Решение № 333 от 06.08.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Ботевград, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. П. П. при участието на секретаря И. Стр. Т. като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело № 20241810200309 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

В. В. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., обл.Софийска, жк ”С.“ № *, бл. *, ет. *, ап. *, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № */20.12.2022 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – С., РУ - П., упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т.

5 от ЗДвП му е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателя н е с е явява лично, представлява от адв. Р. от САК, който поддържа жалбата против атакуванато НП и моли същото да бъде отменено.

Въззивната страна – Началника на РУ П., редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не 1 изпраща птавител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 538555/13.12.2022 г.; НП № */20.12.2022 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.;. докладни записки, сведения, справка за нарушител/водач, и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите П. В. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ П., и М. П. – свидетел по акта, се установява следната фактическа обстановка:

На 10.11.2022 г., в 11,10 часа, в гр. П., по ул. „Ц. В.“, пред дом № 9, с посока на движение към улица В. Л., водачът на л.а. „*“ с рег. № *, собственост на И. П. Н. от гр. П., ударил паркиран на улицата л.а. „*“ с рег. № * и му счупил страничното дясно огледало, след което спрял по-надолу по улицата, изчакал малко и потеглил. Тези обстоятелства били установени посредством запис на камера, депозиран ведно със заявление в РУ П. от В. М.

И. от гр. П., собственик на увреденото моторно превозно средство. В хода на проверката по преписката се установило, че л.а. „*“ с рег. № *, който е причинил ПТП, е собственост на И. П. Н. от гр. П., но същият се намирал извън страната, но бил предоставил автомобила си на жалбоподателя В. В. Т. от гр. П..

За установеното бил съставен АУАН № 538555/20.12.2022 г., от мл.автоконтрольор П. В. от РУ П..

Въз основа на горецитирания АУАН, е издадено от Началник РУ П., атакуваното наказателно постановление № */20.12.2022 г., с което на В. В. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., обл.Софийска, жк ”С.“ № *, бл. *, ет. *, ап. *, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу 2 който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно-наказващият орган не е изпълнил задължението по чл. 52, ал. 4 ЗАНН да извърши пълна и всестранна проверка на спорните по случая обстоятелства, преди да издаде наказателно постановление.

Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ гласи: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомя съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнят дадените им указания.

Нито в АУАН, нито в НП са описани правнорелевантните факти от състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, а именно – свързани с липсата на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, както и уведомяването на съответната контролна служба за неговото настъпване. Горното се явява нарушение на ЗАНН, а именно липса на задължителните реквизити посочени в чл. 42, т. 4 от ЗАНН за акта и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за НП.

На следващо място словесното описание на нарушението не отговаря на правната квалификация, която е посочена. Не е описан словесно състава на така квалифицираното по този текст на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП нарушение: "когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: б. "в") ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания ". Като в АУАН и в атакуваното НП се твърди, че "при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както 3 и не изпълнява указанията й". Нито в акта, нито в НП се твърди, че при ПТП са причинени само имуществени вреди. Сочи се, че между участниците в ПТП-то е налице несъгласие относно свързаните с него обстоятелства, но не е посочен нито другия участник в ПТП, нито в какво се изразяват тези разногласия. При описано схематично нарушение в акта и процесното НП е невъзможно да се прецени какво е било конкретното властническо волеизявление на АНО в процесния случай, за да може да се извърши проверка реализирано ли е същото по съществото на делото.

С горното е нарушено правото на защита на жалбоподателя да научи в извършването на какво нарушение е обвинен, че е осъществил и чийто състав словесно не е посочен. Изложените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като, ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на въпроса, или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на защитата на жалбоподателя в рамките на административнонаказателното производство.

Още повече, че с посочените по-горе процесуални нарушения е налице неглижиране на задълженията от страна на административнонаказващия орган да проведе една законосъобразна процедура.

С оглед на горното съдът счита, че наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

По разноските:

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 650,00/шестстотин и петдесет/ лева по договор за правна защита и съдействие от 27.03.2024 г.

Съдът, като съобрази разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., фактът, че се касае за едно административно наказание в размер от 200 лв., както и като съобрази, че едно от наказанията е и "лишаване от права", поради което е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от същата наредба, която предвижда размер на възнаграждение от 500 лв, прие, че жалбоподателят е бил защитаван в хода на производството пред въззивния съд и адвокатското възнаграждение, заплатено 4 на адв. Р. в размер на 650,00 /шестстотин и петдесет/ лева, се явява дори под границите, определени в Наредбата и нейния размер не е прекомерен, поради което следва да се възложат заплатените от жалбоподателя разноски в посочения размер за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото, независимо, че в случая се прави възражение от процесуален представител на наказващия орган за тяхната прекомерност.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № */20.12.2022 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – С., РУ П., упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което на В. В. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., обл.Софийска, жк ”С.“ № *, бл. *, ет. *, ап. *, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР С., да заплати на В. В. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. П., обл.Софийска, жк ”С.“ № *, бл. *, ет. *, ап. *, сумата от 650,00/шестстотин и петдесет/ лева, представляваща сторените в съдебното производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5