Решение № 21862 от 02.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21862 гр. ., 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110111444 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове о т „.“ ЕАД срещу С. З., А. М.а и К. З. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане разделно на суми за топлинна енергия, а именно С. З. да заплати сумата от 1200.91 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия до имот с абонатен номер № . през периода 01.05.2021 г. – 30.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -29.02.2024г до окончателното плащане и сума в размер н а 242,56 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 26.01.2024 г.; А. М. да заплати сумата от 300.23 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия до имот с абонатен номер № . през периода 01.05.2021 г. – 30.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -29.02.2024г до окончателното плащане и сума в размер на 60.64 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 26.01.2024 г и К. З. да заплати сумата от 300.23 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия до имот с абонатен номер № . през периода 01.05.2021 г. – 30.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска -29.02.2024г до окончателното плащане и сума в размер на 60.64 лева мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 26.01.2024 г

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден имот.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово 1 разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец, на продавача на топлинна енергия. Претендира и присъждане на разноски, сторени в производството.

В срока по чл. 131 ГПК от всеки от ответниците С. З., А. М. и К. З. е депозиран отговора на исковата молба, в които исковете се оспорват по основание и размер.

Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията.

Поддържа се, че ответниците не са собственици на топлоснабеднеия имот, нито са вещни ползватели при посочените квоти, като се аргументират с обстоятелството, че в фактурите приложени към исковата молба е посочено друго лице за титуляр на партидата – А. М., което е поискало откриване на партида на негово име. Във връзка с това се поддържа, че именно лицето подало заявление за откриване на партида е отправило предложение за сключване на договор с топлопреносното предприятие. Твърди се, че не е налице и основание за присъждане на мораторна лихва върху претенцията за топлинна енергия, тъй като общите фактури за процесния период са издавани след изтичане на предвидения в общите условия дружеството срок. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ООД /с предишно наименование „.

“ ООД/ не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. 13, находящ се в гр.., ул. „.“ ., .., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно 2 счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период, доколкото са изложени подробни аргументи от ответниците в депозираните от тях отговор на исковата молба. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответниците С.

З., А. М. и К. З. са били собственици на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ., том ., рег.№ ., дело №.г, съгласно който А. З. е придобил право на собственост върху ап. 13, находящ се в гр.., ул. „.“ ., .. /л.10-11 по делото/.Следователно съгласно действащия към 2004 г. Семеен кодекс /ДВ. Бр. 41 от 82.05.1985г/ в случай че към 14.06.2004г. А. З. е бил в брак, то имотът би бил придобит в условията на СИО. Именно в насока, че ответницата С. З. е била в брак към 14.06.2004г. е един от спорните по делото въпрос. От представено по делото удостоверение за наследници на А. З. е видно, че към датата на смъртта си – 06.08.2010г. същият е бил в брак с С. З., която е посочена като негова съпруга. От изискана от Столична община информация се установява, че А. З. и С. З. са придобили българско гражданство съответно през 2002г и през 2008г, поради което не е открито удостоверение за сключен граждански брак в . Съгласно чл.3, ал. 2 Закона за гражданската регистрация в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл.1, ал.2, т.е в това число граждански брак, за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на . В настоящия случай А. З. е придобил българско гражданство през 2002г, т.е ако същият е сключил брак след 2002г. до датата на смъртта се, това обстоятелство щеше да бъде отбелязано в българските регистри по гражданско състояние.

Следователно в период от 2002г до 2010г. А. З. не е сключвал граждански брак, а същевременно от представените и неоспорени от ответниците удостоверения за наследници на А. З. /л.14 и л.15 от делото/ С. З. е негова съпруга. Предвид това може да се направи непротиворечивия извод, че С. З. е сключила брак с А. З. преди 2002г., т.е преди придобиване на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че по делото е установено, че ответницата С. З. е била в брак с А. З. към 2004г, когато е придобит и ап. 13, находящ се в гр.., ул. „.“ ., .., поради което жилището е придобито в условия на СИО по аргумент от чл.19 СК/1985г.

Видно от горепосочените удостоверения за наследници А. З. е починал през 2010г, като е оставил за свои наследници тримата ответници – съпругата си С. З. и двете си дъщери А. М. и К. З./съгласно акт за раждане, издаден от . – л. 16-17 от делото/, които на основание чл. 5 ЗН и чл. 9 ЗН са получили по 1/3 ид.ч от притежаваното от него имущество, в това число и от притежавания от него топлоснабден апартамент. С настъпване на смъртта на А.

З. семейната имуществена общност със съпругата му е била прекратена, поради което следва 3 да се приеме, че тоя към датата на смъртта си е притежавал 1/2 ид.ч от жилището, а останалата 1/2 ид.ч е останала собственост на ответника С. З.. Следователно всеки от ответниците е получил по наследство по 1/2 ид.ч от неговата 1/3 ид.ч или по 1/6 ид.ч от процесния имот. Не са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства някой от тримата ответници да се е отказал от наследството на А. З.. Ето защо следва да се приеме, че по делото е доказано безспорно при условията на пълно и главно доказване, че ответникът С. З. притежава 4/6 ид.ч от топлоснабдения имот, а ответниците А. М. и К. З. са придобили по 1/6 ид.ч през 2010г. След придобиване на съответните идеални части от имота не са ангажирани доказателства, нито са изложени твърдения някой от ответниците да се е разпоредил с притежаваната от него идеална част от съсобствеността. Следователно и през исковия период тримата ответници са притежавали съответните идеални части оттоплоснабденото жилище.

Съгласно действащата към 2004г, когато ответникът С. З. е станала собственик на имота, и към 2010г ,когато другите двама ответници са придобили право на собственост, уредба - § 1, т. 42 /отм./ ДР от Закона за енергетиката, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо настоящият състав приема, че ответниците се явяват материално легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна енергия в процесния имот за притежаваните от тях квоти в съсобственост, тъй като в качеството си на собственици на топлоснабден имот са придобили и качеството потребители на топлинна енергия. Изрично с оглед възражението на ответниците С. З. и К. З. за наличието единствено на облигационна връзка между „.“ ЕАД и ответника А. М., доколкото само тя е изразила желание да встъпи в правоотношение с ищеца и за това само нейното име фигурира върху издадените фактури, следва да се отбележи, че по делото липсват доказателства за подаване на молба-декларация от името на А. М. за откриване на партида на нейно име. Подобен документ не е представен нито от ищеца, нито от някой от ответниците. Представено е единствено заявление-декларация за откриване на партида, което е било подадено от наследодателя на ответниците А. З., с посочени 4 четирима членове на домакинството и отбелязване, че за процесния имот е предоставен абонатен номер ..

Придобивайки качеството потребители на топлинна енергия ответниците са обвързани с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от .. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в 4 градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.