Решение № 83 от 28.04.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Берковица, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20261610100040 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.318 и сл. от ГПК във вр. с чл. 49, ал.1 СК.

Производството е образувано по искова молба В. А. М. против С. Б. М., с която е предявен иск с правна квалификация чл.49, ал.1 СК – за прекратяване с развод на сключения между тях брак поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответницата.

Прави се искане чл. 53 СК за фамилното име на съпругата след развода.

Направено е искане по чл. 56 СК за предоставяне на ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Берковица, ул. Криви рог № 6 - на съпруга.

Ищецът В. А. М. твърди в исковата си молба, че с ответницата са сключили граждански брак на ...г. и от брака нямат ненавършили пълнолетие деца. От лятото на 2025 г. са във фактическа раздяла и не поддържат контакти като съпрузи.

Моли съда да постанови решение, с което:

- брака да бъде прекратен с развод, поради настъпило в него 1 непоправимо разстройство по вина на ответницата;

- ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Б., което е собственост на родителите му да бъде предоставено на него;

- след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име М.

Ответната страна С. Б. М. не е подала отговор и не взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения й по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Представено е Удостоверение за сключен граждански брак /л. 4 делото/, от което е видно, че страните са съпрузи от 17.10.2024 г., като при сключване на брака съпругата е променила фамилното си име от М на М..

По делото са разпитани като свидетели Е. А. К. /баба на ищеца/ и С. Д.

М. /майка на ищеца/, от чиито показания се установи с категоричност, че страните не живеят заедно от лятото на 2025 г. и са разделени, като оттогава не поддържат контакти като съпрузи.

Свидетелстваха, че съпругата е напуснала семейното жилище в гр. Б. непосредствено преди да се състои сватбеното тържество на съпрузите и е отишла при майка си без да даде обяснение, като оттогава не желае да разговаря и да контактува по какъвто и да е начин с ищеца въпреки неговите опити, а впоследствие е заминала да живее в Г.

Съдът кредитира показанията на свидетелите при условията на чл. 172 ГПК след като прецени, че са непротиворечиви, последователни и същите са преки очевидци на отношенията между страните.

Предвид което съдът намира за доказано по настоящото дело, че бракът на двамата съпрузи е дълбоко и непоправимо разстроен, като съществува само формално и следва да се прекрати.

С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и 2 непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави /ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г./.

При установените по-горе факти по делото съдът намира, че в случая брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което предявения иск за развод е основателен.

Относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК при допускане на развода съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

В случая ищецът е поискал произнасяне по вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като същият бъде прекратен по вина на съпругата.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено, предвид установените по-горе факти, че съпругата е напуснала семейното жилище без да даде обяснение на съпруга си, като при опитите му да получи такова, ответницата е отказала да разговаря и да контактува с него по какъвто и да е начин.

Ето защо съдът намира, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е поведението на съпругата, изразяващо се в нежелание брачната връзка с ищеца да продължи.

Относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения с децата и тяхната издръжка:

Страните нямат ненавършили пълнолетие деца /служебни справки на л.

13-14/, поради което съдът не дължи произнасяне относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения с децата и тяхната издръжка.

Относно семейното жилище:

Ищецът е поискал да му бъде предоставено ползването на семейното 3 жилище в гр. Б..

„Семейно жилище“ по смисъла на §1 СК е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 СК, к огато страните нямат ненавършили пълнолетие деца, както е в настоящия случай, съдът се произнася относно ползването на семейното жилище, ако някой от съпрузите е поискал това и има жилищна нужда.

В случая искане за предоставяне на семейното жилище е направено само от съпруга – ищец в настоящото производство. Адресът на семейното жилище съвпада с адреса на ищеца посочен в исковата молба, на който е и неговата адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес /справка л. 13/, като по делото има данни, че ответницата има друго жилище в град Б. при своята майка и в Г., където в момента живее /показания на разпитаните по делото свидетели/.

Същевременно по делото няма данни ищецът да има друго жилище.

Предвид което съдът намира, че ищецът е този, който има жилищна нужда, поради което искането за предоставяне на семейното жилище на него е основателно.

Относно фамилното име на съпругата след развода:

На основание чл. 326 ГПК, с решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.

Съгласно чл. 53 СК след разводa съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака.

Тоест активно легитимиран да направи искане по чл. 53 СК е съпругът,който е променил фамилното си име при сключване на брака,като възраженията на другия съпруг в тази посока са ирелевантни.

В сравнение с предходната правна уредба с ъгласието на единия съпруг за запазване фамилното му име от другия е заменено изключително от волята на съпруга, приел името на първия, при прекратяването на брака. Новата правна норма не поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. Предвид изложеното нормата на чл.53 СК следва да се тълкува в смисъл, че ако 4 съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име /така Решение № 245/17.05.2012 г. по гр.д. № 1058/2011 г. на ВКС, IV г.о./.

В настоящия с л у ч а й видно от представеното Удостоверение за граждански брак съпругата е променила фамилното си име при сключване на брака от Миткова на М.. Същата не е заявила желание за промяна на фамилното й име след прекратяването на брака.

Ето защо съдът следва да постанови след прекратяване на брака ищцата да продължи да носи фамилното име М..

Относно разноските:

Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачни дела се възлагат върху виновния съпруг, предвид което ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски за настоящото производство в размер на 600 евро за платеното адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие на л. 5/, както и платената от ищеца ДТ при завеждане на исковата молба в размер на 12.78 евро.

На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, съдът определя окончателна държавна такса, дължима за развода, в размер на 25.56 евро, която на основание чл. 329, ал. 1 ГПК се дължи от ответницата.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод брака между В. А. М. с ЕГН ********** от гр.

Б. и С. Б. М. с ЕГН ********** от гр. Б., сключен на .... г., за което е съставен акт № .... г. в гр. Берковица, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН на основание чл. 49, ал. 1 СК.

ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има С. Б. М. с ЕГН ********** от гр. Б..

ПРЕДОСТАВЯ на В. А. М. с ЕГН ********** от гр. Б. ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Б., на основание чл. 56, ал. 1 СК.

5

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака С. Б. М. с ЕГН ********** от гр. Б., да носи брачното си фамилно име – М., на основание чл.

326 ГПК във вр. с чл. 53 СК.

ОСЪЖДА С. Б. М. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на В. А.