Решение № 52 от 15.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Пловдив, 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20235001000374 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „О**-З.“ АД, против решение № 260012 от 13.03.2023 г., постановено по т.д. № 99 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Стара Загора в частта, с която:

- ЗАД „О**-З.“ АД е осъдено да заплати на Д. К. А. в качеството на майка и наследник на починалия Н. И. А. сумата за разликата над 100000 лева до уважения размер от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 19.06.2019 г., при което е починал синът на ищцата Н. И. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2020 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция до окончателното изплащане на сумата.

- ЗАД „О**-З.“ АД е осъдено да заплати на И. С. А. в качеството на баща и наследник на починалия Н. И. А. сумата за разликата над 100000 лева до уважения размер от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 19.06.2019г., при което е починал синът на ищеца Н. И. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2020 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция до окончателното изплащане на сумата.

1

В подкрепа на жалбата си процесуалният представител на ответника е изразил становище, че в обжалваната част решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон, тъй като присъдените обезщетения не били съобразени в достатъчна степен с конкретните обстоятелства, относими към определяне на справедливи по размери обезщетения. Искането е в тази част решението да се отмени и се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят над обжалваните размери, както и на дружеството да бъдат присъдени направените деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от представителя на ищците, с който се изразява становище, че решението в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди, като на ищците се присъдят сторените във въззивното производство деловодни разноски.

Апелативен съд - Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд - Стара Загора е образувано по предявени о т Д. К. А. и от И. С. А. против ЗАД „О**-З.“ АД активно субективно съединени осъдителни искове за присъждане на сумите от по 200 000 лева за всеки от ищците, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на техния единствен син Н. И. А. в резултат от ПТП, настъпило на 19.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 14.02.2020 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция до окончателното изплащане на сумите.

Исковете се основават на следните установени по делото и поначало безспорни факти:

На 19.06.2019 г. около 11.50 ч. в Р. Р. по Национален път * /*** /, при км. **+***, извън населеното място У., окръг Г., водачът на товарна композиция, състояща се от седлови влекач "Д**“ с рег. № ******* с прикачено полуремарке "Ш.” с рег. № ******* Е. М. С. губи управлението, вследствие на което ремаркето заедно с влекача навлизат в платното, предназначено за насрещно движение преобръщат се и в задната част на ремаркето се удря насрещно движещата товарната композиция, състояща се от седлови влекач „Д**" с рег. № ******** с прикачено полуремарке "Ш." с рег. № ******** управлявана от Н. И. А.. В резултат от удара, вследствие на получените несъвместими с живота травми, е починал водачът на втората товарна композиция и син на ищците - Н. А..

От съвкупната преценка на установените въз основа на събраните доказателства факти е установено, че виновен за настъпването на описаното ПТП е единствено водачът на седлови влекач „Д**“ с рег. № ******* с прикачено полуремарке "Ш.” с рег. № ******* Е. М. С..

От събраните по делото доказателства категорично се установява, както наличието на действително претърпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на сина им, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото по вина на Е.

2

С. ПТП.

Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна за периода от 27.03.2019 г. до 26.03.2020 г. (прекратена на 15.10.2019 г.), сключена между собственика на автомобила и ЗАД „О**-З.“ АД.

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен при спазване на процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 К З т.е. да се приеме, че предявените искове са допустими и доказани по основание.

Основният спор е относно размера на дължимото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди.

Несъмнено е, предвид установеното от доказателствата по делото, че ищците преживяват много тежко смъртта на сина си. Установено е, че пострадалият – млад човек, приживе е живял в едно домакинство с майка си.

Макар родителите му да са били разведени, те поддържали добри отношения помежду си, а Н. помагал и на двамата. Приживе Н. заедно с родителите си работил във фирмата на майка му. Майката била собственик и управител на фирмата, закупила камион, а превозите били извършвани от Н. и от баща му.

Установено, че освен с превози, Н. се е занимавал и с други дейности – с дограма, със земеделие. Бил добър, жизнерадостен, образован и предприемчив млад човек. Установено е също, че преждевременната му смърт се отразила изключително тежко на родителите му. Трагичната смърт на единствения им син, с когото имали много силна житейска и емоционална връзка, завинаги ги е лишила от неговата обич и подкрепа, от възможността да видят развитието му, създаването на семейство, на поколение. Разпитаните по делото свидетели установяват, че след смъртта на сина им, ищците рухнали психически, „угаснали“, закрили фирмата, престанали да правят планове за бъдещето, загубили интерес към живота.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Окръжен съд Стара Загора се е съобразил с всички установени по делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищците душевни болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил в мотивите си най-важните обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението, съобразно с принципа за справедливост.

В тази връзка Апелативен съд - Пловдив преценява като неоснователни съдържащите се във въззивната жалба оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителния размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди.

Присъденото обезщетение е предназначено да възмезди всички претърпени и установени по делото, с оглед твърденията на ищците, 3 неимуществени вреди, които са пряка последица от преждевременната смърт на сина им, настъпила в резултат на процесното ПТП. Тези вреди, представляващи душевни болки и страдания, емоционален срив и други негативни промени в психичното и емоционално състояние на пострадалите, в случая намират конкретен израз в мъката на двамата родители от загубата на единствения им син, който е бил тяхна емоционална, морална и житейска опора; в постоянното им терзание от осъзнаване необратимостта на случилото се; в душевната болка и в мъката, предизвикани от усещането за безнадеждност и за безсмислието на живота, доколкото смисълът на живота на всеки родител е свързан с надеждата и с очакванията за благополучие на семейството и преди всичко – за добруването на децата им.

Неоснователно е и оплакването на ответника за несъобразяване на обезщетенията с конкретната икономическа ситуация в страната.

Действително лимитите на отговорност по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – чл. 492 КЗ в някаква степен са израз на конкретните обществено-икономически и социални условия в страната към съответния период на действието им, но не представляват самостоятелен фактор при определяне размера на обезщетението. През 2019 г. ръст спрямо предходните години бележат минималната и средната работна заплата в страната, както и БВП. В случая размерът на всяко едно от определените обезщетения е съобразено с определените в посочената разпоредба застрахователни лимити, действащи към датата на процесното ПТП, както и със социално-икономическите условия в страната, представляващи част от определящите стандарта на живот фактори към съответния период .

Освен с характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищците болки и страдания, към момента на деликта и понастоящем; с естеството на отношенията между ищците и техния син; с душевното и здравословното състояние на ищците след произшествието, при определяне на обезщетенията съдът се е съобразил и с трайната съдебна практика относно справедливия размер на обезщетенията в аналогични случаи – /напр. Решение № 1 от 5.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1002/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 31 от 4.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1267/2018 г., I т. о., ТК; Решение № 223 от 13.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 2273/2015 г., II т. о., ТК/.

В конкретния случай първоинстанционният съд е отчел общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди, поради което настоящият състав на Апелативен съд - Пловдив преценява, че определеното обезщетение съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

В заключение, въззивният съд преценява, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички относими към спорното правоотношение факти и е достигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.

Предвид изхода от спора във въззивното производство, ищците имат право на разноски, които с оглед представения списък и приложените 4 документи за извършването им възлизат на по 8 650 лева за всеки от тях – уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 13.03.2023 г., постановено по т.д. № 99 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Стара Загора в частта, с която:

- ЗАД „О**-З.“ АД е осъдено да заплати на Д. К. А. в качеството й на майка и наследник на починалия Н. И. А. сумата за разликата над 100 000 лева до уважения размер от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 19.06.2019 г., при което е починал синът на ищцата Н. И. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2020 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция до окончателното изплащане на сумата.

- ЗАД „О**-З.“ АД е осъдено да заплати на И. С. А. в качеството на баща и наследник на починалия Н. И. А. сумата за разликата над 100 000 лева до уважения размер от 200 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 19.06.2019 г., при което е починал синът на ищеца Н. И. А., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.03.2020 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция до окончателното изплащане на сумата.