Решение № 4505 от 08.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4505

Хасково, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20267260700755 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н. И. Д., чрез адв. Г. К. от ХАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2639071/02.06.2026 г., издадена от И. П. П. на длъжност полицай към Районно управление (РУ) – Димитровград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Хасково.

В жалбата са развити доводи за неправилност на оспорения административен акт поради издаването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и на неговата цел. Твърди се, че оспорващият не бил извършил виновно нарушението, във връзка с което била издадена ЗППАМ, както и че не му било съобщено, че управляваното от него превозно средство било с изтекла застраховка и с прекратена регистрация. Освен това още на следващия ден след проверката - 03.06.2026 г., жалбоподателят сключил задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за неговото МПС. Накрая се сочи и че липсвало ясно описание на извършеното нарушение с оглед липсата на посочена дата на нарушението в ЗППАМ, което не можело да се извлича от други актове.

Предвид изложеното се иска да се отмени обжалваната ЗППАМ № GPAM-2639071/02.06.2026 г., издадена от И. П. П. на длъжност полицай към РУ – Димитровград при ОДМВР – Хасково, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – полицай към РУ – Димитровград при ОДМВР – Хасково (И. П. П.), я оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със ЗППАМ № GPAM-2639071/02.06.2026 г., издадена от И. П. П. на длъжност полицай към РУ – Димитровград при ОДМВР – Хасково, е наложена на Н. И. Д. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з гг“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

В мотивите на заповедта е посочено, че е издадена след като е взет предвид Акт на установяване на административно нарушение (АУАН) cepия GA, № 5342424 за това, че в [населено място], по [улица], до номер 10, с посоча на движение запад-изток, жалбоподателят управлява собствения си л.а. [Марка] с рег. № [рег. номер], като при служебно извършена проверка и справка в АИС-ПП се е установило, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 31.03.2026 г. по чл. 143, ал. 1 (без ГО), от което следва, че не е регистрирано по надлежния ред.

По делото са приети като писмени доказателства още: цитираният в заповедта АУАН серия GA № 5342424/02.06.2026 г., застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управлявания от жалбоподателя автомобил, сключена на 03.06.2026 г., докладна записка, писмено обяснение, справка за нарушител/водач.

Видно от отбелязването в ЗППАМ № GPAM-2639071/02.06.2026 г., същата е връчена на адресата ѝ на 02.06.2026 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган на 10.06.2026 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 172, ал. 1 ЗДвП.

Това е така, защото от разпоредбите на чл. 165 ЗДвП, във вр. с чл. 43, ал. 1, чл. 42, ал. 2, чл. 37, ал. 1, т. 2, чл. 31, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 ЗМВР следва, че Директорът на ОДМВР – Хасково е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на ПАМ, като със Заповед № 272з-877/26.03.2026 г. той оправомощава да прилагат с мотивирана ЗППАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП и държавните служители от сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР – Хасково, както и служителите от участъците към всички РУ при ОДМВР - Хасково, а И. П. П. работи като полицай в РУ – Димитровград при ОДМВР – Хасково, която длъжност попада сред изброените в заповедта на Директора на ОДМВР – Хасково (т. 12).

Следователно, в случая не е налице основание за прогласяване нищожността на оспорената ЗППАМ.

Обжалваният акт е издаден в законоустановената писмена форма и отговаря на императивното правило на чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, които са конкретни, ясни и кореспондират помежду си. От правна страна заповедта е обоснована с чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з гг“ ЗДвП, а от фактическа страна в нея са описани обстоятелствата, относими към визираните в тези разпоредби материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ в хипотезата, предвиждаща временно отнемане на СУМПС. Вярно е, че не е посочена датата, на която е извършено деянието, но от съдържанието на оспорения акт е видно, че той се позовава на фактическата обстановка, установена с АУАН серия GA № 5342424/02.06.2026 г., съставен от ответника за описаното в ЗППАМ нарушение по ЗДвП на Н. И. Д., а в него изрично е отбелязано, че жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „*“ с рег. № [рег. номер] на 02.06.2026 г. около 06.51 ч. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Т.е. същественото е тези мотиви надлежно да бъдат приобщени към акта и да бъдат достояние на адресата му, за да може да получи пълна информация за фактическите и правни основания за неговото издаване. В случая, оспорената заповед е издадена незабавно след съставянето на АУАН, който е изрично посочен в процесния акт, като по този начин установените в АУАН факти са станали част от фактическите основания за издаването на заповедта. Следва да се има предвид и че АУАН серия GA № 5342424/02.06.2026 г. е надлежно връчен на жалбоподателя, поради което следва да се приеме, че той е запознат с фактическите основания за издаването на ЗППАМ № GPAM-2639071/02.06.2026 г. (така и в Решение № 7267 от 22.05.2012 г. по адм. д. № 14397/2011 г. на ВАС, Решение № 16829 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 13665/2018 г. на ВАС).

На следващо място, не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като направените в тази връзка възражения на жалбоподателя са абсолютно бланкетни, тъй като не съдържат каквото и да е било конкретно оплакване, което да бъде обсъдено от настоящата инстанция.

Само за пълнота е уместно да се отбележи, че в случая са спазени общите правила по чл. 35 и чл. 36 АПК, доколкото заповедта е издадена след изясняване от органа на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите доказателства.

В този ред на мисли, не е и налице твърденият порок по чл. 146, т. 3 АПК.

Според настоящия съдебен състав обжалваната ЗППАМ не е в съответствие с материалния закон и с неговата цел.

Съгласно цитирания в нея чл. 171, т. 1, б. „з гг“ ЗДвП в приложимата му редакция след ДВ, бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г., ПАМ временно отнемане на СУМПС се налага на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – до решаване на въпроса за отговорността му, като за нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП е за не повече от 6 месеца.

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочените в заповедта дата и място жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „*“ с рег. № [рег. номер], т.е. имал е качеството на „водач“ на МПС, като автомобилът е бил с прекратена регистрация поради липсата на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност". Възражението, че не бил надлежно уведомен за тези обстоятелства е неоснователно, тъй като то има пряко отношение относно субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, т.е. от значение е за преценка субективната страна на деянието при евентуално реализиране на административнонаказателната му отговорност, поради което не е предмет на настоящото съдебно производство. Поради това и цитираното от него Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. е неотносимо в случая. Още повече, че нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП в актуалната ѝ редакция вече има друго съдържание, което не изисква уведомление на собственикът на МПС. Тук е необходимо да се припомни и че ЗППАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение и от санкционния акт, с който се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно наказание. Ето защо при преценката за наличието на основания за прилагане на ПАМ от процесния вид, съдът извършва проверка само за това налице ли са установените от административния орган обективни юридически факти, попадат ли те в хипотезата на посочената като правно основание за издаване на акта норма и следват ли се разпоредените с него правни последици. Освен това собственикът на МПС е длъжен да има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), като това задължение не може да отпадне поради факта, че той не е знаел за прекратената регистрация.

Следва да се съобрази обаче, че принудителните административни мерки, каквато е и тази по чл. 171, т. 1, б. „з гг“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Процесната ПАМ е преустановителна по своя характер, т.е. тя се налага, за да се преустанови извършването на едно нарушение, като по този начин се осигури безопасността на движението по пътищата. От друга страна, разпоредбите на чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на един от основните принципи в административния процес, а именно принципа за съразмерност, задължения за административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, да не засягат правата и законните интереси на лицата в по-голяма степен от необходимото и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Така от една страна се гарантира осъществяването на преследваната от закона цел, без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в конкретния случай наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Това е така, защото от приетите АУАН и застрахователна полица се установява, че нарушението е извършено на 02.06.2026 г., а на следващия ден е сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Следователно, процесното нарушение е отстранено за един ден, тъй като регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил се възстановява служебно ex lege при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 ЗДвП. При това положение отнемането на СУМПС на водача за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца, се явява напълно безпредметно, доколкото целите на приложените ПАМ са били вече постигнати. Нещо повече, продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо жалбоподателя се превръща в несъразмерна тежест, която не преследва легитимни цели, придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, какъвто характер е недопустимо да има една ПАМ.