Решение № 181 от 16.06.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. ....., 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ....., IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20262230200396 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. З. И. от с. ........ чрез пълномощникадвокат срещу Наказателно постановление № 25-0804-007565 от 25.11.2025 г. на ВПД Началник група в ОДМВР ....., сектор „Пътна полиция“ ....., с което на жалбоподателят на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 153, 39 евро, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 102, 26 евро и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 15, 34 евро, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 15, 34 евро, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Моли се за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт оспорва жалбата, изразява писмено становище, че наказателното постановление е законосъобразно, счита жалбата неоснователна. Прави 1 възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 25.10.2025 г. свидетелят Н. С. на длъжност мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР - ..... съставил на жалбоподателят И. З. И. акт за установяване на административно нарушение за това, че на 24.10.2025 г. около 22. 00 ч. в обл......, общ...... на път III-6007, ........ I-6, километър 4.3, управлява собствения си лек автомобил БМВ 530Д с рег. № ........., с несъобразена скорост с пътните условия, след десен завой губи контрол над МПС, излиза в ляво извън пътното платно и се блъска в дърво. Водача не остава на място, напуска произшествието и не уведомява компетентната служба на МВР. При извършена проверка се установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация във връзка със чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Водачът не представил СУМПС и СРМПС втора част.

Посочени са за нарушени разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на чл.

123, ал. 1, т. 2, б.Б от ЗДвП, на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, на чл. 100, ал. 1, т.

1 от ЗДвП, на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП от ЗДвП.

С мотивирана резолюция от 28.10.2025г. началник група в ОД МВР ..... прекратява административнонаказателното производство за нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП и го изпраща на РП-..... по компетентност с данни за извършено престъпление по 345, ал.2 от НК.

С постановление от 22.04.2026г. прокурор при РП-..... прекратява наказателното производство по образуваното ДП №345/2026г. по описа на РУ ОД МВР ..... с мотиви, че липсва съставомерност на деянието от субективна страна. Изпраща материалите на РУ ..... за ангажиране на административнонаказателна отговорност на водача И. И..

В следствие въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателят И. И. от с. ........, на основание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 153, 39 евро, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 102, 26 евро и лишаване от право да управлява МПС за три месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 15, 34 евро, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т.

1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 15, 34 евро, за нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

2

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя С. и на свидетелите Г. и Д., дадени в съдебно заседание и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ процесуални правила за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.

Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършени от жалбоподателят И. административни нарушения, като наказващият орган не ангажира доказателства в подкрепа на установената в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Като съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН - При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

Съответно в чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е регламентирано, че АУАН се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му, като когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел.

Свидетелите на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като 3 нарушител, се възползва от процесуалната си възможност по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. За да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, свидетелят по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН следва да е лице, различно от свидетелите по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Това се потвърждава и от анализа на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3, чл. 42, т. 7 от ЗАНН и чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Изрично според нормата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН като реквизит на акта следва да бъдат посочени имената, точните адреси и ЕГН на свидетелите по акта.

От показанията на свидетелите става ясно, че процесния АУАН е съставен само в присъствието на свидетеля Г. С. на мястото на нарушението, а в последствие бил предявен на нарушителя в болницата където бил настанен поради нараняванията си, за подпис. Акта не бил подписан от нарушителя, като на разписката отказа на нарушителя да го подпише бил отразен от св.Д..

При разпит в съдебно заседание св.Д. заявява, че не е присъствал на връчването на акта. Там били колегите му.

Съдът намира, че тъй като акта е съставен в отсъствие на нарушителя в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, то е следвало акта да бъде съставен в присъствието свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението или на двама други свидетели, като това изрично бъде отбелязано в акта, а това в процесния случай не е извършено, поради което е била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания. Отделно се установи нарушение на чл. чл. 43, ал. 2 от ЗАНН доколкото св.Д. не е присъствал при предявяването на акта на нарушителя но е отразил неговия отказа да го подпише. Освен това както твърди в показанията си пред съда, същия е свидетел установил нарушението на място. В случая отказът не е удостоверен според изискванията на посочената разпоредба.

В съответствие с чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да констатира, че АУАН не е съставен и надлежно предявен на нарушителя и да го върне на актосъставителя за надлежно изпълнение на процедурата по връчване на АУАН. В случая това не е сторено. Ненадлежното предявяване, съответно връчване на акта за установяване на административно нарушение е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН и изцяло опорочава процедурата по реализиране на административнонаказателната отговорност. Като такова е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, съгласно чл. 63, ал. 3, т.

2 от ЗАНН.

Съдът намира, че не е изяснена фактическата обстановка на описаното 4 произшествие. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от неочевидец и свидетелят по акта също не е очевидец. Свидетелите С., Г. и Д. са отишли на местопроизшествието, като са установили единствено смачкан автомобил и няколко отсечени дървета. В случая въззиваемата страна не посочи доказателства в подкрепа на констатациите, че жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил БМВ 530Д с рег. № ........., с несъобразена скорост с пътните условия, след десен завой губи контрол над МПС, излиза в ляво извън пътното платно и се блъска в дърво. Същият бил установен едва в болницата където бил настанен поради нараняванията си и не оказал съдействие на полицейските служители т.к. бил неадекватен. На база свидетелските показания на свидетелите не може да се направи категоричен извод в тази насока, тъй като същите не са очевидци на настъпването на произшествието.

Допуснато е и друго съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие относно мястото на твърдяното нарушение от административнонаказващия орган. Съгласно императивната разпоредба на чл. 42, т. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. Посочването на мястото на извършване на нарушението е задължително изискване и при издаването на наказателното постановление предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В процесните АУАН и НП не са посочени в единство мястото на извършване на нарушението. В АУАН се сочи – в обл......, общ...... на път III6007, ........ I-6, километър 4.3, а при описание на обстоятелствата в НП е посочено само в ..... Общински, III-6007, ........ I-6. Допуснатото нарушение при издаването на наказателното постановление е съществено, тъй като е накърнило правото на защита на жалбоподателя, който е бил лишен от възможността да разбере къде е извършил нарушенията, което са вменени, а нарушаването на правото на защита води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съобразно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тъй като в конкретния случай не е установено къде точно се твърди от административнонаказващият орган, че са извършени нарушенията от жалбоподателят И..

При тази неустановеност въобще на извършване на административни нарушения, виновно от жалбоподателя И., наложените му административни наказания са неоснователни и наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

5

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл.

143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя би следвало да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, като такова е било заплатено видно от представения договор за правна помощ и съдействие и би се явявало основателно при положение обаче, че такова е поискано от самия жалбоподател или процесуалния му представител. Видно от жалбата и съдебните протоколи за проведени заседания по делото такова изявление за присъждане на адвокатско възнаграждение липсва, поради което и съдът не следва да се произнася в частта за разноските.