Решение № 286 от 12.02.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………/12.02.2019 г. гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1645 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Производството е образувано по молба на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“ (ИА ГИТ) по приходите по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че длъжникът „М.М.Б.“ ООД има изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, установени при две проверка в ответното дружество в периода 12.2015 г. – 02.2016 година. Твърди се, че са налице неплатени трудови възнаграждение за над 75 % от всички служители, наети на трудов договор за периода август 2015 г. – 01.2016 година. Поддържа, че липсата на плащане доказва, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.

Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ.

Ответникът

„М.М.Б.“ ООД, уведомен за производството по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК, не взема становище по молбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

В справка от НАП, изх. номер 78-25-302/16.03.2018 г. е дадена информация за регистрирани трудови договори при „М.М.Б.“ ООД за периода 01.01.2015 г. – 28.02.2018 година. Видно от тази справка за периода 01.08.2015 г. – 31.01.2016 г. при ответника са регистрирани както следва – за месец август и септември 2015 г. – 28 броя трудови договори, за месец октомври 2015 г. – 26 броя трудови договори, за месец ноември 2015 г. – 25 броя трудови договори, за месец декември 2015 г. – 26 броя трудови договори и за месец януари 2016 г. – 22 броя трудови договори.

Представени са ведомости за заплати на работните/служителите на „М.М.Б.“ ООД, издадени от дружеството (стр. 14-33 по делото). Представена е и извадка от вътрешните правила за организация на работната заплата на „М.М.Б.“ ООД (стр.

10-13 по делото), видно от които - чл.

14 заплатата се изплаща до 30 число на следващия месец.

Представен е протокол за извършена проверка, изх. номер ИТ-П-4378/16.12.2015 г. на ИА „Главна инспекция по труда“(стр.

34-36 по делото). Костатациите на тази проверка, и предписанията в същата са за неизплащане на трудови възнаграждение на общо 20 служители за месец август 2015 г., месец септември 2015 г. и месец октомври 2015 година. Определен е срок за изпълнение съответно 30.12.2015 г., 20.01.2016 г. и 10.02.2016 година. Протоколът е подписан от Е.М.П., в качеството му на управител на „М.М.Б.“ ООД. Приложени са и обяснения от Е.П., че не представя дневни банкови извлечения за изплатени работни заплати на служителите за периода 08-10.2015 година.

Представен е и протокол за извършена проверка, изх. номер ПР-1613092/01.04.2016 г. на ИА „Главна инспекция по труда“ (стр. 42 по делото).

Тази проверка е осъществена за да се провери изпълнение на предписанията, дадени с протокол за извършена проверка, изх. номер ИТ-П-4378/16.12.2015 година. Констатирано е, че от страна на работодателя не са представени банкови извлечения или ведомости за заплати, в които получаването на трудовите възнаграждения за периода август – октомври 2015 г. да са удостоверени с подписи на служителите. Направени са и констатации, че не са представени доказателства за изплащане на трудовите възнаграждения на работните/служителите и за периода ноември 2015 г. – януари 2016 година. Във връзка с връчване на протокола е представено писмо от управителя на дружеството Е.П., обратна разписка, видно от която пратката се е върнала с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя и съобщение по чл. 61, ал.3 от АПК.

Представени са и два броя молби от служители на ответното дружество до на ИА „Главна инспекция по труда“ от 28.02.2018 г. и 15.05.2018 г., с твърдения, че имат неполучени трудови възнаграждения за периода август 2015 г. – февруари 2016 година.

Видно от справка от НАП (изх. номер

20-00-45557/26.11.2018 г.) срещу „М.М.Б.“ ООД има образувано производство по принудително изпълнение по изпълнително дело *********/2016 г. за задължения в размер на 83 730,13 лева – главница и 26 697,55 лева – лихва.

От Постановление за налагане на обезпечителни мерки 98/13.02.2015 г. се установява, че във връзка с установени и изискуеми публични вземания в размер на 55 477,94 лева, по 85 броя декларации за ДОО, здравно осигуряване, ЗДДС и УПФ, е наложен запор върху банкови сметки на ответното дружество.

По делото е изготвено заключение на съдебно финансово-икономическа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло. Вещото лице Д. е посочило, че е изготвило експертиза съгласно получените от ТД на НАП ГФО на ответното дружество за периода 2013 – 2017 г. и след получаване на счетоводна информация от К.Г.– главен счетоводител на дружеството. Същата е дала информация, че дружеството не извършва дейност от 2016 г., собствениците са чужденци, управителят също живее в чужбина. Дадени са сведения са начислени трудови възнаграждения, но не и друга първична счетоводна документация.

Вещото лице е установило, че неплатените, но отчетени като дължими суми за трудови възнаграждения за периода 30.07.2015 г. – 31.03.2016 г. възлизат общо на 62 177,96 лева, като за периода са дължими суми на 27 лица.

Вещото лице Д. е посочила, че дружеството има дълготрайни активи само през 2013 г. – в размер на 1000 лева, като относителния дял на дълготрайните активи е 1,351 % от балансова стойност на всички активи. В структурата на краткотрайните активи най-голям относителен дял имат вземанията от доставчици и клиенти, като съществува ясна тенденция за намаляване на тези вземания – към 31.12.2013 г. са 71 000 лева, а към 31.12.2017 г. са едва 38 000 лева. На вещото лице не са представени счетоводни данни за естеството на тези вземания, кога са възникнали и дали са реализируеми. През 2013 съществуват и други вземания – с минимален дял – 1,351 %, които обаче не съществуват през следващите години.

През 2013 – 2015 г. има парични средства по банкови сметки, но такива липсват през 2016 г,. и 2017 година.

Относно структурата на пасивите, вещото лице е констатирало, че с изключение на 2016 г. ( тогава финансовия резултат е „печалба“ от 8000 лева) за всички години финансовия резултат на „М.М.Б.“ ООД е „загуба“, като към 31.12.2017. г е загуба в размер на 44 000 лева.

Задълженията за доставчици и клиенти нарастват до 80 000 лева, 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г. намаляват на 36 000 лева, а към 31.12.2017 г. са намалели на 26 000 лева,тъй като по-голяма част са прехвърлени като „дългосрочни задължения“. За 2013 г. и

2014 г. има отбелязани и други задължения, но същите са отбелязани като погасени през 2015 г. и не са включени в последващите периоди.

Основна част от краткосрочните задължения са задължения към персонала, към осигурителни предприятия и данъчни задължения (74 000 лева – 48,05 % к през 2013 г. до 150 000 лева – 65,22 % през 2015 г.). през 2016 г. тези стойности нарастват до 168 000 лева, но от тях 101 000 лева са записани като дългосрочни задължения. Към 31.12.2017 г. тези задължения нарастват до 197 000 лева, но изцяло са записани като дългосрочни задължения.

Вещото лице е посочило следните коефициенти на обща (нормални показатели – стойности от 1 до 3), бърза (нормални показатели – стойности от 0,6 до 0,7), незабавна (референтни показатели – стойности от 0,3 - 0,4) и абсолютна ликвидност (референтни показатели – повече от 0,2):

-

2013 г. – 0,47

-

2014 – 0,36

-

2015 г. – 0,48

-

2016 г – 0,61

-

2017 г. – 38;

С оглед данните за 2017 г. вещото лице е посочило, че всички коефициенти са изключително високи, което се дължи единствено на прехвърляне на всички задължения като дългосрочни, поради което и изобщо не са посочени краткосрочни задължения. За периода 2013 – 2016 г. с оглед коефициентите за ликвидност, вещото лице е посочило, че дружеството не може да обслужва краткосрочните си задължения.

Коефициентите на финансова автономност

(2013 - -0,71; 2014 - -0,80; 205 - -0,65; 2016 - - 0,69 и 2017 - -0,83) са отрицателни величини за всички години, при референтни стойности над 0,33, което води на извод за декапитализиране на дружеството.

Съгласно изготвения коригиран баланс за

2016 г. и 2017 г. (отразяване на задълженията за осигурителни плащания, към персонала и за данъчни задължения като краткосрочни) - коефициентите за ликвидност (обща, бърза и незабавна) за периода 2016 – 2017 г. са съответно 0,31 и 0,19, а коефициента за абсолютна ликвидност за целия период е както следва: 2013 – 0,01, 2014 – 0,01, 2015 – 0,01, 2016 – 0,00, 2017 – 0,00.

В съдебно заседание ма 29.01.2019 г. вещото лице е дало становище, че с оглед липсата на стопанска дейност за 2018 г., би следвало да се приеме, че отразените коефициенти по коригирания баланс за 2017 г. са относими и за 2018 година.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от някое от лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5) затрудненията на длъжника да не са временни и състоянието да е обективно и трайно.

Ответникът по молбата е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.

В конкретния случай молителят е Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда“. Същият притежава активна материално-правна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника съгласно изменението на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 625 ТЗ със ЗИДКТ (ДВ, бр. 102 / 2017 г., в сила от 31.03.2018 година.

В този текст е предвидено, че неплатежоспособен е търговец, които не е способен да изпълни изискуемо свое задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, като легитимиран да депозира молба по чл. 625 ТЗ в тези хипотези е Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда“.

По делото са събрани достатъчно по обем писмени доказателства, от които се установява, че ответникът по молбата – „М.М.Б.“ ООД има задължение за изплащане на трудови възнаграждения на служители за периода август 2015 – януари 2016 година – периода, посочен и в молбата по чл. 625 от ТЗ. Установява се и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, и от влезлите в сила два броя протоколи за извършени проверки от ИА „Главна инспекция по труда“ (Съдът намира, че доколкото се касае за влезли в сила индивидуални административни актове, то следва да се приеме, че констатациите в същите относно установените нарушения на трудовото законодателство, включително за неизплащане на дължимо трудово възнаграждение на всички служители на дружеството в проверявания период обвързват страните по административното производство и следва да се приемат за доказани и от съда в настоящото производство. Нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК задължава съда да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт без оглед на обжалваемостта му, и за законосъобразността му, когато той се противопоставя на страна, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

Така се определя и нормативно предметът на косвения съдебен контрол. Той е не само за нищожност на административния акт, но и за материална незаконосъобразност, когато акта се противопоставя на трето лице, което не е участвало в административното производство по издаването и по обжалването му. В конкретния случай обаче ответникът е страна в това административно производство, поради което съдът намира, че следва да зачете констатациите в посочените индивидуални административни актове като установени спрямо ответника).