Решение № 1485 от 01.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1485 гр. София, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Чомпалов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело № 20211100901846 по описа за 2021 година

СГС е сезиран с искова молба от Национална агенция за приходите, с която са предявени срещу „М.И.“ ЕООД- в несъстоятелност искове с правно основание чл.694 ал.2, т.2 ТЗ за установяване на публични вземания в размер на 2 599 970,77 лв. – главници и в размер на 2 604 563,31 лв. – лихви. Твърди се от ищеца, че има качеството на кредитор на длъжника „М.И.“ ЕООД- в несъстоятелност и е предявил вземания в размер на 2 599 970,77 лв. – главници и в размер на 2 604 563,31 лв. – лихви, които са включени в списъка с приети вземания, но с определение от 26.08.2021 г. на СГС по т.дело N 199/2020 г. по подадено от длъжника възражение с правно основание чл.690 ТЗ тези вземания са изключени. Сочи се, че вземанията са установени с ревизионен акт N 2141112518/30.05.2012 г. на ТД на НАП и с ревизионен акт N 2121308268/24.02.2014 г. на ТД на НАП, но те не са погасени по давност по чл.171 ал.1, респ. ал.2 ДОПК, защото на основание чл.172 ал.1, т.5 ДОПК давността е била спряна с налагането на обезпечителни мерки, а по силата на чл.172 ал.2 ДОПК давността е прекъсната с издаването на акта за установяване на публично вземане.

Поддържа се, че за събиране на вземанията са издадени постановление за налагане на обезпечителни мерки N 53-00-3892/25.10.2013 г. и N 4245/29.11.2013 г., а с постановление N 4245/05.03.2014 г. е продължено действието на наложените обезпечителни мерки. Освен това давността е спряна с предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, което е сторено с молба от 25.06.2021 г. Иска се от ищеца да се установят публичните вземания в размер на общо 2 599 970,77 лв. – главница по двата ревизионни акта, както и в размер на 2 604 563,31 лв. – лихви.

Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове с довода, че искът, с който се претендира вземане за ДДС за периода 01.12.2010 г. – 30.05.2012 г., както и 1 за периода 01.04.2011 г. – 31.05.2012 г., е недопустим, защото ревизионните актове са издадени за вземания с други периоди. По същество исковете се оспорват с възражението, че са погасени по давност, защото е изтекъл 10-годишният давностен срок по чл.171 ал.2 ДОПК по отношение на вземане за ДДС за периода 01.01.2010 г. – 01.01.2011 г., а за остА.лите вземания е изтекъл 5-годишният давностен срок. Поддържа се, че не са представени доказателства обезпечителни мерки да са наложени, защото не са представени доказателства по чл.202 ал.1 ДОПК.

Синдикът на длъжника ответник е подал становище, с което оспорва исковете с довода, че са погасени по давност, както и поради липса на доказателства давността да е била спряна или прекъсната. Поддържа се, че претендираните вземания с иска не са били заявени в производството по несъстоятелност.

Представен е ревизионен акт N 2141112518/30.05.2012 г. на ТД на НАП, с който е установено, че за периода 01.07.2009 г. – 31.03.2011 г. и за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г. за „М.И.“ ЕООД- в несъстоятелност са натрупани задължения по ДДС в размер на 135336,04 лв. – ДДС и лихва за забава от 17500,27 лв., както и 1470269,80 лв. – ЗКПО и 177254,40 лв. – лихва за забава.

Представено е постановление от 25.10.2013 г. за налагане на обезпечителни мерки, с което за събирането на публични вземания в размер на 2 811 822,41 лв. по ревизионен акт N 2141112518/30.05.2012 г. е наложен запор върху банковите сметки на ответника.

Представени са запорни съобщения по чл.202 ал.2 ДОПК от 25.10.2013 г., с които е наложен запор до размера от 2 811 822,41 лв. върху банковите сметки на ответника, открити в банки в стрА.та.

Представено е постановление от 29.11.2014 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121 ал.6 ДОПК, с което е наложен запор върху суми на ответника в размер на 446 813,94 лв.

Представени са запорни съобщения по чл.202 ал.2 ДОПК от 29.11.2013 г., с които е наложен запор до размера от 446 813,94 лв. върху банковите сметки на ответника, открити в банки в стрА.та.

Представен е ревизионен акт N 2121308268/24.02.2014 г. на ТД на НАП, с който е установено, че за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2012 г. и за периода 01.04.2011 г. – 31.07.2013 г. за „М.И.“ ЕООД- в несъстоятелност са натрупани задължения по ЗКПО в размер на 377 930,22 лв. – ЗКПО, и лихва за забава от 59730,13 лв., както и 628 328,02 лв. – ДДС, и лихва за забава от 137 503,89 лв.

Представено е решение N 1267/31.08.2023 г. на НАП, с което е отхвърлена жалбата на „М.И.“ ЕООД- в несъстоятелност срещу ревизионен акт 2141112518/30.05.2012 г. на ТД на НАП.

Представено е решение N 1268/31.08.2023 г. на НАП, с което е отхвърлена жалбата на „М.И.“ ЕООД- в несъстоятелност срещу ревизионен акт N 2121308268/24.02.2014 г. на ТД на НАП.

2

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл. чл.694 ал.2, т.2 ТЗ, вр. с чл.125 ал.5 ЗДДС и чл.92 ал.2 ЗКПО.

По допустимостта. След извършена от съда служебно проверка в ТР се установи, че на 26.08.2021 г. по партидата на ответника е обявено определение на СГС по т.дело N 199/2020 г., с което в производството по чл.690 ТЗ вземанията на ищеца са изключени от списъка с приети вземания. С подаване на исковата молба по пощата на 09.09.2021 г. искът по чл.694 ТЗ е предявен в рамките на 14-дневния срок по чл.694 ал.6 ТЗ.

От обявения на 20.07.2021 г. в ТР списък с приети вземания се установява, че по реда на чл.685 ТЗ са били предявени от ищеца заявените с иска публични вземания, основани на представените с исковата молба два ревизионни акта. Следователно налице е идентичност между предявените с иска вземания и заявените по чл.685 ТЗ. Следва да се спомене, че заявените от ищеца периоди на вземанията, посочени в табличен вид в молба от 04.10.2021 г., съвпадат с периодите, за които в ревизионните актове са установени вземания. В ревизионното производство предмет на проверка са били по-дълги по време периоди, но предметът на иска са периодите, за които е установено реално вземането в ревизионните актове.

Исковете са допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

В подкрепа на повдигнатите фактически твърдения, че в полза на държавата съществуват заявените с исковете вземания са представени ревизионен акт N 2141112518/30.05.2012 г. и ревизионен акт N 2121308268/24.02.2014 г. на ТД на НАП, от които се установява съществуването на задължения на ответника в общ размер 2 599 970,07 лв. – главница по ЗКПО и ЗДДС. Според съда двата ревизионна акта към приключване на устните състезания със сигурност са влезли в сила, доколкото с решение N 1268/31.08.2023 г. на НАП е отхвърлена жалбата на „М.И.“ ЕООД- в несъстоятелност срещу ревизионен акт N 2121308268/24.02.2014 г., а с решение N 1267/31.08.2023 г. на НАП е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт N 2141112518/30.05.2012 г. Влизането в сила на процесните ревизионни актове е вън от съмнение, поради което следва да намери приложение правилото на чл.164 ал.4 ДОПК.

При наличие на влезли в сила ревизионни актове за установяване на публични вземания, спорният по делото въпрос е концентриран около релевираното от ответника възражение за давност, на което се е позовал и в производството по чл.690 ТЗ. Предвидената в нормата на чл.164 ал.4 ДОПК забрА. не обхваща оспорването, основано на нововъзникнали факти, какъвто е изтичането на давността по чл. 168, т.3 ДОПК /решение № 43/20.06.2014 г. по т.д.

3

№ 2471/2013 г. на ВКС, І т.о./.

Процесните вземания имат характер на публични вземания по чл.162 ал.2, т.1 ДОПК, поради което за тях следва да се прилага нормата на чл.171 ал.1 ДОПК, която предвижда, че вземанията се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати. Ревизионният акт има констативен /декларативен/ характер и без значение за началото на давностния срок е кога е издаден, респ. кога е влязъл в сила.

По отношение на задължението по ЗКПО по ревизионен акт N 2141112518/30.05.2012 г.

Това е задължение за 2010 г., а неговият падеж е на 31.03.2011 г. - чл. 93 ЗКПО /ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006 г./. Давността е започнала да тече от 01.01.2012 г., но с издаването на ревизионния акт на 30.05.2012 г. давността на основание чл.172 ал.2 ДОПК е прекъсната и на основание ал.3 ДОПК е започнал да тече нов давностен срок. С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 25.10.2013 г. за обезпечаване на вземанията по ревизионен акт N 2141112518/30.05.2012 г. публичният изпълнител по реда на 195 ал.3, вр. с чл.200 ДОПК е наложил запор върху сумите по банковите сметки на ответника, открити в банките в стрА.та, а в изпълнение на това постановление са изпратени до банките в стрА.та запорни съобщения от 25.10.2013 г.

Според съда с факта на издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки от 25.10.2013 г. давността е спряна на основание чл.172 ал.1, т.5 ДОПК, защото нормата на 195 ал.3 ДОПК предвижда, че обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител, а съгласно чл.200 ДОПК налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение. За да е налице „налагането на обезпечителни мерки“ по смисъла на чл.172 ал.1, т.5 ДОПК, което води до спиране на давносттта, не е необходимо изпратеното до третото задължено лице запорно съобщение да е връчено.

Връчването на запорното съобщение на третото задължено лице има значение за определяне на момента, от който запорът се смята за наложен спрямо третото задължено лице – чл.202 ал.3 ДОПК, както и за пораждане на правните последици по чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 ГПК - чл.206 ал.1 ДОПК.

Дори и да се приеме, че за пораждане на правния ефект на чл.172 ал.1, т.5 ДОПК е необходимо изпратените от публичния изпълнител запорни съобщения да са получени от третото задължено лице -банката, установените по делото факти сочат, че е налице редовно връчване на запорните съобщения и изискването на чл.202 ал.3 ДОПК е изпълнено. С исковата молба са представени изпратените до банките в стрА.та запорни съобщения от 25.10.2013 г., върху които са направени отбелязвания за получаването им от банкови служители, а в съдебно заседание на 19.10.2023 г. е извършена по реда на чл.183 ГПК констатация с представените в оригинал документи. Обстоятелството, че на представения от ищеца електронен носител не се съдържат електронни писма за потвърждение на получаването на запорни съобщения от 5 банки, не заличава факта на издадено от оргА. постановление за налагане на обезпечителни мерки, както и факта на изпратени запорни съобщения, получени от банките – напр. запорно съобщение /л.113/, получено от ТБ“Алианц 4

Банк България“ АД на 28.10.2013 г.

От стрА. на ответника е оттеглено възражението по чл.193 ГПК за неистинност на подписите, положени върху запорните съобщения, поради което следва да се прецени наведеното от ответника възражение за липса на представителна власт. На първо място – възражението за липса на представителна власт има за цел да защити интересите на лицето, от чието име е действал „мнимият представител“. Това е така, защото липсата на представителна власт като порок засяга единствено и само правната сфера на представлявания. Следователно само лицето, от чието име са извършени действията от мнимия представител, има право да релевира възражение за липса на представителна власт / т.3 ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ВКС/. Ответникът е трето лице за отношенията между НАП и банките, поради което няма право да навежда възражение за липса на представителна власт на лицата, действали от името на банките.

На следващо място - банките, до които са изпратени запорните съобщения, имат качеството на търговци, поради което за извършените от тяхно име действия по получаване на запорните съобщения следва да се прилага правилото на чл.301 ТЗ. Няма данни банките да са се противопоставили на действията на лицата, получили от тяхно име запорните съобщения, поради което е налице потвърждаване.