Решение № 169 от 10.10.2018, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 519/2018
- Вид
- Решение № 169
- Подписан
- 10.10.2018
- В сила
- 14.02.2019
- Състав
- КРЕМЕНА ТОДОРОВА СТАМБОЛИЕВА БАЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 147, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150 · Закон за движението по пътищата
- чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, ал. 1, б. "д" · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т.1, б. "д" · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 181, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 190, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 1, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 69а · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е № град Свиленград, 10.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар: Цвета
Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 519 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 18-0351-000300 от 11.05.2018 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което на К.Ж.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Х.Х., за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е наложена административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. и за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв.
Жалбоподателят К.Ж.Г. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като незаконосъобразен, защото притежавал валидно Свидетелство за управление (СУ), което бил изгубил, поради което било отразено в системата на МВР за невалидно и след намиране на същото и връщането му на притежателя му това обстоятелство не било отразено в полицейската система (по отношение на първото нарушение); не били посочени индивидуализиращи белези (по отношение на второто нарушение) и не бил собственик на МПС-то, поради което не носел отговорност защо не е представено на технически преглед (по отношение на третото нарушение). Алтернативно от Съда се иска да намали размера на наложеното наказание по първото нарушение, тъй като не били спазени разпоредбите на закона, свързани с конкретизиране размера на административното наказание.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К.Ж.Г., не се явява и не се представлява.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) -
Началник Група в
РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 06.05.2018 година около 14.00 часа до РУ –
Свиленград, находящо се на улица „Крайречна” в град Свиленград, област Хасково, свидетелите Д.Н.Д. и Д.Т.И. *** при ОДМВР - Хасково) извършват проверка на движещия се в посока кафе Бомболандия, лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с държавен регистрационен № ВН 63 16 ВА – собственост на Станислав Маринов Джонов от град Видин и управляван от жалбоподателя К.Ж.Г.. При изпълнение на служебните си задължения и във връзка с извършената проверка, служителите на АНО констатират че жалбоподателят Г. няма валидно СУ на моторно превозно средство (МПС), както и че не е заплатил дължимите Глоби, наложени му с Фиш серия С № 900949 от 10.10.2015 година на ОДМВР – Хасково и Фиш серия М № 666400 от 26.01.2018 година на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково и че МПС-то не е представено на технически преглед за 2018 година. До извод относно липсата на валидно СУ на водача и липсата на технически преглед достигат и след справка в служебния таблет, както и с оперативния дежурен при РУ - Свиленград.
На посочената дата и предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят Д.Н.Д.
– Младши автоконтрольор (Младши полицейски инспектор) в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя Г. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков № 0311640. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетелите Д.Т.И. и Илиан В.Х.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическите нарушения, свързани с управлението на МПС с невалидно СУ, наличието на неплатени и влезли в сила Фиш серия С № 900949 от 10.10.2015 година и Фиш серия М № 666400 от 26.01.2018 година и липсата на технически преглед на МПС-то за 2018 година, както и на обстоятелствата по извършването и откриването им. А досежно квалификацията, нарушенията правно квалифицира с разпоредбите на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя К.Г., който не вписва възражения против констатациите в Акта.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 18-0351-000300 на 11.05.2018 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията, дадени от контролния орган - чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 190, ал.
3 от ЗДвП и чл. 147, ал.1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя Г. административни наказания „Глоба” съответно в размер на 300 лв., 20 лв. и 50 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 23.07.2018 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно
АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година, изм. Със Заповед №8121з-0138/01.09.2017 година, двете на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д.Н.Д. заема длъжността в Младши автоконтрольор (Младши полицейски инспектор) в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№ 351000-4846 от 27.09.2018 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че Г. има налагани множество санкции с НП и Фишове за различни административни нарушения на ЗДвП и Кодекса за застраховането (КЗ).
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяните нарушения) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената Административнонаказателна преписка (АНП).
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 06.05.2018 година актосъставителят Д.Д. е заемал длъжността Младши автоконтрольор (Младши полицейски инспектор) в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното актосъставителят Д.Д. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното изследвайки от формална страна обжалваното НП и предпоставилия го
АУАН, Съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени такива и да обуславят процесуалноправна незаконосъобразност.
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП.
В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”.
От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно Г. е бил водач на лекия автомобил.
По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП:
Изложената фактическа обстановка, касаеща първото нарушение, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и в НП (, изключая датата, на която процесното СУ е придобило статута невалидно, по отношение на които обстоятелства Съдът ще изложи мотиви по-долу в настоящото изложение), се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 08.10.2018 година свидетели – Д.Н.Д., Д.Т.И. и Илиан В.Х..
Писмените доказателствени източници, касаещи първото нарушение, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д.Н.Д., Д.Т.И. и Илиан В.Х., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя.
Разпечатката съдържа 48 от 125 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e3d0028-9cf1-4638-9c56-3d37d87c2c5a