Решение № 4922 от 22.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4922 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20231100508483 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 8121/19.05.2023г. по гр. д. № 55941 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 66-ти състав Г. И. С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Групова практика за С.М.П. НМ Д.“ООД , ЕИК **** на основание на чл. 203, ал.2, пр.1 вр. с чл. 211 от КТ вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата о т 960лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 29.09.2021г. , до изплащането й , представляващи причинени от ответника умишлено вреда във времевия отрязък 16,00ч-20,00ч. на 17.08.2021г. чрез копиране и изтриване на файлове от сървъра на работодателя дистанционно от личния си компютър от вкъщи от потребителски профил „gstoyanova” докато е била в отпуск за временна нетрудоспособност; на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски от 1391лв., като „Групова практика за С.М.П. НМ Д.“ООД, ЕИК **** е осъдена да заплати на Г. И. С., ЕГН ********** по предявените насрещни искове на основание на чл. 213, ал.2 и чл. 224,ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4255,06лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 16.12.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода о т 17.05.2021г. до 30.08.2021г.; сумата от

34,28лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 4255,06лв. за периода от 31.08.2021г. до 28.09.2021г.; сумата от 937,17лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 16.12.2021г., до изплащането й, 1 представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 16 дни; сумата от 7,55лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 937,17лв. За периода от 31.08.2021г. до 28.09.2021г., както и на основание на чл. 78 от ГПК сумата от 500лв., представляващи съдебни разноски, като неоснователни са отхвърлени насрещните искове за горниците до пълните предявени размери, като „Групова практика за С.М.П. НМ Д.“ООД, ЕИК **** е осъдено да заплати на Софийски районен съд на основание на чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 805,20лв. , представляващи разноски за исковото производство.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 167470/13.06.2023г. от ответника по насрещните искове- „Групова практика за С.М.П. НМ Д.“ООД, ЕИК **** в частта, с която насрещните искове са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че неправилно СРС приложил нормата на чл. 138а, ал.2 от КТ като приел, че въведеното непълно работно време било незаконосъобразно. За работодателя се било породило правото по чл. 138а от КТ и то било упражнено при спазване и в духа на разпоредбата, целяща компенсиране на неблагоприятните икономически последици в икономическата дейност на работодателя, свързани с въведената в РБългария извънредна епидемична обстановка. Тази норма нямала за цел ограничение на заразата, целта била справяне на работодателите с неблагоприятни стопански последици , предизвикани от пандемията. Нормата на чл. 138А, ал.2 от КТ съдържала необорима презумпция, че обем на работа е намалял за срока на извънредната епидемична обстановка, като изцяло в преценка на работодателя било предоставено дали да се възползва от тази антикризисна мярка за цялото предприятие или за отделно негово звено. Под звено се разбирало не само териториално обособена единица, но и стопанско направление в търговската дейност на работодателя. Такова тълкуване било съобразено с целта на чл.

138А от КТ - икономическа антикризисна мярка на ограничена стопанска дейност на работодателя, а не здравна мярка. Събраните доказателства установявали, че ищцата упражнявала трудовите си функции в отделно стопанско звено-направление, по предлагане и сключване на договори за извършване на фармакогенетичен тест „GenPro Pgx”, който се осъществявал посредством нарочно създадена от работодателя онлайн платформа с интернет адрес “htpps//lifegenomix.eu”, който процес обслужвала и изпълнявала ищцата. По време на епидемичната обстановка потребителския интерес към предлагания от ищеца продукт бил значително намален, защото успешната реализация изисквала директен контакт с медицинско лице, което било трудно осъществимо предвид ограничения достъп до лечебните заведения. Това мотивирало работодателя да въведе намалено работно време за ищеца. Другият служител на длъжност „продуктов мениджър“ бил в друго направление-обслужване и пазарна реализация на ДНК-тестове за определяне на реакции на организма към определен режим на хранене и към определена 2 тренировъчна програма, за определяне на дермагеничен портрет, даващ информация за еластичността, защитата и пигментацията на кожата. Тези други ДНК-тестове се осъществявали посредством друга онлайн платформа с интернет адрес https//braingenomix.bg/. Не били установени и останалите предпоставки за уважаване на иска по чл 213, ал.2 от КТ – че ищцата се била явила , за да започне изпълняването на трудовите си функции, освен на 17.08.2021г. между 15:25ч. и 17:46ч. по време на ползвания от нея отпуск поради временна нетрудоспособност, преглеждане на файлове от служебния компютър. Воля и желание на ищеца да продължи да работи на пълен работен ден не били установени по делото. Събраните гласни доказателства били в обратния смисъл Не било установено фактическо недопускане от работодателя. Издаването на заповедите не препятствало фактически ищцата да работи. Разпоредбата на чл. 213, ал.2 от КТ не била приложима за време извън установеното от работодателя работно време. В случая работното време на ищеца било от 9:00ч. До 13:00ч., поради което и за времето след 13:00ч. Не възниквало вземане за обезщетение по чл. 213, ал.2 от КТ. Приемайки за основателен иска по чл. 213, ал.2 от КТ неправилно бил уважен иска по чл.

224, ал.1 от КТ. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 177 от КТ.

Изплащането на обезщетението по чл. 213, ал.2 от КТ не водело до промяна в изплатеното брутно трудово възнаграждение съответно до възможност за преизчисляването му. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.

Въззиваемият – ищец Г. И. С., ЕГН ********** е оспорила жалбата.

Посочила е, че решението в тази част е правилно. Заповедите за намалено работно време й били връчвани в деня на издаването им и въз основа на тях била допускана да работи само по 4 часа дневно, вместо посоченото в трудовия договор 8 часа . Нямало основание за едностранна промяна на трудовото правоотношение от работодателя. Правото по чл. 138 а от КТ важало само за хипотези на намаляване на работно време по отношение на всички работници и служители в звеното или предприятието, а в случая такова намаляване било направено само по отношение на ищеца. Този извод следвал при съпоставяне на нормите на чл. 138а и на чл. 120в от КТ които били въведени от законодателя едновременно. Преустановяването на работа било допустимо по отношение на отделни служители, но намаленото работно време – само по отношение на всички работници и служители в звено/предприятие. При ответника имало двама служители на длъжността „продуктов мениджър“, нямало основание да се приеме, че ищцата като един от тях била отделно структурно звено. Направление и структурно звено били различни понятия. Двамата продуктови мениджъри били с една и съща длъжностна характеристика, със сходни функции по продажбите на продуктитестове. Звено, структурно звено и част от предприятието били близки по съдържание термини, като всички те обозначавали организационно и управленски обособена структурна единица в предприятието. Допълнителни но не решаващи били териториална, финансово-икономически, функционална 3 обособеност. Нито един от тези белези не било установено да е налице в случая. Свидетелят Д.З. била заинтересован от изхода на делото свидетел като служител на ръководна длъжност при ответника, показанията й не били подкрепени от тези на другия свидетел, разпитан по делото. Издадените от ответника заповеди били причината ищцата да не работи по 8 часа на ден.

Свидетелите посочили, че ищцата е била недоволна от тези заповеди. Всеки ден ищцата била на работа от 9:00ч. до 13:00ч., което установявало, че в 13.00ч. имала готовност да продължи да работи, но не го направила поради издадените от ответника заповеди Недопускането до работа можело да бъде не само с фактическо възпрепятстване, но и чрез издаване на заповеди, с които формално се създава основание работникът да не изпълнява трудовите си функции. Не било нормално да се очаква при такава ситуация ищцата със самоуправни действия да продължи да работи след 13:00ч. , като рискува конфликти и евентуално физическо отстраняване Именно защото заповедите за намаляване на работното време били незаконни то те не са проявили правен ефект и така работодателят дължал обезщетение по чл. 213, ал.2 от КТ.

Поради незаконните действия на работодателя на ищцата било заплащано възнаграждение в намален размер, релевантно за обезщетението по чл. 224 от КТ било дължимото възнаграждение за пълен работен ден. Претендирала е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.

№60874/29.09.2021г. на „Групова практика за С.М.П. НМ Д.“ООД , ЕИК **** срещу Г. И. С., ЕГН **********, с която е поискал от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 960лв. ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди причинени от ответника във времевия отрязък 16,00ч-20,00ч. на 17.08.2021г. чрез копиране и изтриване на файлове от сървъра на работодателя дистанционно от личния си компютър от вкъщи от потребителски профил „gstoyanova” докато е била в отпуск за временна нетрудоспособност. Навело е твърдения , че ответникът работел при него по трудов договор от 02.10.2020г. на длъжността „продуктов мениджър“, направление по предлагане и сключване на договори за извършване на фармакогенетичен тест „GenPro Pgx”, който се осъществявал посредством нарочно създадена от работодателя онлайн платформа с интернет адрес “htpps//lifegenomix.eu”, който процес обслужвала и изпълнявала ищцата.

Трудовият договор бил прекратен на 30.08.2021г. С двумесечно предизвестие от работодателя на основание на чл. 328, ал.1,т. 6 от КТ поради това, че след сключване на договора изискванията за длъжността били променени и следвало служител да е с професионална квалификация биолог“ или „фармацевт“, каквото ответникът не притежавала. Няколко дни преди изтичане на срока за предизвестия установил, че липсват файлове от мрежовия диск, наетата фирма „Л.К.“ ЕООД установила, че причината било 4 поведението на ответника на 17.08.2021г., която дистанционно от личния си компютър осъществила връзка с корпоративната мрежа на ищеца и копирала и изтрила 250 файла от сървъра, касаещи вътрешни оперативни процедури, информация за нови продукти, лични данни, типови документи за обслужване на клиенти, отчети, статии, информация с маркетингово съдържание и работни графици. За възстановяването на тези файлове ищецът платил 960лв. и тази сума следвало да му бъде възстановена от ответника. Претендирал е разноски.

Ответникът по първоначалните искове - Г. И. С., ЕГН **********, в предоставения срок ги е оспорила.Посочила е, че не била изтрила файловете Това изтриване било от служебния й компютър до който на 17.08.2021г.

Нямала достъп, защото била в отпуск поради болест. На 17.08.2021г.

Извършила почистване на създадени от нея файлове, подпомагащи нейната работа. Предявила е насрещни искове за осъждане на ответника да й заплати на основание на чл. 213, ал.2 и чл. 224,ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 4565,54лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 16.12.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от 17.05.2021г. до 30.08.2021г.; сумата от 36,78лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 4565,54лв. за периода от 31.08.2021г. до 28.09.2021г.; сумата от 937,23лв., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 16.12.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 16 дни; сумата от 7,55лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 937,23лв. за периода от 31.08.2021г. до 28.09.2021г. Навела е твърдения, че работела на сочената от работодателя длъжност, като за периода от 17.05.2021г. до 30.08.2021г. без основание работодателят намалил работното й време от 8 часа на 4 часа, това било незаконно недопускане до работа й се дължало обезщетение по чл. 213, ал.2 от КТ. Неизплащане на възнаграждението като за 8 часа довело до изплащане на обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в намален размер, а се дължало такова, съответстващо на възнаграждение за 8 часов работен ден. Разпоредбата на чл.