Решение № 168 от 10.02.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Плевен, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20214430104765 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод на предявени от С. Р.

С., ЕГН: **********, гр.*** срещу „***” ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. искове с правно основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1 , пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 75.90 лева, представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит№ ******/02.08.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

В обстоятелствената част на ИМ се твърди, че на 02.08.2017 г. страните по делото са сключили договор за кредит № ******, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем е в размер на 300.00 лева, със задължението да се върне сума в размер на 310.14 лева, платима тридесет дни след сключването на договора. Излага се, че уговореният ГЛП е бил в размер на 3.38 %, а ГПР е бил в размер на 49.850 %. Излага се, че в изпълнение на горното на същия ден ищецът е сключил договор за гаранция с „***“, по силата на който се е задължил да изплати възнаграждение в общ размер на 88.86 лева. Твърди се, че на 24.08.2017 г. ищецът е погасил предсрочно изцяло сумата по сключения договор в общ размер на 375.90 лева. Счита, че така сключения между страните договор е: 1. нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, като противоречащ на 1 законоустановените императивни правила; 2. нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма; 3. сключен в нарушение на процедурата за сключване на договори от разстояние, уредана в ЗПФУР и чл.8 от ЗЕДЕУУ, тъй като ответникът и *** не са изпълнили императивно вменените им задължения да предоставят на ищеца изискуемата преддоговорна информация и не са получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него. Твърди се, че всички разменени между доставчиците и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ. Сочи се, че своята същност те представляват електронни документи, които са неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор, респективно същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл. 180 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Излага се, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор в нарушение на предвидените императивни правила, без ишецът да е изразил валидно своето съгласие; 4. сключен в нарушение на изискването същите да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на същия да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите; 5. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита и начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок; 6. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Сочи се, че в нарушение на императивните правила, в процесния договор ГПР е посочен единствено като процент, без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Смята се, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира той.

Излага се, че в договора единствено е посочен ГЛП от 3.38 %, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Излага се, че освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не са включени всички останали такси и разходи (в това число възнаграждение по сключения договор за поръчителство), индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от посочения. Сочи се, че в процесния договор е налице грешно посочен размер на ГПР и, че действителният такъв /в размер на 303.60 % за конкретния договор/ е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което води до нищожност на самия договор. Счита се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на 2 хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.Излага се, че в т. 5 от процесния договор е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „***“ в полза на „***“ ЕООД. Сочи се, че на същия ден ищецът се е задължил да заплати на „***“ възнаграждение в общ размер на 88.86 лева, която сума впоследствие е изплатена заедно с останалите дължими суми по кредита на „***“ ЕООД.

Счита се, че в настоящия случай сключеното с „***“ съглашение не отговаря на принципното значение и цел на договора за поръчителство. Твърди се, че предвид обстоятелството, че ищецът е сключил такъв договор за поръчителство, с лице, избрано и посочено от кредитодателя, за което е заплатил такса, равняваща се на близо половината от размера на отпуснатия кредит, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова страна, може да се направи единственият обоснован извод, че сключеният договор за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на заема, а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по кредита. Излага, че процесната договорка противоречи на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити. Сочи, че изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/, без да се вменява задължение на кредитополучателят да сключи договор за поръчителство с точно определено лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му да нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост да се увеличава.Навеждат се доводи, че клаузата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.

147, ал. 1 от ЗЗП и разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция /поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Твърди се и, че клаузата не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП. Сочи се, че от начина, по който е формулирана процесната клауза и по - окнкретно от „Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита" води до извод, че в случая се касае за едно общо „тристранно“ споразумение между ищеца, ответника и „***“. Излага се, че целта на включване в правоотношението на третото свързано с ответника лице „***“ е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал.

2 от ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето лице „поръчител“. Сочи се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ответникът не е включил в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението за заплащане на поръчителство към ***, която счита, че по своята същност представлява печалба за кредитора и следва да е част от ГЛП и ГПР. Поради изложеното счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща 3 до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните; 6. нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми; 7.нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; 8. нищожен и на основание чл. 11, ал.1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Твръди се, че е налице разлика между посочената в процесния договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която ищецът реално е върнал на ответното дружество. Прави се извод, че клаузите в процесния договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП; 9. унищожаем на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Твърди се, че ищецът е бил принуден да сключи процесния договор поради обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда, тъй като към този момент той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер. Излага се, че тези обстоятелства са оказали влияние върху формирането на вътрешната му воля да сключи договора, и при условие, че тези факти не били налице ищецът е нямало да сключи процесния договор. Сочи се, че са налице явно неизгодни условия по процесния договор с оглед драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните престации. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че процесният договор е валиден и действителен, счита, че същият е нищожен на основание чл. 26, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност, отделните клаузи от процесиите договори. Сочи, че 4 съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита“. Сочи, че сумата от 75,90 лева, включва дължима лихва и неустойка.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се, че ответникът е ненадлежна страна по спора, тъй като процесният договор за гаранция е сключен между ищеца и ***, което дружество е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Излага се, че твърденията в исковата молба за нарушение разпоредбите на ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЗП се явяват бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната истина. Навеждат се доводи, че ответникът е изправна страна по спора и спазва изискванията на закона, както и, че сключените договори за заем са изготвени изцяло в съответствие с императивните норми на закона. Твърди се, че начислената лихва и евентуално такси са изцяло съобразени с действащата нормативна уредба и всички стандарти за отговорно кредитиране. Излага се, че прилаганите от ответника ОУ по договорите за кредит са предмет на предварително одобрение от БНБ и за всяка промяна БНБ бива своевременно уведомявана. Сочи се, че вземанията на *** произтичат единствено и само от валидни договорни основания - сключени договори за кредит и дължими по тях парични суми - главници, лихви и т.н. Твърди се, че процедурата по сключването на процесния договор за кредит е била изпълнена в съответствие с всички нормативни актове, в това ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Излага се, че процесът на кандидатстване и отпускане на кредита през интернет страницата на *** включва следните стъпки:Потребителят попълва и подава искане за потребителски кредит под формата на електронен формуляр на интернет страницата на *** с исканите от потребителя параметри на кредита, в това число предпочитаното от него обезпечение, като той избира дали да посочи личен гарант- физическо лице или да се възползва от допълнителна услугагаранция, предоставяна от ***; След подаване на искането за кредит, *** извършва преглед на същото и оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 от ЗПК, въз основа на което взема решение за одобрение или отказ да бъде отпуснат кредит; в случай на одобрение, *** изпраща на имейл адрес, посочен от потребителя, преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр, заедно с проекти на 5 документи за сключване на договор за кредит, генерирани въз основа на посоченото от потребителя в електронния формуляр. Излага се, че в част 4.1. на СЕФ и в в чл. 12 от ОУ е изрично посочено правото на отказ от кредита;