Определение № 313 от 02.05.2024, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. Перник, 02.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Наказателно дело частен характер № 20241720200155 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е било образувано по тъжба на тъжителя М. В. И., с ЕГН **********, с посочен в тъжбата адрес: ********* депозирал тъжба срещу М.

Ж. Л., с посочен адрес за призоваване по месторабота: **** - *********, като след постъпване на тъжбата, с оглед проверка на сезираща тъжба за редовност и допустимост, съдът е постановил общо седем разпореждания, с две от които е давал указания на тъжителя във връзка с допустимостта и евент. редовността на тъжбата, а останалите са били постановени от съда, с оглед изясняване на същите въпроси във връзка с проверката за допустимостта и респ. редовност на тъжбата, и събиране на надлежна информация от съответни органи и институции, за релевантна преценка в посочения смисъл, имаща пряко отношение към допустимостта на производството по делото.

С първото си постановено по делото разпореждане от 14.02.2024 г., съдът е дал много подробни указания на тъжителя във връзка с нередовности в тъжбата, като за процесуална икономия е изискал допълнителни писмени доказателства по делото, за които страната е искала съдебни удостоверения, в посочения смисъл. В цитираното разпореждане, съдът е посочил, както следва, че: след запознаване със съдържанието на тъжбата, и проверка на сезираща тъжба за редовност и допустимост, съдът намерил, че същата страда от множество нередовности, както към момента на произнасянето му, 1 не са били ангажирани надлежни доказателства, които да сочат на нейната допустимост, като отделно от това същата страда и от множество нередовности свързани с нейната редовност, както следва:Съдиятадокладчик, след като се е запознал с тъжбата, счел, че не са налице изискванията на чл.81 ал.1 от НПК. Съгласно посочената разпоредбаТъжбата трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса. Чл.81, ал.2 от НПК- Тъжбата трябва да бъде подписана от подателя.ЧЛ.81, АЛ.3 ОТ НПК (Доп. - ДВ, бр.

63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или в едномесечен срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

/което е и било и основният спорен момент по делото, за което се е наложило изискването на множество доказателства по делото/.Съгласно цитираните разпоредби, съотнесени към тъжбата, дала начало на производството, то съдът заключил, че първо следва да се извърши преценка за редовно иницииране на самото производство и едва при изясняване на тези факти, да се пристъпи към обследване на въпроса за редовността на тъжбата и евентуално даване на указания в тази насока. Съдът след като се запозна с тъжбата, намира на първо място, че макар и да еприложен документ за внесена държавна такса за разглеждане на тъжбата от съда от настоящия съд, по смисъла на изр. Второ на чл.81, ал.1 НПК, а именно платежно нареждане за внесена държавна такса за завеждане на тъжбата в размер на 12 /дванадесет/ лева по сметка на ПРС, то не са ангажирани надлежни доказателства за спазване на сроковете по чл.81, ал.3 НПК, които се явяват преклузивни за депозиране на тъжбата и допустимост на производството, като само са изложени доводи в тази насока.На следващо място, при така формулираната титулна част на тъжбата макар и да са посочени три имена и адрес /очевидно служебен такъв/ на соченото за подсъдимо лице, не е посочено ЕГН на същото, като отделно от това в обстоятелствената част на тъжбата не е очертано точно и длъжностното й качество, като за надлежно очертаване на такова, при положение, че в посочената правна квалификация чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 147, ал. 1 във връзка с чл. 26 от 2

Наказателния кодекс./т.4- от длъжностно лице или от представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му; се повдига обвинение точно за квалифициран състав, свързан с твърдяно длъжностно качество на лицето, то такова не е изрично посочено, като споменаването на законовата дефиниция, в НК в посочения смисъл, не може да се приеме за очертаване на длъжностното качество на лицето- не е посочено изрично каква длъжност е заемала М. Ж. Л., към момента на твърдяните две деяния, като е описано само че -„По време на 2020 година г-жа Л. е работила /неясно какво/ в Държавна агенция за закрила на детето /не посочено място и седалище на същата/. Посочените в точки 1 и 2 документи са електронно подписани от дееца, който съгласно заповед № РД-02-16 / 28.01.2020г. ги е подписал в качеството си на Председател на ДАЗД...“, като такава Заповед към тъжбата не е била приложена, заверено копие. Отделно от това при положение, че се твърди квалифициран признак на извършено престъпление от частен характер, с оглед процесуална и времева икономия, макар и това обстоятелство да е относима към редовността на тъжбата, то не става ясно как се твърди да е извършено всяко едно от деянията, спрямо посочената правна квалификациятоест -при или по повод изпълнение на службата или функцията му; като в тъжбата е посочено:

1. С писмо изх. № ********* от 05.02.2020 година госпожа М. Ж.

Л., в качеството си на длъжностно лице при изпълнение на функциите си, писмено е разгласила неверни позорни обстоятелства спрямо мен пред Районна прокуратура — Перник, като е написала следното: В Държавна Агенция за закрила на детето (ДАЗД) постъпи сигнал № ********* г. от гжа Р. З. Видно от предоставената информация се касае за блудствени действия над 7- годишно момиче — А., от пълнолетно лице на име М. И... “ С писмо изх. № ********* година госпожа М. Ж. Л., в качеството си на длъжностно лице при изпълнение на функциите си, писмено ми е преписала престъпление, което аз в действителност не съм извършил, като е написала следното: „В Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) постъпи сигнал с вх. № ********* г. от г-жа Р. З, с който съобщава, че спрямо малолетната й дъщеря А. А. са извършени блудствени действия от страна на лицето М. И., по време на определен от съда режим на лични контакти с бащата А. А.. В сигнала е 3 посочено, че през уикенда (18 и 19.01.2020 г.) А. е била в жилището на баща си с адрес: ****************. В единия от двата дни бащата — А. А. е оставил детето па грижите на М. И., а той е излязъл от жилището за известно време ....“, като следва изрично да се посочи в какво длъжностно качество, как и при или по повод на изпълнението на службата си и каква служба се сочи да е извършила твърдяните две деяния... “. / пред кого, до кого е адресирано писмото... не е посочено в описателната част на тъжбата/.

Извън посоченото следва, да се очертае основният порок, който препятства към момента дори и преценката за допустимост на производството- първо, спазен ли е визираният 6 месечен срок в чл.81, ал.3 НПК, ако се твърди тази от двете посочени в разпоредбата алтернативни хипотези и как тъжителят е определил подсъдността на съда, в който за подаде своята тъжба, като в началото на тъжбата е посочено следното: „На 28.08.2023 година, в рамките на Н. Ч.Х.Д№ 301 / 2022 год. при ****, научавам следното:1. С писмо изх. № ********* от 05.02.2020 г.година госпожа М. Ж. Л., в качеството си на длъжностно лице при изпълнение на функциите си, писмено е разгласила неверни позорни обстоятелства спрямо мен пред Районна прокуратура — Перник, като е написала следното:В Държавна Агенция за закрила на детето (ДАЗД) постъпи сигнал № ********* г. от г-жа Р. З. Видно от предоставената информация се касае за блудствени действия над 7- годишно момиче — А., от пълнолетно лице на име М. И... “

С писмо изх. № ********* година госпожа М. Ж. Л., в качеството си на длъжностно лице при изпълнение на функциите си, писмено ми е преписала престъпление, което аз в действителност не съм извършил, като е написала следното: „В Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) постъпи сигнал с вх. № ********* г. от г-жа Р. З, с който съобщава, че спрямо малолетната й дъщеря А. А. са извършени блудствени действия от страна на лицето М. И., по време на определен от съда режим на лични контакти с бащата А. А.. В сигнала е посочено, че през уикенда (18 и 19.01.2020 г.) А. е била в жилището на баща си с адрес: ********** В единия от двата дни бащата — А. А. е оставил детето па грижите на М. И., а той е излязъл от жилището за 4 известно време

Първо, относно подсъдността при делата за клевета, съдът е посочил: всеки съд сам определя дали делото му е подсъдно, ръководейки се от относимите разпоредби в НПК. Първият въпрос, който разглежда съдиятадокладчик след образуването на наказателно дело от общ или частен характер, е този за подсъдността. Въпросът за подсъдността единствено може да се решава от съда като субект, на когото е възложена функцията по ръководство и решаване на делото, като тази възможност не е налице в покъсен момент след даване ход на делото и когато бъде установено, че деянието е извършено в район, обхванат от местната компетентност на друг, еднакъв по степен съд. Това е процесуалният стадий, в който съдиятадокладчик има правомощието с разпореждане да прекрати съдебното производство на посоченото основание, намирайки, че делото е подсъдно на друг съд, или да сезира ВКС с искане за промяна на местната подсъдност в предвидените в закона случай, Проверката кой е съдът, който е компетентен да разгледа и реши делото, обхваща преценката за родова подсъдност (предметна, материална), местна подсъдност (териториална), функционална подсъдност и особена подсъдност. В този смисъл, съдът се ръководи от разпоредбите основно на чл.35, ал.1 и ал. 2 НПК, в тях законодателят е определил всички наказателни дела да са подсъдни на районен съд като първа инстанция, с изключение на подсъдните на окръжен съд - изчерпателно изброени в чл. 35, ал. 2 от НПК. Проверката за родова подсъдност се извършва едновременно с тази за местната подсъдност. /основна разпоредба- чл. 36, ал. 1 НПК- Делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението.АЛ 2) Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който престъплението е довършено. АЛ3) Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство....” Действително е налице и хипотезата на чл.41 НПК-за промяна на подсъдността - чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 2012 г., в сила от 6.03.2012 г.) Когато две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това., но макар и да сочи повече от едно 5 други дела, страната не е направила такова искане към момента и съдът следва да изходи от изложеното в тъжбата и вида на повдигнатото обвинение, за да прецени подсъдността на делото.Определянето на подсъдността от съдията-докладчик по дела от частен характер се подчинява на разгледаните по-горе общи правила, доколкото същите са съответно приложими. Съдът е обърнал внимание, че въпросите за местоизвършването на деянието, описано в тъжбата, като в случая не ставало ясно освен, че се твърди сигналите да са електронно подписани от соченото за подсъдимо лице, как са били адресирани и до кого, като не следва съдът от приложенията към тъжбата да извежда такива изводи, а посочените обстоятелства, следва да намерят място изрично в описателната и заключителната част на тъжбата, особено за престъплението което се твърди, клевета, което е резултатно такова по своята правна природа и е довършено към момента на узнаване на поне едно трето лице на твърдяните обстоятелства, като еднозначно не са наведени такива факти, за да се прецени изрично подсъдността на делото и адресата на информацията, датата на която е достигнало до него, като се сочи само дата на изпращане, както и начина по който това е станала /електронен път, писмо и прочие/. Тези обстоятелства имат отношение към подсъдността на делото и към неговата допустимост и редовност, не на последно място на тъжбата.Така например, константната практика на ВКС, е установила, че напр. при определянето на местната подсъдност при обидата е прието, че мястото на извършване на престъплението е там, където е било местонахождението на пос момента на узнаването й. Същият подход се прилага, когато обидата е била нанесена чрез печатно произведение, докато при клевета чрез печатно произведение се приема мястото, където се намира редакцията на печатното произведение. Следва да се посочи, че ако се твърди клеветата да е нанесена по друг начин, напр. електронно - чрез имейл и прочие при определеното на подсъдността при тъжба, депозирана във връзка с твърдения за осъществен състав на престъплението клевета чрез съобщение по електронна поща, следва също да е ясно какво твърди тъжителя- в случая такива обстоятелства въобще липсват изложени в тъжбата, пряко относими към подсъдността на производството. В случая следва изрично да се укаже на тъжителя, да посочи как обосновава мястото на реализиране на твърдяните деяния и оттам подсъдността на ПРС да се произнесе по спора. На тъжителя следва да се укаже да извърши конкретизация в посочения смисъл и да изложени 6 релевантните обстоятелства в дадения смисъл, в едноседмичен срок от получаване на настоящото разпореждане на съда.