Решение № 4702 от 20.10.2025, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 4702

Пазарджик, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - II състав, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

При секретар АНТОАНЕТА МЕТАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ административно дело № 20257150700678 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.

2. Образувано по Жалба на А. Е. К., [ЕГН], с адрес: гр. Костандово, общ. Ракитово, [улица], с посочен съдебен адрес: гр. Пазарджик, [улица], ет. 1, кантора 5, адв. Г., срещу Решение 1012-12-237#1 от 16.05.2025 г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-236-3 от 18.03.2025г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ, Пазарджик, с което на А. Е. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 10.02.2024 г. до 09.12.2024 г. в размер на 22.42 лв. дневно.

3. Поддържаните от жалбоподателя възражения се субсумират в разбирането, че административния орган е приложил неправилно материалноправния закон, в случая правилото на чл. 546, ал. 8 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., вместо разпоредбата на чл. 62. параграф 1 и 2 от същия регламент, доколкото нормата на чл. 546, ал. 8 от КСО, не е била действащо право, към момента на осъществяване на фактическия състав от който жалбоподателя черпи за себе си правото на обезщетение и към момента на подаване на заявлението, с което той е упражнила това свое право. Сочи се, че в случая не е налице изрично разпореждане на закона с което на нормата на чл. 546, ал. 8 от КСО да е придадено обратно действие. Подробни съображения в тази насока са развити в представената по делото писмена защита.

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне, като се присъдят сторените разноски в производството.

4. Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си представител юрк. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи изложени в решението на контролния в йерархията на администрацията орган.

Счита се, разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО се прилага от датата на влизането ѝ в сила, включително и за заварените правоотношения, при които паричното обезщетение за безработица не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон, а за юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на новата норма, но не са завършили действието си. Според административния орган, принципно положение е, че юридическият факт придобива това правно действие, което му предписва новият закон.

Като аргумент в тази насока се сочат решения на Върховния административен съд и Решение № 4 от 14.05.2020 г., постановено по к. д. № 9 по описа на Конституционния съд на Република България за 2019 г.

По отношение на приложението на чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004 е цитирано Решение на Съда(седми състав) ат 12.10.2023 г. по дело С-45/2022

Поддържа се, че новоприетата разпоредба на ал. 8 от чл. 54б не променя приетия с ал. 1 подход за определян базата за изчисляване размера на обезщетението, а предвижда при определяне размера на паричното обезщетение за безработица да се вземат предвид и доходите, получавани от лицето по време на последната му работа, както и всички доходи в България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави в които се прилагат европейските регламенти.

В подкрепа на становището се сочат съдебни актове на други административни съдилища.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена изцяло, като в полза на администрацията се присъди юрисконсулско възнаграждение. Възразява се относно претендирания от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение .

II. За допустимостта :

5. Жалбата е регистрирана в деловодството на администрацията на 31.05.2025 г., тоест, оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес.

III. За фактите и тяхната хронология :

6. Със Заявление вх. № ЗПОБ-602-01-0093 от 12.02.2024 г. (л. 126), К. е поиска от Директора на ТП на НОИ, Пазарджик да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, като е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в периода от 29.01.2024 г. до 09.02.2024 г. във Франция и в периода от 24.04.2023 г. до 27.10.2023 г., по трудово правоотношение във Великобритания.

Във връзка със заявлението, до жалбоподателя е било отправено писмо изх. № У-122-00-236-1 от 13.02.2024 г.(л. 121), с искане да представи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава- членка на ЕС, относно Великобритания и Франция; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; документи удостоверяващи трудовият стаж във Великобритания и във Франция; анкетна карта за Великобритания; осигурителен номер; копие от документ Р45.

В отговор на искането е представено Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка №1019-12-1224 от 22.02.2024 г. (л. 56 и сл.), в което К. е заявил осигурителен стаж във Франция в периода от 29.01.2024 г. до 07.02.2024 г. с работодател Groupt Empl Thierry Delaunay, 48 rue De la Tesniere, Pouille, France и в периода от 07.02.2024 г. до 09.02.2024 г. с работодател Thomas Faizant, 1 Rue du Chemin Neuf, Mosnes, France. Приложени са декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004; декларация за заетост, относно постъпване на работа; фиш за изплатено от работодателя Thomas Faizant възнаграждение в размер на € 252,81; удостоверения за трудова заетост издадено от работодателя Thomas Faizant; удостоверение от център по заетост; декларация преди постъпване; удостоверение от център за заетост; фишове за изплатени възнаграждения от за сумата от € 221,22 и 134,82 от Groupt Empl Thierry Delaunay; удостоверение за заетост.

Представено от К. е и Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка №1019-12-1225 от 22.02.2024 г. (л. 96 и сл.), в което с посочен период на трудова заетост от 22.04.2021 г. до 23.10.2021 г.; от 19.04.2022 г. до 22.10.2022 г. и от 24.04.2023 г. до 27.10.2023 г. при работодател „S&A PRODUCE“ Ltd, Hereford, England; анкетни карти; писмо с посочен осигурителен номер; формуляр P45

7. На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на Европейския съюз със структуриран електронен документ U001 №919439, СЕД U003 №1073223 и H00I №1073236 (л.60 и сл.), от компетентната администрация във Франция и Великобритания е изискано предоставяне на информация относно А. К. за периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г.

При това положение, с Разпореждане №122-00-236-1 от 23.02.2024 г.(л.54) на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на съответните структурирани електронни документи от компетентната институция на Франция.

Поради забавяне на отговора от страна на администрацията на Франция, отново са отправени структурирани електронни документи СЕД U001CB №1199026 и U003 №1202242 (л. 45), като е изискано удостоверяване на декларираните от К. осигурителен период и доход от компетентната институция на Франция.

В отговор на искането отправено от компетентната администрация във Франция, в ТП на НОИ, Пазарджик са постъпили структурирани електронни документи U017 №1285103 и U004 N21285105 ( л. 37 и сл.), с удостоверени: периоди на осигурена заетост : от 29.01.2024 г. до 07.02.2024 г.; от 07.02.2024 г. до 09.02.2024 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора“; брутен доход за периода от 29.01.2024 г. до 07.02.2024 г. включително в размер на € 393,77 евро; за периода от 07.02.2024 г. до 09.02.2024 г. включително в размер на € 279.60.

Със структуриран електронен документ U002 №1011218 (л.83), от компетентната институция на Великобритания с удостоверени: периоди на осигурена заетост от 22.04.2021 г. до 23.10.2021 г.; от 19.04.2022 г. до 22.10.2022 г.; от 24.04.2023 г. до 27.10.2023 г.; причина за прекратяване на заетостта - „дата на изтичане на договора.

8. С Разпореждане №122-00-236-2 от 11.03.2025 г.(л.35), производството по заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено, а с Разпореждане №122-00-236-3 от 18.03.2025 г.(л. 32), на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, на А. К. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 10.02.2024 г. до 09.12.2024 г. в размер на 22.42 лв. дневно За да постанови този резултат, административния орган се е позовал на правилата, установени в чл. 54б, ал. 8 от КСО, съобразил е осигурителния доход за периода от 01.02.2022 г. до 09.02.2024г.(тоест общо за 24 месечен период) в размер на 18715,29лв. и е приел, че за общо 498 работни дни в периода, среднодневния осигурителен доход е в размер на 37,36лв. Така е определено дневно парично обезщетение за безработица в размер на 22,42 лв., тоест 60% от 37,36 лв.

Спор по описаните до тук факти, не се формира между страните.

9. Следва също така да се отбележи, че спор между страните не се формира и по отношение на компетентността на България като държава – членка, която следва да разгледа и реши подаденото от жалбоподателката заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, включително въз основа на нейната заетост в друга държава – членка.

В решението на горестоящият в йерархията на администрацията орган е посочено, че „… Приложим материален закон, съгласно чл. 142 от Административнопроцесуалния кодекс, е този към момента на издаване на административния акт. Релевантно е съществуващото към момента на издаване на акта фактическо положение и при наличието на визираните в закона предпоставки, съществуващи към този момент, административният орган е длъжен да издаде акт с определено съдържание. Тоест разпоредбата на чл. 546, ал. 8 от КСО се прилага от датата на влизането й в сила (13.08.2024 г.), включително и за заварените правоотношения, при които паричното обезщетение за безработица не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на парично обезщетение, тъй като в случая не става въпрос за обратно действие на закона, при което се касае за действие на правната норма върху юридически факти, които са се появили, проявили и завършили своето действие до влизането в сила на новия закон..… В настоящия случай, към датата на влизане в сила на новоприетата правна норма не е наличен завършен фактически състав на административното правоотношение, тъй като не е било издадено разпореждане, по подаденото заявление за парично обезщетение за безработица….“.

Приложението на чл. 54б, ал. 8 от КСО е обосновано и в контекста на следните съображения „… хипотезата описана чл. 62 (3) от Регламент (EO) №883/2004 има приложно поле, различно от приложното поле на хипотезата на чл. 62 (1) и чл. 62 (2) от Регламент (EO) №883/2004, като представлява изключение от правилото за изчисляване на паричните обезщетения за безработица изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение. Тази съществена разлика в законодателния подход между чл. 62 (1) от Регламент (EO) №883/2004 и чл. 62 (3) от Регламент (EO) №883/2004 (липсата на думата „изключително“), както и прокламирания принцип на Регламент (EO) Nº883/2004 и Регламент (EO) №987/2009, да координират, а не да хармонизират националните законодателства, прави допустимо и възможно изчисляването на паричните обезщетения за безработица, в зависимост от особеностите на съответното национално законодателство, ако такива има предвидени в него, при задължителното отчитане на трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от лицето при последната му работа….“.