Определение № 408 от 10.03.2026, Административен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408

Шумен, 10.03.2026 г.

Административният съд - Шумен - VI състав, в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

БИСТРА БОЙН като разгледа докладваното от съдията Бистра Бойн административно дело № 124/2026 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, въз основа на жалба от „Финес- Т“ЕООД- [населено място], община Каолиново, обл. Шумен, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], община Каолиново, обл. Шумен, [улица], представлявано от управителя И. С., срещу Ревизионен акт № Р-03002724006024-091-001/31.10.2025г. и Ревизионен акт за поправка на РА № П-03002725207828-003-001/06.11.2025г., издадени от Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-[населено място], потвърдени изцяло с Решение № 287/11.02.2026г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, с които е установено данъчно задължение за данък по ЗКПО в размер на 14112,82лв. главница и 4738,12лева лихва за данъчен период 2020г., 2021г. 2022г. и 2023г. и по ЗДДС в размер на 33894,96лв. главница и лихва 12212,34лв. за данъчни периоди от м.12.2020г. до м.12.2023г.

Съдът, като провери редовността на депозираното оспорване, счете, че са налице основания по смисъла на чл.158 ал.1 от АПК и чл.151 т.3 от АПК и с Определение от 04.03.2026г. остави жалбата без движение. Към настоящия момент са отстранени констатираните нередовности във връзка с прилагане на доказателства за внесена държавна такса.

След като се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: „Финес- Т“ЕООД- [населено място] и ответник- Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- [населено място].

С оглед задължението за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.171 ал.4 и във връзка с чл.170 ал.1 от АПК, във вр.с чл.160 ал.2 от ДОПК и § 2 от ДР на ДОПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:

- на оспорващия следва да се укаже, че е в негова тежест да докаже обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като посочи и представи конкретни доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на РА. В тежест на задълженото лице е да докаже декларираната от него данъчна основа, включително приходи и разходи, както и положителния факт- наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл.70 от ЗДДС. Относимият факт за приложимостта на цитираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на услуги.

- на ответната страна следва да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и изискванията за форма, както и наличие на посочените в него материално правни основания; да установи фактическите констатации в ревизионния акт, послужили като основание за определяне на дължимите от дружеството жалбоподател задължения за ДДС и корпоративен данък. При условията на пълно доказване с допустимите по ДОПК доказателства в тежест на данъчните органи е установяването на някое от основанията за протичането на ревизионното производство по реда на чл.122 от ДОПК.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство, както следва: оспорващ: „Финес- Т“ЕООД- [населено място], община Каолиново, обл. Шумен, [улица], представлявано от управителя И. С., чрез адв.Г.Б. от АК- Шумен; ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - [населено място].

НАСРОЧВА АД № 124/2026г. по описа на ШАдмС за 26.03.2026г. от 12.00 часа, за която дата да се уведомят страните на посочените по делото адреси. На ответната страна да се изпрати препис от жалбата, като ѝ се посочи възможността на депозира отговор по нея.

УКАЗВА на оспорващия, че е в негова тежест да докаже обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, като посочи и представи конкретни доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на РА. В тежест на жалбподателя е да докаже декларираната от него данъчна основа, включително приходи и разходи, както и положителния факт- наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл.70 от ЗДДС. Относимият факт за приложимостта на цитираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на услуги.

УКАЗВА на оспорващия до датата на съдебното заседание да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани в съдебното производство, включително съдебно- счетоводна експертиза с формулирани задачи към вещото лице.

УКАЗВА на ответната страна, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и изискванията за форма, както и наличие на посочените в него материално правни основания; да установи фактическите констатации в ревизионния акт, послужили като основание за определяне на дължимите от дружеството жалбоподател задължения за ДДС и корпоративен данък. При условията на пълно доказване с допустимите по ДОПК доказателства в тежест на данъчните органи е установяването на някое от основанията за протичането на ревизионното производство по реда на чл.122 от ДОПК.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание да представят нови доказателства.

Съдът на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК предупреждава страните за следното:

Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.

На осн.чл.159 ал.1 изр.второ от ДОПК, да се уведоми ОП-[населено място] за образуваното административно производство, в което може да встъпи, когато намери за необходимо в защита на държавен или обществен интерес.

Съдия: