Решение № 166 от 29.03.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Пазарджик, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Христина Велчева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20225220201310 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. В. М., с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 22-1006-001991 от 22.07.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР гр. Пазарджик, Група КПДГПА, с което за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец и за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева.

В жалбата обобщено се релевират оплаквания за материална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата, дава обяснения и излага становище, в което оспорва констатациите, изложени в АУАН и НП и пледира за отмяна на последното. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна- наказващият орган, редовно призован не се явява.

Не се явява и процесуалният му представител, от който по делото е депозирано писмено становище, с което се иска от съда да потвърди НП като законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна, излагайки конкретни съображения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и становищата на 1 страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

Жалбоподателят М. е санкциониран с НП за това, че на 08.07.2022 г., в 15,45 часа, в Община Пазарджик, на АМ „Т.“ км80 в посока към гр. П., е управлявал лек автомобил „П. ** с рег. № ****, лична собственост, без поставени регистрационни табели на определените места на МПС. При извършената му проверка от контролните органи водачът не носел СУМПС и КТ към същото. Това било установено от автопатрул на Група КПДГПА в ОДМВР- Пазарджик, в състава на който бил мл. автоконтрольор С. В.. По този повод той съставил против жалбоподателя АУАН с № 431811/08.07.2022 г. за нарушения на чл.140 ал.1 пр.2 и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, в присъствието на нарушителя, на който бил предявен и връчен срещу подпис. При предявяването на акта жалбоподателят заявил, че нямал възражения.

Въз основа на така съставения АУАН на 22.07.2022 г. било издадено обжалваното НП, което било връчено лично на наказаното лице на 25.08.2022 г., видно от разписката към санкционния акт. Жалбата срещу последния била подадена лично от санкционираното лице чрез АНО до съда в деловодството на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР- София на 25.08.2022 г., от където била препратена по компетентност в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВРПазарджик. С оглед на изложеното съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Междувременно, на 04.08.2022 г., още преди да бъде връчено и съответно обжалвано НП, жалбоподателят М., чрез ПОС- терминал в РУЦарево при ОД на МВР- Бургас, заплатил наложените му глоби с процесното НП в общ размер на 60 лева, ползвайки отстъпката от 20%, т.е. заплащайки глоба в общ размер на 48 лева (виж справки от АИС- АНД на л.37-39).

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и обясненията на жалбоподателя М., като съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е частично процесуално ДОПУСТИМА. Тя е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд и като такава е ДОПУСТИМА, но само досежно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, наложено за извършено нарушение на чл.140 ал.1 във вр. с чл.175 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, а в останалата част относно наложеното наказание глоба за цитираното нарушение и за нарушение на 2 чл.100 ал.1 т.1 във вр. с чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП жалбата е НЕДОПУСТИМА. Това е така, тъй като както се посочи по-горе, след издаване на НП и преди същото да бъде връчено и обжалвано, което е станало на една и съща дата- 25.08.2022 г., жалбоподателят е заплатил наложените му глоби в намален размер, което е станало на 04.08.2022 г. С това си действие той е изразил своята воля и желание да не обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, по арг. на разпоредбата на чл.79б ал.1 от ЗАНН. В този случай НП е влязло в сила в частта относно наложените глоби от датата на плащането- 04.08.2022 г., съгласно чл.79б ал.2 изр.1 от ЗАНН. При това положение въззивната жалба в частта, с която се атакува НП относно наложените глоби за двете нарушения следва да се остави без разглеждане, като съдът дължи произнасяне по останалата част от жалбата- относно искането за отмяна на НП по пункт 1- относно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, наложено кумулативно за извършеното нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП (по арг. на чл.79б ал.3 от ЗАНН). В тази част съдът счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

На първо място съдът счита, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя по аргумент от чл.314 ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. Това е така, т.к. при разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по закон и в предвидените от закона срокове.

Проведеното против жалбоподателя административнонаказателно производство е започнало със съставяне на АУАН в съответствие с разпоредбите на ЗАНН. В това производство при съставяне на акта и издаване на процесното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. В детайли- в АУАН и в НП са посочени датата / 08.07.2022 г./, място на извършване на нарушението / Община Пазарджик, АМ „Т.“ км. 80, с посока на движение към гр. П./, както и какви са действията на нарушителя изпълващи състава на нарушението. Последното е изчерпателно описано, като са посочени и обстоятелствата, при които е осъществено. Дадена е и правната му квалификация. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, на който е предявен и връчен срещу подпис. НП е връчено лично на нарушителя.

На второ място съдът, след анализ на събраните по делото доказателства- приложените писмени такива и обясненията на жалбоподателя М., които съдът кредитира като последователни и правдиви, приема за установено по безспорен начин, че от страна на жалбоподателя е осъществено 3 състава на вмененото му административно нарушение. Вменената за нарушена разпоредба на чл.140 ал.1 от ЗДвП императивно предвижда: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ В случая управляваното от жалбоподателя МПС- лек автомобил „П. ** не е имало поставени регистрационни табели на определените места на МПС. Това обстоятелство не се отрича и от жалбоподателя, както в депозираната жалба, така и в дадените от него в съдебно заседание обяснения. Той категорично заявява, че управлявания от него автомобил е бил без поставени регистрационни табели, които са били отнети поради извършено от него друго адм. нарушение.

Заявява, че на процесната дата е управлявал автомобила за да отиде до РУХисаря, от където да вземе тези регистрационни табели. Твърди, че нямал възможност за друг начин на придвижване. Жалбоподателят не отрича и обстоятелството, че именно той е управлявал на процесната дата описания погоре автомобил.

При това положение е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, като на процесната дата и място е управлявал МПС без поставени рег. табели, като посоченият от М. повод за това не е основание, изключващо отговорността му за това нарушение.

При определяне размера на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС по чл.175 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП- за срок от 1 месец, наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания, като е отчел високата степен на обществена опасност на нарушението, т.к. ако по време на управление на нерегистрирано МПС се случи произшествие, което водачът напусне, то е изключително трудно да се установи кое е това превозно средство. Отчетена е в пълна мяра личността, както и степента на вина на нарушителя, в този смисъл и статуса му като водач на МПС, но и факта, че нарушението е извършено за първи път. С така наложеното наказание в посочения размер съдът счита, че ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.

При този изход на делото- потвърждаване на НП в подлежащата на съдебен контрол част, досежно наложеното наказание лишаване от правоуправление, и предвид факта, че пред въззивната инстанция наказващият орган бе представляван от юрисконсулт, който е направил своевременно искането за присъждане на разноски, а именно преди обявяване на делото за решаване, с депозираното писмено становище, то съдът на основание чл. 63д ал. 3 от ЗАНН следва да присъди разноски в полза на ОДМВР- Пазарджик, учреждението със самостоятелен бюджет, към което е структуриран АНО, издал НП. Възнаграждението следва да е в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал.

5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство 4 по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, без разпит на свидетели, с изслушване на жалбоподателя, но в отсъствие на юрисконсулта, който само е представил кратко писмено становище по съществото на спора, а и делото не е с фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 80 лева.

Така мотивиран, Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.2 т.5 и ал.9 и чл.63г от ЗАНН,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1006-001991 от 22.07.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР гр. Пазарджик, Група КПДГПА, В ЧАСТТА, с която на Г. В. М., с ЕГН **********, с адрес гр.

София, ул. „Д.А.“ ****, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като законосъобразно.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба в частта, с която се обжалва НП относно наложените наказания глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.140 ал.1 във вр. с чл.175 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 във вр. с чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.