Определение № 248 от 23.02.2022, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Стара Загора, 23.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20225500500091 по описа за 2022 година Производството е по чл.274- 279 от във връзка с чл.410- 417 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 2397/04.02.2022г., подадена от заявителя „В и К“- ЕООД, гр.С.З. против Определение № 210/27.01.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 254/2022г. по описа на РС- Ст.Загора, с което първоинстанционния съд е обезсилил издадената по делото заповед № 92/26.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, тъй като длъжницата В. Т. Г. от гр.С.З. е била починала още преди датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 1559/24.01.2022г. в РС- Ст.Загора.

Частният жалбоподател излага съображения, че действително при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение лицето В. Т. Г. е починала. Именно поради това обстоятелство в т. 5.Длъжник от Заявлението били посочили, че претенцията е насочена срещу наследниците на длъжника.

Отделно от това в т.14. Допълнителни изявления и допълнителна информация изрично били описали, че към настоящия момент /т. е подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ потребителят е починал като е оставила наследници и именно срещу тях е насочена паричната претенция. Предвид обстоятелството, че не разполагат с имената и адресите на наследниците на длъжника, поискали от съда да им бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред съответната администрация, по силата на което да се снабдят с удостоверение за наследници на длъжника. В тази връзка към заявлението били приложили и проект на съдебно удостоверение /т.8 от Приложенията към заявлението/. Излага подробни съображения. Моли съдът да постанови Определение, с което да отмени Определение № 210 от 27.01.2022г., постановено по ч.гр.дело № 254/2022г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора, с което се прекратява производството по ч.гр. дело №254/2022г. по описа на Районен съд гр. Стара Загора и да го върне на 1

Районен съд гр. Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия. Молят да им бъдат присъдите и направените по делото разноски.

Въззивният съд, след като обсъди твърденията на ч.жалбоподател, неговите фактически и правни доводи, след като прецени данните по приложеното частно гражданско дело, и приложимите материалноправни и процесуални норми, както и материалите по делото, счита за установено и доказано следната фактическа обстановка :

Производството пред заповедния съд е образувано въз основа на заявление по реда на чл.410 от ГПК от молителя „В и К“- ЕООД, гр.С.З., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу порано починалата длъжница В. Т. Г. от гр.С.З. по т.5 от Заявлението, като на стр.4, абзац 3 от същото е поискал от заповедния РС- Ст.Загора да му издаде съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с удостоверение за наследниците на длъжницата.

Старозагорският районен съд е издал заповед за изпълнение №92/26.01.2022г.

Констатирал е от представената по делото справка от Национална база данни, че длъжникът е починал на 28.07.2021г.

С оглед на това е обезсилил издадената по делото заповед № 92/26.01.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, тъй като длъжницата В. Т. Г. от гр.С.З. е била починала още преди датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 1559/24.01.2022г. в РС- Ст.Загора.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна, че ч.жалба е подадена в установения от закона 1- седмичен срок, от надлежна страна- заявител, с право и интерес на обжалване срещу валидно и допустимо постановено в з.з. Определение на първоинстанционния съд, представляващо подлежащ на инстанционен съдебен контрол съдебен акт, поради което ч.жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество ч.жалба се явява неоснователна.

По делото е безспорно обстоятелството, че към датата на подаване на заявлението в съда на 24.01.2022г. длъжникът е бил вече починал.

Следователно към момента на образуване на настоящото дело този длъжник не е бил процесуално правоспособен, защото според чл. 27, ал. 1 от ГПК такова е само това лице, което е правоспособно по материалното право, а според последното процесуалната правоспособност се прекратява със смъртта на всяко физическо лице. Ако последната настъпи в течение на висящ процес, тя дава повод за правоприемство в него (чл. 227 и чл. 428, ал. 3 от ГПК), но ако предхожда образуването на този процес, е пречка той въобще да възникне, както в лицето на починалия, така и спрямо неговите наследници.

Това е така защото, както исковият процес, така и заповедното производство е двустранно. Поради това условие за неговата допустимост е наличността към момента на образуването му на две срещупоставени страни - заявител и длъжник. А след като това е така, ако в деня на подаване на заявлението 2 длъжникът не съществува, процесуално правоотношение не може да възникне и дело не може да се образува, а ако е вече образувано подлежи на прекратяване, като недопустимо. (в този смисъл е Решение № 4262-1983 г. - I г.о. на ВС).

Тъй като липсата на тази положителна процесуална предпоставка не може да бъде отстранена, на заявителя не следва да се дава и срок по чл.101, ал.1, изр.2 от ГПК за отстраняването й, а тъй като тя е и от категорията на абсолютните, за нейното наличие съдът следи служебно (Р № 1646-1984 г. - II г.о. на ВС). Поради това след като съдът е констатирал към настоящия момент липсата й, следва на основание чл.101, ал.3, във вр. с чл.27, ал.1 от ГПК да прекрати по отношение на същия длъжник производството по настоящото дело.

Предвид гореизложеното, правилно Старозагорският районен съд е приел, че като недопустима, следва да обезсили и издадената по делото заповед за изпълнение, защото когато се постанови съдебно решение против несъществуваща страна, то е недопустимо и следва да се обезсили (в този смисъл е Решение № 530-2001 г. - I г.о. на ВКС).

Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, не следва да се присъждат разноски на ч.жалбоподател.

С оглед т.8 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКССофия, това въззивно Определение, постановено в заповедното производство е окончателно и не подлежи на касационно Обжалване.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 210/27.01.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 254/2022г. по описа на РС- Ст.Загора.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3