Определение № 5905 от 19.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5905 гр. София, 18.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Р. Илиев

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20238002103702 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба от касатора „Миг инженеринг“ ЕООД, чрез пълномощника му по делото адв. Ю. Д., с която се иска изменение на Определение №4865 от 28.10.2024г. на ВКС по гр. д. №3702/2023г., с което не е било допуснато касационно обжалване на Решение №475 от 11.04.2023г. по в. гр. д. №363/2023г. по описа на Окръжен съдПловдив, в частта му за разноските, с която „Миг инженеринг“ ЕООД е било осъдено да заплати на ответните страни по делото направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство, както следва- на П. Д. З., Н. Г. З. и К.

Г. З.- сума от по 5450 лв. на всеки от тях и на Р. Г. З.- сумата от 3850 лв. В молбата се излагат съображения, че заплатените от ответниците по касационната жалба адвокатски възнаграждения са прекомерни спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, като се иска редуцирането им до размер, не по- голям от 1200 лв. за всеки от ответниците.

Ответните страни по молбата- П. Д. З., Н. Г. З., К. Г. З. и Р. Г. З., чрез пълномощника си по делото адв. Й. Й., изразяват становище, че същата е процесуално недопустима и искат да бъде оставена без разглеждане.

За да се произнесе по искането, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК от постановяване на определението по чл.288 от ГПК.

Неоснователни са доводите на ответниците по молбата, че същата е процесуално недопустима на основание чл.80, изр.2 от ГПК, тъй като молителят не е представил по 1 делото списък на направените разноски. Действително съгласно разпоредбата на чл.80, изр.1 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, а съгласно изр.2 в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. От съдържанието на разпоредбата е видно, че адресат на задължението за представяне на списък и на санкцията за неизпълнението му, е „страната, която е поискала присъждане на разноски“. Предвид горното обстоятелството, че страната не е представила списък на направените разноски, е пречка тя да иска изменение на решението в частта му за присъдените на самата нея разноски, но не я лишава от правото й да иска изменение на решението в частта му за разноските, присъдени на противната страна, тъй като същите по никакъв начин не са свързани с представения списък. В този смисъл следва да се тълкува разпоредбата на изр.2 на чл.80 от ГПК, целта на която е да въведе санкция за страната, претендираща разноски, която не е изпълнила задължението си да представи списък на същите. В случая молителят е инициирал производство по чл.248 от ГПК, отнасящо се за присъдените на противната страна разноски, поради което за допустимостта на молбата му е без значение дали е представил списък на претендираните от него разноски.

Неоснователни са и доводите на ответниците по молбата, че същата е недопустима, тъй като възражението за прекомерност на заплатените разноски за адвокатско възнаграждение не било направено преди постановяване на определението по чл.288 от ГПК. В случая на дружеството- касатор не е бил връчен препис от подадения от ответните страни отговор на касационната жалба и на същото преди постановяване на определението, чието изменение се иска, не е било известно обстоятелството, че те претендират разноски за адвокатско възнаграждение, както и размерът им. Ето защо дружеството не е имало възможност да направи своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от ответните страни адвокатско възнаграждение, поради което следва да се приеме, че направеното с молбата по чл.248 от ГПК възражение е допустимо.

Разгледана по същество, молбата е основателно.

Според настоящия състав на съда заплатеното от всяка от ответните страни по касационната жалба П. Д. З., Н. Г. З. и К. Г. З. адвокатско възнаграждение в размер на по 5450 лв. и заплатеното от ответната страна Р. Г. З. адвокатско възнаграждение в размер на 3850 лв. са прекомерни спрямо фактическата и правна сложност на делото. Видно от приложените по делото договори за правна защита и съдействие, посочените адвокатски възнаграждение са били уговорени и заплатени както за изготвяне на отговори на касационната жалба, така и за процесуално представителство пред касационната инстанция. В случая обаче следва да се съобрази обстоятелството, че по делото не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което не е било провеждано открито съдебно заседание, а извършената от процесуалния представител на ответните страни работа се е изразила само в подаване на общ отговор на касационната жалба от името на всички страни, които представлява. Работата на адвоката по 2 изготвянето на отговора в случая е била улеснена и от обстоятелството, че с касационната жалба и изложението са били повдигнати идентични възражения и въпроси, свързани с предявената от всяка от ответните страни по жалбата претенция. Предвид горното молбата за изменение на определението следва да се уважи, като присъденото в полза на всяка от ответните страни по жалбата адвокатско възнаграждение се намали на 1200 лв., в който размер възнаграждението би съответствало на действителната фактическа и правна сложност на делото, на материалния интерес по същото и на вида и количеството на извършената от процесуалния представител работа по него. При определянето му настоящият състав на ВКС съобрази, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение №4865 от 28.10.2024г. на ВКС по гр. д. №3702/2023г. в частта му за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на П. Д. З., Н. Г. З. и К. Г. З. разноски за адвокатско възнаграждение от 5450 лв. на 1200 лв. на всеки от тях, както и присъдените в полза на Р. Г. З. разноски за адвокатско възнаграждение от 3850 лв. на 1200 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3