Решение № 271 от 21.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело № 20231100901590 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от длъжник за постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност.

Молителят „С.М.Б.“ ЕООД твърди, че в последната година, поради нарушените доставки на стоки, дружеството все по-малко отговаря на потребителското търсене и все потрудно покрива своите задължения към доставчици и контрагенти. Посочва, че в последния месец преди подаване на молбата е в невъзможност да покрива елементарни задължения, произтичащи от търговската дейност на дружеството. Твърди, че към настоящия момент „С.М.Б.“ ЕООД няма налични парични средства за покриване на своите задължения. Счита, че съобразно задълженията на дружеството и наличните активи, към датата на подаване на молбата за несъстоятелност и въз основа на данните от изчислените финансови показатели, дружеството е в състояние на неплатежоспособност с първоначална дата на неплатежоспособност 31.12.2021 г. и е преустановило плащанията към кредитори, считано от 31.07.2023 г. Посочва, че „СТУДИО М.-Б.“ ЕООД няма парични средства, които да покрият първоначалните разноски за несъстоятелността. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се обяви несъстоятелността на дружеството, поради неплатежоспособност, с първоначална дата на несъстоятелността 31.12.2021 г. и да се прекрати дейността на предприятието. Поради липсата на първоначално имущество, което да покрие първоначалните разноски по несъстоятелността, иска след решението за обявяване в несъстоятелност на дружеството и прекратяване на неговата дейност, да се спре производството на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца; 2/ Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.

608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/ Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.

В конкретния случай писмена молба за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника „С.М.Б.“ ЕООД. От ангажираните по делото доказателства се установява, че дружеството има неизплатени публични задължения и такива по търговски сделки.

Молителят е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно организационната си форма като търговско дружество.

Установяване на състоянието на неплатежоспособност на „С.М.Б.“ ЕООД трябва да се извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или невъзможността да погасява задълженията си.

От изисканата и приложена справка от Агенция по вписванията за периода от 01.01.1991 г. до 10.10.2023 г. е видно, че на името на дружеството е налично вписване единствено на пет договори за наем, по които молителят е наемател. От приложената справка от отдел „Пътна полиция“ при СДВР се установява, че молителят е собственик на 7 бр. МПС. От постъпилата справка от Национална агенция за приходите, Териториална дирекция на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ е видно, че към 18.10.2023 г. спрямо „С.М.Б.“ ЕООД с постановление с изх. № С230029-022-0069035/21.09.2023 г. и запорни съобщения от 21.09.2023 г. е наложен запор върху банковите сметки на дружеството в „УниКредит Булбанк“ АД и „Банка ДСК“ АД. С постановление с изх. № С230029-022-0069055/21.09.2023 г. и запорно съобщение от същата дата е наложен запор на 7 броя МПС. С постановление с изх. № С230029-022-0074654/13.10.2023 г. е наложен запор на 3 броя движими вещи.

Установява се също така, че с 5 бр. постановления от 16.10.2023 г. са наложени запори на вземания от трети лица.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна изготвена, се установява, че през анализирания период преобладаващи в структурата на активите на „С.М.Б.“ ЕООД са текущите активи, формирани основно от материални запаси /стоки/ и парични средства. След относително поплавно намаление на балансовата им стойност през първите четири години на периода от 2018 г. до 2021 г. вкл., през 2022 г. е отчетено почти трикратно понижение на тази стойност – до 3 488 хил. лв., а към 31.12.2023 г. тя вече е 202 хил. лв., представляващи около 62% от стойността на всички активи на дружеството. Нетекущите активи са били с относителен дял от 9 – 12%, като единствено в края на 2023 г. този дял е достигнал 32% главно поради значителното намаляване на стойността на текущите активи. Основен дял в структурата на нетекущите активи до край на 2022 г. заемат дълготрайните материални активи – между 80 и 86%. Сред нетекущите активи в балансите са посочени и отсрочени данъци /между 12 и 18% до края на 2022 г., а към 31.12.2023 г. – над 53% от стойността на нетекущите активи/, 2 отнасящи се за вземания, материални запаси, начисления за неизползвани отпуски, провизии за върнати стоки и гаранционно обслужване, както и други провизии и начисления.

Установява се, че задълженията на дружеството през анализирания период 2018 г. – 2023 г. са изцяло краткосрочни – главно към доставчици и клиенти, а така също задължения към персонала и публични задължения. В счетоводните баланси са посочени и задължения над 1 година, но по същността си те представляват просрочени задължения към доставчици.

Видно е от изчисленията на вещото лице, че през периода от 2018 г. до 2021 г. вкл. показателите за ликвидност на дружеството-молител са в допустими граници. През 2022 г., след като стойността на текущите активи е намаляла значително, а краткосрочните задължения са запазили общия си размер, то коефициентите на обща, бърза и незабавна ликвидност към края на годишния отчетен период са се понижили под минималните си референтни стойности, но все още за два от тях отклоненията са незначителни. Към 31.12.2023 г. обаче, всички показатели за ликвидност са многократно по-ниски от минималните си допустими стойности, поради намаляване на стойността на текущите активи с повече от седемнадесет пъти в сравнение с тази към края на 2022 г.

Установява се, че през анализирания период показателите за финансова автономност на дружеството са били в допустими граници единствено към 31.12.2018 г. В края на 2020 г. отклоненията от референтните им стойности са значителни, а към 31.12.2019 г., 2022 г. и 2023 г. дружеството е декапитализирано. Балансовата стойност на имуществото през периода 2018 г. – 2021 г. е била съпоставима с общия размер на задълженията на дружеството към края на всеки един годишен отчетен период. В края на 2022 г. балансовата стойност на имуществото е под 50% от общия размер на неговите задължения, а към 31.12.2023 г. тези две величини са практически несъпоставими.

Вещото лице констатира, след проверка на счетоводните документи, че към 16.08.2023 г. „С.М.Б.“ ЕООД има осчетоводени задължения в общ размер на 4 654 хил. лв.

Към 31.12.2023 г. имуществото на дружеството е с балансова стойност 324 хил. лв., в т.ч. дълготрайни нематериални активи – 1 хил. лв., ДМА – 48 хил. лв., отстрочени данъци – 56 хил. лв., материални запаси – 229 хил. лв., парични средства – 16 хил. лв. и разходи за бъдещи периоди – 17 хил. лв.

Установява се, въз основа на анализа на данните от счетоводните баланси към края на годишните отчетни периоди от 2018 г. до 2023 г. вкл., както и този към 16.08.2023 г., и на изчислените по тях стойности на показателите за ликвидност, че до 31.12.2021 г. вкл.

„С.М.Б.“ ЕООД е било в състояние безпроблемно да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки. През 2022 г. се отчита почти трикратно намаляване на стойността на текущите активи при незначително изменение размера на текущите задължения, поради което към края на периода дружеството вече е изпитвало затруднения в изпълнението на изискуемите си парични задължения – под минималните си референтни стойности са три от общо четирите прилагани при анализа на финансовото състояние коефициенти на ликвидност. Негативната тенденция е продължила и през 2023 г., вследствие на което както към 16.08.2023 г., така и към 31.12.2023 г. вкл. молителят обективно не е бил в състояние да изпълнява изискуемите си парични задължения.

С оглед на така събраните доказателства и приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, съдът приема, че е налице обективна невъзможност дружеството да покрие задълженията си свързани с търговската му дейност, което налага изводът, че „С.М.Б.“ ЕООД е в състояние на неплатежоспособност.

Съгласно константната практика на ВКС, включително застъпена в решения по чл.

290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като трябва да бъде оборена установената от закона презумпция и докаже, че е 3 платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента на тяхната изискуемост. От данните по делото се потвърждава становището на молителя, че затрудненията му за покриване на задълженията не са временни и че същият е изпаднал в състояние на неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие производство по несъстоятелност.

При определяне началната дата на неплатежоспособност трябва да се преценят всички данни по делото. В задължителната практика на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в решения: решение № 33/07.09.2010 г. по т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 44/04.07.2012 г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. № 1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва да се разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на неплатежоспособността на молителя „С.М.Б.“ ЕООД следва да се приеме 31.12.2023 г., към която дата, съгласно заключението на вещото лице, дружеството обективно не е било в състояние да изпълни изискуемите си парични задължения към двама или повече кредитори и това състояние е с траен характер.