квалифицира като „периодично плащане“,като по отношение на него следвало да се приложи общия петгодишен давностен срок,като искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсвала давността.

Счита се предявения иск за недопустим,а в условията на евентуалност за несонователен.

В съдебно заседание ищците

– редовно призован, не се явяват,като се представляват от пълномощник адвокат който сочи доказателства и пледира за уважаване на исковете.

Ответникът - редовно призован, не се явява и не се представлява.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените от ищеца с исковата му молба писмени доказателства и от материалите по приложеното изп.д.№ *** по описа на ЧСИ И.х. с рег.№ *** на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – Я. се установява, че въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № *** г. по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ЯРС на 25.03.2013 г. е бил издаден изпълнителен лист за осъждането на „В и Е Ауто“ ООД,В.Г.Х. и Е.И.Е. да заплатят солидарно на „Райфйзенбанк България“ ЕАД сумата от 59192,00 евро – изискуема главница,изискуема редовна лихва,начислена за периода от 05.10.2012 г. до 27.01.2013 г. вкл.в размер на 1208,09 евро,изискуема наказателна лихва,изчислена за периода от 05.11.2012 г. до 13.03.2013 г. вкл. в размер на 1672,23 евро,ведно със законната лихва от 14.03.2013 г. до изплащане на вземането,както и направените разноски-платена държавна такса в размер на 2428,09 лв. и юрисконуслско възнаграждение в размер на 1664,00 лв.

С молба от 29.03.2013 г. на „Райфайзенбанк

/България/“ ЕАД до ЧСИ И.х. въз основа на заповед за незабавно изпълнение № *** г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 25.03.2013 г. е било образувано изп.д.№ *** срещу посочените по-горе солидарните длъжници,като на длъжника В.Г.Х. му е връчена покана за доброволно изпълнение на 12.04.2013 г.,на длъжника „В и Е Ауто“ ООД му е връчена покана за доброволно изпълнение на 20.05.2013 г. и на длъжника Е.И.Е. му е връчена покана за доброволно изпълнение на 20.05.2013 г.

До съответните учредения на основание чл.413,ал.3 ГПК от ЧСИ са изискани справки за притежаваните от солидарните длъжници за всички имоти,движими и недвижими лични вещи и съпружеска общност, като са предприети действия за принудително изпълнение.

От представените заверени копия за вярно с оригинала от изп.дело № *** г. по описа на ЧСИ се установява,че са предприети действия по принудително изпълнение по искане на ответника,като на 10.04.2013 г.,11.04.2013 г.,14.05.2013 са вписани възбрани върху недвижими имоти с ипотекарен длъжник ищеца В.Г.Х. като обезпечение на вземането на ответната банка,като на 09.04.2013 г. е наложен запор по банковите сметки на „В и Е Ауто“ ООД,също така са наложени запори върху леки автомобили собственост на ищците ,извършен е опис на недвижими имущества по посоченото изп.дело на 27.05.2013 г.,насрочвани са публични продажби на недвижи имоти,като с постановление за възлагане на недвижими имоти последното от които е на 07.03.2016 г. недвижимите имоти са възложени на купувачите на проведения търг,като същата е вписана на 30.03.2016 г. в службата по вписванията.

Съгласно изготвено разпределение постъпилата сума в размер на 34816 лв. следвало да се извърши между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД-ипотекиран кредитор и Община-Я., като вземания за такси по ТТРЗЧСИ и разноски,от които 768.00 лв.-деловодни такси с ДДС и 56,50 лв. разноски без ДДС,като остатъка от разпределението от 33991,50 лв. с които следвало да се погаси публично задължение към Община-Я. МДТ в размер на 409,22 лв. и такса за събирането им в размер на 49,13 лв. с ДДС,като остатъка от разпределението в размер на 33532,85 лв. следвало да се погаси частично вземането на ипотекарния кредитор „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД,както за частичното погашение се дължала съответната такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 1213,20 лв. с ДДС и за превод на взискателя се следвали сумата от 32319,75 лв. Настоящото разпределение било изготвено на 15.06.2016 г.,като е насрочено предявяването на страните му на 22.06.2016 г. в кантората на ЧСИ по посоченото по-горе изпъ.дело.

От представените от ответника писмени доказателства

/потвърждение за извършена цесия, се установява, че на 15.11.2016 г. е бил сключен договор за цесия между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който и приложение № 1А към конкретен договор за цесия от 21.11.2018 г., вземането на ответното дружество срещу ищците, произтичащо от договор за банков кредит № *** г. е било прехвърлено на „ЕОС Матрикс“ ЕООД,а вземането към датата на цесията възлиза на общо задължение в размер на 16 474,62 лв.,от които : главница в лева към 21.11.2018 г. в размер на 4 346,07 лв.,законна лихва в лева към 21.11.2018 г. в размер на 8 885,55 лв. и ЮКВ в лева към 22.1.2018 г. в размер на 3 243,00 лв.

Видно от материалите по приложеното изп.дело № *** по описа на ЧСИ И. Х. с рег. № *** на КЧСИ и район на действие ОС-Ямбол е постъпила молба от „Райфайзенбанк /България/ ЕАД с което уведомяват съдебния изпълнител,че съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.11.2016 г. и конкретен договор за цесия от 21.11.2018 г. посочената банка е прехвърлила вземанията си към длъжниците „В и Е Ауто“ ООД,предмет на събиране по посоченото изпълнително дело на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД,считано от 21.11.2018 г.,като същия следвало да счита за оттеглени пълномощията на процесуалните представители на „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД по посоченото изп.дело. Сумите които следвало да постъпват по него във връзка с погасяване на прехвърлените вземания,от датата на уведомяването да се превеждали по сметката на новия кредитор,като уведомяването на длъжниците за извършената цесия било задължение на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД.