Решение № 7 от 16.03.2026, Районен съд - Котел

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Котел, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Административно наказателно дело № 20252210200098 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-0287002520/29.01.2025 г., издадено от началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Котел, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на И. С. Х., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП - 200 лв. глоба и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., за извършени нарушения съответно на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Недоволен от НП е останал Х., който го обжалва в срок. Навеждат се доводи за това, че НП е незаконосъобразно и необосновано, както и, че са нарушени както процесуалния, така и материалния закон. Иска се отмяна на НП и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, но изпраща молба, в която изразява същото становище.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебното заседание.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

1

На 31.08.2024г. бил издаден АУАН за това, че на „31.08.2024г. около 20,20 ч. по път SLV Котел с. Жеравна управлявайки собствения си лек автомобил фолксваген туран с рег. № ********** след употреба на алкохол 2,11 промила, установена с техническо средство дрегер 7510 № 0205 в издишания въздух губи управление излиза в дясно от платното за движение и скача в крайпътната канавка.“ В АУАН е посочено още, че водачът не представя СРМПС, както и, че виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на констатациите в АУАН, АНО е издал процесното Наказателно постановление (НП) № 24-0287-002520/29.01.2025 г., издадено от началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Котел, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на И. С.

Х., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП - 200 лв. глоба и на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., за извършени нарушения съответно на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителят и свидетелите по съставяне на акта, лицата не са установили лицето да управлява самокатастрофиралото МПС. Същият не е бил на място на ПТП-то, а се е появил по-късно „незнайно“ от къде и как, след което е бил тестван от полицейския служител за алкохол.

Видно от приобщените писмени доказателствени средства и поконкретно от постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.01.2025г. на РП – Сливен се установява, че в хода на разследването не бил привлечен обвиняем, но били разпитани множество лица, като било установено, че процесното ПТП е настъпило „вероятно“ около 19,30 – 20,00 ч., след което Х. за известно време е стоял сам до автомобила си, след което по пътя минал лек автомобил, в който се возели четири лица, които го закарали до с. Жеравна. Именно на тези свидетели им направило впечатление, че лицето мирише на алкохол, поради което подали сигнал на телефон 112 и се върнали на мястото на ПТП-то.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Н. Н., Н. С. и Д. К., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда 2 на чл. 283 НПК.

Съдът за пълнота намира, че следва да посочи, че не е разпитал свидетелите, които са подали сигнал на телефон 112, тъй като от целия събран по делото доказателствен материал се установява, че те не са очевидци на настъпилото ПТП, а са преминали покрай мястото след настъпването му когато жалбоподателят вече е бил извън МПС-то. Съдът за пълнота следва да отбележи, че от събрания по делото доказателствен материал се установява, че няма очевидци на настъпилото ПТП.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Н. Н., Н. С. и Д. К. като непротиворечиви и логични. Същите демонстрираха ясен спомен за събитията в процесните ден и място, спомниха си достатъчно факти от проверката, макар да е изминал изключително дълъг период от време. Ето защо, съдът като намери, че показанията им се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, то следва да дари с доверие показанията на свидетелите.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.

В производството по обжалване на наказателно постановление съдът е длъжен служебно да провери дали същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон и дали правилно е приложен материалният такъв. Въз основа на дължащата по закон служебна проверка, съдът установи, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, както и от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Ето защо при преценката дали има виновно 3 поведение на водача и нарушаване на посочената разпоредба винаги трябва да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на водача с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението. Необходимо е да се даде обоснован отговор дали водачът на МПС е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя съобразно конкретната пътна обстановка, било ли е възможно от обективната и субективна страна той да възприеме опасността и дали има виновно нарушение на конкретни правила за движение.

В АУАН и в НП липсва пълно и ясно словесно описание на нарушението по чл. 20 от ЗДвП. В конкретния случай в НП и АУАН изобщо не е посочено с кое от изискванията на закона не се е съобразил жалбоподателя. Впрочем АНО не е направил нищо за изясняване на обстоятелствата по делото. Безспорно РП – Сливен е прекратила наказателното производство и е изпратила за сведение акта си на АНО. Съдът намира, че съставеният АУАН не се базира на обективни факти, досежно пътната обстановка, атмосферните условия, превозното средство и превозвания товар. АНО е следвало да прецени събраните доказателства и да извърши допълнително разследване относно причините довели до ПТП и вината на водача и тогава да пристъпи към съставяне на НП. Освен това, както бе посочено, липсва посочване какъв е механизмът на причиняване на ПТП, като всички тези нарушения пряко влияят на пълнотата на обвинението и оттам на неговата яснота, а това води и до пряко нарушаване на правото на защита на санкционирания субект, защото той е поставен в ситуация да гради защита срещу неясно обвинение. Липсата на словесно описание на нарушението може да доведе в достатъчна степен деецът да не разбере за какво го санкционират, респ. да не може да организира адекватно и ефективно защитата си.

Съдът намира за необходимо да посочи, че жалбоподателят е бил тестван за алкохол след настъпване на ПТП-то като от целия събран по делото доказателствен материал е видно, че за определен период от време Х. е бил сам, поради което не може да се приеме с категоричност, че е управлявал МПС с посочената концентрация на алкохол в кръвта. Няма свидетелиочевидци, които да са видели лицето да управлява и да предизвиква ПТП-то.

Административнонаказателната отговорност на лицето би могла да се ангажира само ако по безсъмнен начин се установи нарушението, като в настоящия случай съдебния състав счита, че твърдението за управление на 4

МПС с посочената концентрация на алкохол в кръвта не се доказва по несъмнен начин.

Според нормата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелството за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Съдът намира, че от всичко гореизложено и от така описаната фактическа обстановка става ясно, че жалбоподателят е дошъл на мястото на ПТП-то след пристигане на органите на реда, поради което същите не са го установили да управлява процесното МПС. По тази причина съдът намира, че вмененото му нарушение не се установява с категоричност, тъй като лицето не е представило СРМПС на органите на реда при извършване на проверката, но това не означава, че към момента на управлението, който не е точно установен, същото не е било в него. Още повече, че жалбоподателят е установен извън превозното средство, като по делото безспорно се установи, че лицето за известен период от време е било само, както и че е било откарано до с. Жеравна и едва впоследствие се връща на мястото на инцидента.

Поради тези съображения съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

При този изход на делото, съдът намира, че право на разноски има жалбоподателя, но съдът не следва да ги присъжда тъй като не е представено доказателство за тяхното реализиране.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 24-0287002520/29.01.2025 г., издадено от началник РУ в ОДМВР Сливен, РУ Котел, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП на И. С. Х., с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва: на основание чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП - 200 лв. глоба и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв., за извършени нарушения съответно на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

5

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Сливен, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Котел: _______________________ 6