Решение № 240 от 20.08.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Сливен, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20262230200688 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Тракия 24“ ООД, с ЕИК 207788046, представлявано от управителя Н. Минчев Н., подадена чрез пълномощник против Наказателно постановление № 886743-F881557/30.04.2026г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл.

26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 550 евро, на основание чл. 185, ал. 2, изр.

2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че обжалваното НП е издадено при допуснати процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закони и при несъответствие с целта на закона, като се излагат подробни доводи за това.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното НП, като 1 незаконосъобразно. Претендират се направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, моли НП да бъди потвърдено като правилно и законосъобразно, счита че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като се излага подробни доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, т.к. делото не се отличавало с фактическа и правна сложност.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 09.04.2026г. в 13.03 часа инспектори по приходите от ТД на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – пекарна ТРАКИЯ, находящ се в гр. Сливен, ул. „Великокняжевска“ № 16, стопанисвана от „ТРАКИЯ 24“ ООД с ЕИК 207788046. Преди легитимацията от органите по приходите била направена контролна покупка на 1 бр. малка кифла на стойност 0.90 евро и 2 бр. айрян на стойност 2.40 евро, на обща стойност 3.30 евро/6,45 лв. За покупката бил издаден фискален касов бон № 0051627/09.04.2026г. от монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално устройство ЕКАФП ELTRADE с ИН на ФУ ED38649 и ИН на ФП 44384649, регистрирано в НАП под № 4756948. При извършената проверка бил съставен протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0208035/09.04.2026 г., в който била отразена констатацията, че фискален касов бон № 0051627/09.04.2026г. не съдържал задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. Въз основа на извършената проверка на 20.04.2026г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F881557, в който било отразено, че при извършената на 09.04.2026г. в 13:03 часа проверка в процесния търговски обект, в издадения фискален касов бон № 0051627/09.04.2026г. от монтираното и въведено в експлоатация, свързано дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката, фискално устройство ЕКАФП ELTRADE с ИН на ФУ ED38649 и ИН на ФП 44384649, регистрирано в НАП под № 4756948 за извършена продажба на 1 бр. малка кифла на стойност 0.90 евро и 2 бр. айрян на стойност 2.40 евро, на обща стойност 3.30 евро/6,45 лв., не се съдържал задължителен реквизит „наименование на стоката/услугата, количество и стойност“, а се 2 изписва „закуски“, като актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.

26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.

АУАН бил връчен на управител на дружеството на датата на съставянето му.

На 21.04.2026г. против така съставения АУАН било депозирано възражение, в което било посочено, че нарушението не било умишлено, бюджетът не бил ощетен и е направено искане, че ако от събраните данни се прецени, че е налице нарушение, същото да бъде определено като маловажен случай.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление № 886743-F881557/30.04.2026г. от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 550 евро, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Наказателното постановление било връчено лично на единия от управителите на дружеството-жалбоподател на 14.05.2026г. като същото било обжалвано в законоустановения срок.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля, присъствал при извършване на проверката, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото. Освен това показанията им кореспондират с приложените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени доказателствения материал по съответния процесуален ред. към

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна.

АУАН и НП са съставени от материално компетентни длъжностни лица по закон. При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, 3 които да опорочават административнонаказателното производство или да нарушават правата на нарушителя. В тази връзка съдът намира за неоснователни наведените в жалбата доводи за допуснати процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

Както акта, така и НП съдържат всички изискуеми по ЗАНН реквизити.

Точно, ясно и конкретно е описано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Същото е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере какво нарушение му е вменено и срещу какво да се защитава, правилно са посочени нарушените материалноправни норми. Налице е единство между фактическото и юридическото обвинение. Всичко това не е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а точно обратното, позволило му е да организира адекватно същата. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

За неоснователен съдът намира довода на жалбоподателя за неспазена процедура по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, изразяващ се в това, че при издаване на НП административнонаказващият орган не е взел изрично становище по депозираното в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН възражение. Съдът счита, че необсъждането в наказателното постановление на подаденото възражение не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото такова изискване не се съдържа в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Наред с това в НП наказващият орган е посочил, че като е взел предвид събраните по преписката доказателства е приел, че постъпилото възражение е неоснователно. А както бе споменато по-горе, в НП са изложени подробно обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на доказателствата, които ги потвърждават и въз основа на това наказващият орган е приел от правна страна, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, която предвижда че фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока 4 се отразява поотделно със съответната стойност.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят "Тракия 24" ООД е извършил вмененото му административно нарушение. Не се спори, че е била извършена контролна продажба на сочените в АУАН и в НП стоки, а именно: 1 бр. малка кифла на стойност 0.90 евро и 2 бр. айрян на стойност 2.40 евро., всичко на обща стойност 3.30 евро, за които е бил издаден фискален касов бон № 0051627/09.04.2026г. Същият е четим, съответства на образеца съгласно приложение № 1, но не съдържа изискуемите реквизити, изброени в чл. 26, ал.

1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, а именно наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки, като единственият департамент, който е бил въведен, е с наименование "закуска", при продадени 3 броя стоки поне от два основни вида. Липсата на изискуем реквизит по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ в приложения по делото фискален бон обосновава извод за извършване на нарушение по смисъла на цитираната разпоредба. Законодателят не допуска изключения от изискването за посочване на наименованието на стоката, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки, а тази информация безспорно липсва в процесния фискален бон. Нормата на чл. 26 от Наредбата има императивен характер и предписанията й са задължителни.

Доколкото Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ е издадена на основание чл.

118, ал. 4 от ЗДДС, по този начин от обективна страна е извършено нарушение по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС , която санкционна норма правилно е приложена от административнонаказващия орган, с определяне на размер на санкцията по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС., тъй като е установено, че в случая нарушението не води до неотразяване на приходи. Доколкото собственикът на обекта в който е извършено нарушението е юридическо лице, отговорността му е безвиновна.

Съдът намира за неоснователно направеното с жалбата възражение, че е налице хипотезата на „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не споделя изложените от процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока аргументи. В НП административнонаказващият орган е посочил, че при определяне на административното наказание е взел предвид тежестта на нарушението, както и всички смекчаваща и отегчаващи обстоятелства и е констатирал, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът намира, че в настоящия случай не се касае за "маловажен случай", поради което не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН и правилно административнонаказващият орган не е приложил същата. От данните по 5 делото не може да се направи извод, че извършеното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Процесното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, е отчетено от административнонаказващия орган, който при определяне на вида и размера на административното наказание е приложил разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС , съгласно която когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите, предвидени в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС , а именно за юридическите лица и едноличните търговци, се предвижда имуществена санкция в размер от 1000 лева до 4000 лева. Конкретният случай е именно такъв. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, а именно, когато нарушението не води до неотразяване на приходи. Следователно обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, е било отчетено от административнонаказващия орган при определянето на приложимата санкционната разпоредба, поради което не може да бъде взето повторно и при индивидуализацията на наказанието. Размерът на наложеното административно наказание „имуществената санкция“ в размер на 550 евро е определен към минимално предвиденото за такова нарушение. (В гореизложения смисъл са Решение № 646/24.02.2025г, постановено по КАНД № 985/2024г. по описа на Административен съд - Велико Търново и Решение № 1408/14.07.2026г., постановено по КАНД № 281/2026г. по описа на Административен съд Сливен).