Решение № 7 от 23.03.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Чепеларе, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Славка Б. Гемишева при участието на секретаря Нина С. Горялова като разгледа докладваното от Славка Б. Гемишева Административно наказателно дело № 20265450200021 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е във връзка с подадена жалба от Д. Ж. Х. от гр.П.против Наказателно постановление №26-0373-000026/05.02.2026 г., издадено от Началника на РУ Чепеларе, с което за нарушение на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 51,13 евро / 100 лева на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалните и процесуални норми, с оглед на което се иска да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.У., който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Изтъква доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, които обуславят неговата незаконосъобразност. Алтернативно се иска приложението на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от упълномощеният юрк. Н. Ш., който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че от страна на жалбоподателя са осъществени обективните признаци на визираното в процесното НП административно нарушение, което се подкрепя от събраните по делото доказателства. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 23.01.2026 г. св. Р. С. и Р. В. – полицейски служители в РУ Чепеларе били назначени в дежурен наряд по пътен контрол на територията на гр.Чепеларе. Около 23,23 часа полицейските служители С. и В. се намирали на ул. „Беломорска“ №44Б, пред сградата на общината, където забелязали движещият се по пътя в посока от гр.Пловдив към гр.Смолян лек автомобил марка и модел „**********“ с рег. № ********. Полицаите спрели посочения автомобил за да извършат проверка, като при спиране на автомобила св.С. и св.В. забелязали, че водачът му е без поставен обезопасителен колан. В хода на проверката полицейските служители установили, че водач на автомобила е Д. Х., а при разговора с нея я попитали дали има причина, поради която не поставила обезопасителен колан докато управлявала автомобила, но последната отговорила, че няма никаква основателна причина за това.

За установеното нарушение св. С. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA бл. № 4850812 от 23.01.2026 г. срещу Д. Ж. Х., в който е посочено, че на 23.01.2026 год. в 23,23 часа в гр.Чепеларе на ул. „Беломорска“ №44Б, с 1 посока на движение към гр.Смолян, управлява личния си лек автомобил *********, с рег.№ ******** и не използва обезопасителен колан, с който автомобила е оборудван, когато той е в движение и е от категорията М1, което деяние е квалифицирано като нарушение по чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил съствен в присъствието на нарушителя, който му бил връчен лично и подписан от него без възражения.

На 05.02.2026 год. е издадено обжалваното наказателно постановление. Наказващият орган възприел изцяло изложената в акта фактическа и правна обстановка и наложил глоба в размер на 51,13 евро / 100 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Р. С. и Р. В.. От тях се установяват мястото на извършената проверка, както и обстоятелството, че жалбоподателката като водач на МПС не е използвала обезопасителен колан, с какъвто автомобилът бил оборудван. Свидетелските показния са източник на доказателствена информация за обстоятелствата по съставянето на АУАН и за съдържанието на направените от жалбоподателя обяснения на място. Показанията и на двамата свидетели С. и В. се ползват с доверие от съда. Те са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. В показанията си свидетелите възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци. Съдът намира, че и двамата свидетели в разпита си не преповтарят схематично констатациите по АУАН, а пресъздават и допълнителни детайли от проверката като посоката на движение, начинът на спиране и обясненията на водача. Тази обстоятелственост и детайлност в разказа и на двамата свидетели доказва, че те имат ясен спомен за случилите се събития и придава завишена доказателствена стойност на показанията им. Накрая показанията служат и за взаимната си проверка едни на други, при което не се установяват съществени противоречия между тях.

При така установените фактически положения, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав осъществи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо че в жалбата не са посочени конкретни основания. При извършената такава, съдът констатира, че административно наказателното производство е започнало със съставянето на АУАН, от компетентен орган, надлежно предявен и връчен на санкционираното лице. Наказателното постановление също е съставено от компетентен орган, съгласно приложената по делото Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 год. на МВР. В АУАН и НП са отразени датата и мястото на извършеното нарушение, а нарушението е описано точно и ясно, като са изложени всички обстоятелства елементите от фактическия състав на същото, съгласно възприетата правна квалификация, даващо възможност нарушителят да разбере в какво се състои и да организира защитата си, което право жалбоподателят е реализирал в пълен обем. С оглед на това изложените в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни.

Настоящия съдебен състав не споделя възраженията на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл.44 ал.3 от ЗАНН, доколкото неспазването на визирания в разпоредбата 14 дневен срок по никакъв начин не нарушава правото на защита на нарушителя. Последният е имал възможност в 7 дневен срок от подписването на АУАН да представи писмени възражения срещу него, но очевидно не се е възползвал от това право.

Съгласно чл.137а водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В случая, в съставените АУАН и НП е посочено 2 изрично, че управляваният от Х. автомобил е от категорията М1, за който важат горните правила, като по отношение на жалбоподателя, като водач не са налице доказателства да попада сред лицата, за които е установено изключение от това задължение, посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Жалбоподателят на практика и не оспорва извършването на визираното нарушение.

Като прецени изложената фактическа обстановка съдът, намира за безспорно установено, че жалбоподателя е извършил вмененото му с АУАН и НП нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

Правилно за така установеното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, наказващият орган е наложил на Д. Х. административно наказание – глоба в размер на 51,13 евро / 100 лева, на основание на чл. 183, ал.4, т.7 от ЗДвП /Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г./. Размерът на глобата е фиксиран в закона и не подлежи на ревизиране и индивидуализация от страна на съда.

Не е налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, тъй като вмененото нарушение е типично за вида си и не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. С оглед на това, конкретното нарушение за което е наложена санкцията не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН заради значимостта на охраняваните интереси с нарушената материалноправна разпоредба, а и от приложената по делото справка за нарушител водач е видно, че жалбоподателката е наказвана многократно за нарушения по ЗДвП, които очевидно не са й повлияли дисциплиниращо.

Ето защо напълно основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, предвид горните съображения и неоснователността на наведените възражения, поради което съдът формира извода за потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление № 26-0373-000026 от 05.02.2026 год., издадено от Началника на РУ - Чепеларе, като законосъобразно и правилно.

При това положение в полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро /с левова равностойност 130 лева/, съобразно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0373-000026 от 05.02.2026 год., издадено от М. Б. Д. - Началник на РУ - Чепеларе, с което на Д. Ж. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „********“ №**, ет.**, ап.**, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 51,13 евро / 100 лева на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Ж. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул. „*******“ №**, ет.**, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД МВР - Смолян на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН направените разноски по делото в размер на 66,47 евро /с левова равностойност 130 лева/ – юрисконсулстко възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Смолян по реда на Административно-процесуалния кодекс.

3