Решение № 7861 от 11.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7861 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20211110156127 по описа за 2021 година

Страни в производството са ищецът Манастир „***“, местно поделение на Българската православна църква – Българска патриаршия с код по Булстат ***, гр. София, район Витоша, кв. Драгалевци, чрез адв. Георгиева и адв. Н. и ответниците 1/ *** с ЕИК *** гр.

София, *** и 2/ „*** АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

София, Бизнес център Интерпред, ***, ет.2 и 3

Предявен е иск по чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор *** по действащата КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-41/21.7.2011г. на и.д. на АГКК, с изменение засягащо имота съгласно заповед за изменение на КККР №18-98-06.1.2015г./6.1.2015г. на Началника на СГКК – гр. София, с площ 2692кв.м., с адрес гр. София, кв. Драгалевци, м. Манастира, с трайно предназначениена територията: защитена, с начин на трайно ползване: за водопровод, с предишен идентификатор ***, стар № 057003, при съседи от всички страни ПИ с идентификатор *** и на изграденото в него индивидуално собствено на ищеца водовземно съоръжение за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване каптаж „Паша бунар“, както и за осъждане на ответниците да предат на ищеца владението на имота.

Предявен е иск по чл.54, ал.2 ЗКИР за признаване за установено, че е налице грешка в КККР на град София, изразяваща се в нанасяне на самостоятелен имот с идентификатор *** с площ 2692кв.м., в границите на ПИ с идентификатор ***.

Ищецът твърди, че правото му на собственост се установява от решение №129 за възстановяване на собствеността върху отнети земи и гори от горския фонд в землището на 1 с. Драгалевци ЕКНМ 99125 по ЗВСГЗФ, издадено от ПК, община Витоша на 1.9.2000г.

Ищецът бил въведен във владение с протокол за въвод №129/1.10.2000г. С това решение било признато правото на собственост за възстановяване в нови реални граници по чл.4, ал.2 ЗВСГЗФ върху имот с площ 500000дка и конкретно върху имот №057001 по КВС с площ 303806кв.м., представляващ широколистна гора. От този имот с №057001 по КВС бил образуван ПИ с идентификатор *** с площ 294408кв.м. В този имот било изградено преди повече от век водовземно съоръжение тип „каптаж“, известно като „Паша бунар“. От това съоръжение посредством водопреносната мрежа бил водоснабден ищецът за самостоятелно битейно-битово водоснабдяване по смисъла на §1,т.69 от ДР на ЗВ.

Със заповед за изменение на КККР №18-98-6.1.2015/6.1.2015г. на Началника на СГКК по заявление на „*** АД е одобрено изменение в КККР на мястото на ПИ с идентификатор *** са образувани 2 нови имота: нов ПИ с идентификатор *** с площ 2692кв.м. с начин на трайно ползване: За съоръжение на водопровод, както и ПИ с идентификатор *** с площ 291715кв.м.

ПИ с идентификатор *** бил актуван като публична общинска собственост с АПОС № 2203/712.2009г., поправен с Акт за поправка №2288/22.6.2010г. с основание чл.2, ал.1,т.1 и т.7 и чл.3, ал.2, т.1 ЗОС, вр. чл.19, ал.1, т.5 ЗВ.

Имотът е предоставен на ответника „*** АД с договор за концесия №РД-562782/23.12.1999г., влязъл в сила на 6.10.2000г. – след възстановяване на правото на собственост на ищеца.

Ответникът *** оспорва иска. Твърди, че спорният имот попада в санитарно-охранителна зона – пояс първи около каптиран извор „Паша бунар“, като за определянето на санитарноохранителната зона била издадена заповед №СОЗ – 516/5.12.2018г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район. Ответникът „*** АД имал издадено разрешително за водоползване №101660/7.8.2006г.

Прави възражение за придобивна давност - имотът се владеел от СО, чрез концесионера, повече от 10 години непрекъснато, трайно, явно и спокойно.

Ответникът „*** АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. По инициатива на ответника каптажът бил вписан в регистъра на обекти с обществено предназначение с удостоверение от 5.3.2007г., издадено от Столична РИОКОЗ. През 2011 г. ответникът поискал продължение на срока на действие на разрешителното за водоползване от 7.8.2006г. Новото разрешително било издадено до 8.8.2021г. Каптажът бил поддържан от ответника, били определени 3 пояса на сантирано-охранителна зона, за което били поставени ограда с бетонови колове и мрежа и били поставени табели, било монтирано измервателно устройство, имало назначен служител на трудов договор, който ежедневно приготвял необходимия разтвор белина за каптажа. През целия период на договора за концесия ответникът стопаниснал каптажа.

Относно собствеността на ПИ с идентификатор ***: по делото е представено заверено копие от Решение № 129/01.09.2000г. за възстановяване на собственост върху 2 отнети гори и земи от горски имот в землището на с. Драгалевци, постановено от ПКобщина Витоша, област София-град, с което на основание чл.4, ал.2 ЗВСГЗГФ се признава правото на собственост на Драгалевски манастир „Света Богородица” върху имот № 057001 по картата на възстановена собственост на землището с площ 303.860 дка, представляващо широколистна гора, находящ се в местността „Манастира”. С посоченото решение се установява възстановяването на собствеността върху посочения в него поземлен имот. Към решението е приложена и скица на възстановения поземлен имот № 057001 в землището на „Драгалевци” с площ 303,860 дка.

Представено е като доказателство по делото и заверено копие от Акт № 2288 за поправка на акт за публична общинска собственост № 2203/07.12.2009 г., в който като имот публична общинска собственост е актуван каптаж „Паша Бунар”, означен акто имот № 057003 с площ 2693 кв.м. в землището на Драгалевци с ЕКАТТЕ: 99125, в местността „Манастира”, като е посочено, че имотът е образуван от ПИ № 057001 и като граници на имота са посочени ПИ № 057004 и ПИ № 057001.

От представената в заверено копие като доказателство Заповед № 18-98-06.01.2015 г. на Началник на СГКК-София се установява, че въз основа на Акт № 2288 за поправка на акт за публична общинска собственост № 2203/07.12.2009 г., е допуснато изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. София, като е нанесен нов ПИ с идентификатор № ***, с площ 2693 кв.м., който имот обхваща границите на ПИ № 057003 по КВС на землище „Драгалевци”, район Витоша, като ПИ с идентификатор № *** е заличен от КККР.

От назначената по делото СТЕ се установява, че процесния ПИ с идентификатор ***, актуван като публична общинска собственост с Акт № 2288 за поправка на акт за публична общинска собственост № 2203/07.12.2009 г., е част от ПИ № 057001 по КВС, възстановен на Манастир „***” с решение №129, издадено от ПК, община Витоша на 1.9.2000г.

Следователно от представените доказателства се установява, че процесния недвижим имот с идентификатор № *** е бил възстановен на манастир „***” с решение №129, издадено от ПК, община Витоша на 1.9.2000г., а през 2009 г. същият имот е актуван като имот публична общинска собственост. От доказателствата по делото се установява, че имотът е отдаден на концесия на „*** АД, а от представеното по делото заключение към ССчЕ се установява, че каптажът „Паша Бунар”, който се намира в процесния ПИ е включен в активите на концесионера „*** АД през 2003 г.

Съгласно чл.77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Съгласно чл. 13а ЗВСГЗГФ решението на Общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, придружено със скица на имота, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Следователно Решение № 129/01.09.2000г. за възстановяване на собственост върху отнети гори и земи от горски имот в землището на с. Драгалевци, постановено от ПК-община Витоша, област 3

София-град, с което се възстановява собствеността върху ПИ № 057001, включващ и процесния поземлен имот, в полза на манастир „***” има легитимиращо действие, характерно за констативните нотариални актове за собственост и легитимира ищцовата страна като собственик на процесния имот и същевременно задължава ответника, който претендира права върху част от същия имот, да докаже своите права на собственост върху поземления имот или да обори удостовереното с решение №129, издадено от ПК, община Витоша на 1.9.2000г. право на собственост в полза на ищеца (по аналогия с ТР №11 от 23.3.2013г. по тълк.д. №11/2012, ОСГК на ВКС).

Ответникът *** се легитимира като собственик по силата на Акт № 2288 за поправка на акт за публична общинска собственост № 2203/07.12.2009 г., с които процесния ПИ с идентификатор *** е актуван като публична общинска собственост. Акът е издаден на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.7 ЗОбС и чл.3, ал.2, т.1 ЗОбС във връзка с чл. 19, ал.1., т.5 ЗВ. Актът за общинска собственост няма правопораждащо или конститутивно действие за удостовереното с него право на собственост (чл.5, ал.3 ЗОбС), а само констатира и удостверява вече възникнали права на собственост (Решение № 107 от 06.01.2017г. по гр.д. № 2173/2016 г., ВКС, II г.о.).

От данните по делото се установява, че ПИ № 057001, върху който е разположен каптаж „Паша Бунар” и първия пояс на санитарно-охранителната зона към него, към датата на издаване на Акт № 2288 за поправка на АПОС № 2203/07.12.2009 г., е бил частна собственост на ищеца манастир „***”, възстановен с Решение № 129/01.09.2000г., постановено от ПК-община Витоша, област София-град. Съгласно разпоредбата на чл. 24, т.1 ЗВ извиращите в границите на недвижимия частен имот води са частна собственост, а съгласно т.5 на същата разпоредба земите от пояс І на санитарно-охранителните зони на съоръженията за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване също са частна собственост. Ответниците по настоящото дело не са доказали, че към датата на издадване на Акт № 2288 за поправка на акт за публична общинска собственост № 2203/07.12.2009 г., ищците не са били собственици на поземления имот, върху който се намира каптажът „Паша Бунар” и не оспорват правото на собственост върху останалата част от поземления имот, възстановен с Решението на ПК-община Витоша.

Ответникът *** посочва, че ПИ с идентификатор *** е публична общинска собственост защото изградения в него каптаж „Паша Бунар” и намиращата се около него първа санитарно-охранителна зона, са по силата на чл.24, т.1 във връзка с чл.19, ал.1, т.4 ЗВ и чл.19, ал.1, т.5 ЗВ публична общинска собственост. Съгласно разпоредбите на чл.19, т.4 и т.5 водностопанските системи и съоръжения на територията на общината, както и земите от пояс І на санитарно-охранителните зони на водовземните съоръжения и съоръженията за водоснабдяване на населените места в общината, са публична общинска собственост, а съгласно чл. 24, т.1 ЗВ частна собственост са извиращите в границите на недвижимия частен имот води, с изключение на минералните води, докато текат през него, освен ако не са каптирани или не са включени във водоснабдителните системи. От заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ се установява, че по данни на ответника „*** 4

АД в неговите активи, предадени от ***, липсва информация за водопроводна мрежа, излизаща от съоръжението, няма данни за клиенти и за редовно въведен в експлоатация водопровод, както и няма информация за редовно присъединени към каптирания водопровод имоти. Посочва се, че при обследване на терен за трасиране на налична водопроводна мрежа, концесионерът „Софийска вода“ АД открива, че е изградено отклонение единствено към ищеца – Драгалевски манастир, но не са начини документи за законно присъединяване. Вещото лице по СТЕ посочва в своето експертно заключение, че съоръжението Каптаж „Паша Бунар” би могъл да осигури при идеални условия, т.е. при липса на загуби по трасето и при неизползване на водата за пожарни нужди и за поливане, вода за питейно-битови нужди на населеното място на максимум 905 бр. жители/обитатели на населеното място.