Определение № 16793 от 04.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16793 гр. София, 04.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20211110141511 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 и чл. 250 ГПК и е образувано по подадени от ответника „Т.к.“ ООД, молби с искане постановеното по делото Определение № 9721/11.03.2026г., да бъде допълнено. На първо място е депозирана молба, с която се иска присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗАдв., в частност присъждане на разноски в полза на адв. Т. М. за оказана безплатна правна помощ на ответника. На следващо място е формулирано искане съдебният акт да бъде допълнен, като съдът прекрати производството, поради недопустимост, в частта, с която е предявен при условията на евентуалност осъдителен иск.

В срока по чл. 248, ал. 2 и чл. 250, ал. 2 ГПК, е постъпил отговор, с който ищцовото дружество излага доводи за неоснователност на молбите.

Съдът като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

По молбата с правно основание чл. 248 ГПК.

Съгласно процесуалноправната разпоредба на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението /определението/ е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските.

Определение № 9721/11.03.2026г. е връчено на ответника на 26.03.2026г.

/съобщение л. 423 /, като молбата е депозирана в срока за обжалване на 01.04.2026г., поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага чл. 78, ал. 9 ГПК. В практиката на ВКС последователно се приема, че ответникът има право на разноски не само когато предявеният срещу него иск е отхвърлен (чл. 78, ал. 3 ГПК), но и при прекратяване на делото, при това независимо от причината, поради която съдът е десезиран - по волята на ищеца (при оттегляне или отказ от иска), поради недопустимост на иска (изначална или настъпила в хода на процеса) или неотстраняване в срок на констатирани нередовности на сезиращата молба. По правило (чл. 78, ал. 2 ГПК) поведението на ответника при завеждане на делото има правно значение за отговорността за разноските само при приключването му с решение, с което изцяло или частично са уважени исковете, но не и в хипотезата на прекратяването му.

1

Съгласно практиката на ВКС, изключение правят случаите, когато ответникът е дал повод за предявяване на иска, а производството е било прекратено поради предприето от ищеца оттегляне или отказ от иска, мотивирани с факти, които са новонастъпили след предявяването му, не зависят от ищеца, а от ответника и погасяват заявеното за защита спорно право (например - извършено в полза на ищеца плащане в хода на висящия процес / в този смисъл Определение № 254 от 19.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 3464/2023 г.

Това тълкуване е аргументирано с принципа, на който почива разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК - че и в такъв случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, а необходимостта от съдебна намеса е отпаднала с последващото погасяване на задължението, предмет на търсената с иска защита. В този смисъл са Определение № 238 от 27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., Определение № 843 от 17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 626 от 20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о. и др.

В процесния случай, обаче, настоящият съдебен състав намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

От приложения към молбата Договор за правна защита и съдействие /л. 427/ е видно, че уговорена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.

Настоящият съдебен състав споделя установената практика на ВКС, че в полза на пълномощника на търговско дружество не може да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за оказана безплатна правна помощ. Търговските дружества не са сред изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА лица, на които законът признава правото да бъдат представлявани безплатно от адвокат, а именно – такива с право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или друг юрист. Тълкуването на чл. 38, ал. 1 ЗА води до еднозначния извод, че безплатно представлявани по силата на посочената разпоредба могат да бъдат само физически лица, тъй като само те могат да "имат право на издръжка", да бъдат "роднини, близки или друг юрист", съответно да бъдат поставени на равно основание с изброените и лицата, които са материално затруднени. В този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция (към постановените определение № 673 от 21.12.2016 г. по ч. т. д. № 920/2016 г. на II т. о., определение № 263 от 11.08.2020 г. по ч. т. д. № 975/2020 г. на І т. о., решение № 41 от 22.05.2019 г. по т. д. № 2538/2018 г. на II т. о. и др. следва да се прибавят: определение № 50437 от 19.06.2023 г. по т. д. № 1778/2022 г. на І т. о., определение № 50140 от 26.06.2023 г. по т. д. № 1056/2021 г. на ІІ т. о., определение № 2526/02.10.2024 г. по т. д. № 2021/2023 г. на ІІ т. о.).

Обстоятелствата относно платежоспособността на дружеството не променят горния извод, поради това, че юридическите лица изобщо не попадат в хипотезите на чл. 38 ЗА.

По изложената аргументация, доколкото ответникът е юридическо лице, молбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като в случая материалноправната разпоредба на чл. 38 ЗАдв. не намира приложение.

По молбата с правно основание чл. 250 ГПК.

В процесуалноправната разпоредба на чл. 250, ал. 1 ГПК е законоустановено, че страната може да поиска съдебният акт да бъде допълнен, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Молбата за това може да се подадена в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила.

Молбата за допълване е подадена в срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна.

2

Допълване на постановеното решение /определение/ се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато: съдът не се е произнесъл по цялото спорно право, в частност по един от съединените искове (Решение № 1065/08.04.82 г., по гр. д. № 615/82 г., на I г.о.; Решение № 247/09.09.94 г., по гр. д. № 139/94 г., на 5-чл. с-в; Решение № 37/22.02.99 г., по гр. д. № 462/98 г., на 5-чл. с-в;

Решение № 109/26.10.2010 г., по т.д. № 799/2009 г., на II т.о.; Решение № 39/30.06.2011г., по гр. д. № 486/2009 г., на I г.о.) или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото /съдебни разноски или на законна лихва – Решение № 110/08.09.55 г., по гр. д. № 93/55 г., на ОСГК на ВС; Решение № 1944/14.08.65 г., по гр. д. № 1195/65 г., на I г.о.; Решение № 48/13.11.97 г.,по н.д. № 56/97 г.; Решение № 95/11.04.2011 г., по гр. д. № 1625/2009 г., на I г.о.; Опр. № 331/31.05.2010 г., по ч. гр. д. № 474/2009 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК). Така изложеното обуславя извода, че на допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт (Решение № 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК; Опр. № 219/23.03.2011 г., по ч. т. д. № 886/2010 г., на I т.о.).

Предмет на заявения в настоящото производство, при условията на евентуалност, осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ е сумата от 7627,28 евро, частичен иск от вземане в общ размер на 135 086,72 евро, представляваща непогасена главница по Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 12.04.2019 г. до окончателно изплащане.

В исковата молба / страница 5 / ищецът сочи изрично, че сумата от 7627.28евро, предмет на заявения при условията на евентуалност осъдителен иск е претендираната в заявлението по чл. 417 ГПК, главница.

С Определение № 9721/11.03.2026г., чието допълване се иска, съдът е прекратил производството по делото по отношение предявени по реда на чл. 422 и сл. установителни искови претенции, поради недопустимост на исковете, като част от претенциите е и установителен иск за сумата от 7627.28евро – главница, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 21267/2019г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

Доколкото предмет на предявения при условията на евентуалност иск е същата сума, която е била предмет и на установителната претенция - 7627.28евро – главница, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 21267/2019г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, а с Определение № 9721/11.03.2026г., настоящият съдебен състав е достигнал до изводите за недопустимост на установителните искове, със същите доводи, недопустима се явява и предявената при условията на евентуалност осъдителна претенция, доколкото предмет на същата е именно главницата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение 3/2016 гр.София, 22.04.2019 год., не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането.

В процесния случай, обаче, предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск е за част от вземане по процесния договор за Договор за овърдрафт № 904-1048016/25.08.2014 г., която е била предмет на разглеждане в производството по т.д. № 694/2019г., по описа на СГС, респективно претенцията е недопустима.

По изложената аргументация, на основание чл. 130 ГПК, производството по настоящото дело подлежи на прекратяване, поради недопустимост на предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.

В полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски по 3 съображенията, изложение в настоящото производство, във връзка с молбата по чл.

248 ГПК.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 250, ал. 2 ГПК, Определение №9721/11.03.2026г., постановено по настоящото гр.д. № 41511/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, КАТО:

ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, подадената от „П.Б.Б.“ ЕАД, ЕИК **********, Искова молба вх. № 27454/15.07.2021г., насочена против „Т.К.“ ООД, ЕИК **********, в частта, с която при условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7627,28 евро, частичен иск от вземане в общ размер на 135 086,72 евро, представляваща непогасена главница по Договор за овърдрафт № 9041048016/25.08.2014 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК 12.04.2019 г. до окончателно изплащане, КАТО ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№ 41511/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, в тази му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „Т.К.“ ООД, ЕИК **********, Молба вх. № 104362/01.04.2026г., с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за допълване на Определение № 9721/11.03.2026г., постановено по настоящото гр.д. № 41511/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав в частта за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4