Определение № 55 от 09.01.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Варна, 09.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана К. С. като разгледа докладваното от Диана К. С. Търговско дело № 20223100900651 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството образуването по искова молба от М. Д. Х. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане" АД.

В срока по чл.131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

С оглед редовността на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявените искове на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да насрочи делото и да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; както и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Съдът на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

Производството е образувано по предявен от М. Д. Х. (с предходно фамилно име Адем) срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане" АДза осъждане на ответника за сумите от:

1 / 50000.00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди настъпили в следствие на виновно причинено от Х. К.

К. ПТП на 18.03.2018г., изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на главичката на дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник, претърпени психични изживявания и състояние на емоционален стрес, ведно с дължимата законната лихва върху главницата от 50000.00 лв., считано от датата на уведомяване на застрахователя – 22.02.2022 г. до окончателното изплащане сумата;

2/ 49.83 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди настъпили в следствие на виновно причинено от Х. К. К.

1

ПТП на 18.03.2018г., изразяващи се в сторени направени разходи за медикаменти в размер на 25.43лв., консумативи в размер на 7.00лв.и проведено лечение в размер на 17.40лв., ведно с дължимата законна лихва върху главницата от 49.83 лв., считано от датата на уведомяване на застрахователя – 22.02.2022 г. до окончателното изплащане сумата, всичките суми дължими по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № ********* с валидност до 22.06.2018 г.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се твърди, че на 18.03.2018 г. на път трети клас 208, при км. 42 + 050 е настъпило ПТП, при което, водачът Х. К. К., при управление на моторно превозно средство - влекач „Скания Р 500”, с рег. № ********** със закачено за него полуремарке „Стас О 38 3 ФАК“ с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, в следствие на което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата М. Д. Х. (с предходно фамилно име Адем) изразяваща се в счупване на главичката на дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около месец и половина при благоприятно протичане на оздравителния процес. В следствие на причинените травматични увреждания от настъпилото ПТП, ищцата претърпяла продължително възстановяване за период повече от една година.

Ищцата твърди, че в следствие на ПТП – то е претърпяла болки и страдания, емоционален стрес и психически дискомфорт. Излага се, че след претърпените лечебни интервенции е следвало да отложи сключването на граждански брак, както и по лекарска препоръка й се наложило да отбягва забременяване до приключване на лечението й.

Освен причинените неимуществени вреди на ищцата били причинени и имуществени вреди, изразяващи се в стойността на направени разходи за медикаменти, консумативи и проведено лечение в общ размер от 49.83 лв.

/7.00лв. за копие на диск от ренгенография, 17.40лв. за болничен престой, 13.98лв. закупено лекарство Диклонервовид и 11.45лв. заакумено лекарство Хепароид/.

Срещу виновния водач Х. К. К. е образувано досъдебно производство, като с влязло в законна сила споразумение, обективирано в протокол № 2

1/12.01.2022 г. по НОХД № 57/2021 г. по описа на Районен съд – Провадия, последният е признат за виновен за това, че по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – ищцата М. Д. Х. (с предходно фамилно име Адем), Е.Д.А и М.М.И., за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“, отложено с три годишен изпитателен срок, както и наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

Към датата на ПТП по отношение на автомобила на водача К. е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица ********* със срок на действие от 23.06.2017 г. до 22.06.2018 с ответника, който следва да заплати обезщетение за вредите, причинени от застрахования.

Ищцата предявила писмена претенция с вх. № ***** от 23.02.2022г. пред ответника за изплащане на обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, по която е определено обезщетение в общ размер от 5000.00 лв., като до момента на е постъпило плащане от ответното дружество.

Поради наличие на причинната връзка между поведението на застрахования водач и претърпените неимуществени и имуществени вреди, вследствие на настъпилото ПТП, ищцата моли съда да постанови решение за осъждане на ответника за репариране на причинените вреди в претендираните размери, както и за сторените в производството съдебни разноски.

По делото е постъпил отговор от ответната страна З А Д „ОЗК Застраховане" АД, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

Излагат се съображения, че исковата молба е допустима. Оспорват се предявените искове по размер, като ответникът прави изрично признание на иска за неимуществени вреди до размера от 5000.00 лв. Ответникът не оспорва наличието на облигационно правоотношение по застрахователна полица № ********* със срок на валидност от 23.06.2017 г. до 22.06.2018 г. на моторно превозно средство - влекач „Скания Р 500”, с рег. № **********, както и обстоятелството, че на 18.03.2018 г. е настъпило ПТП между застрахования автомобил с водач Х. К. и лек автомобил марка „Сеат“, модел „Кордожа“ с рег. № В 8751 КК с водач Ю. К. Х., в който ищцата е била пътник.

Твърди се, че по предявената от ищцата писмена претенция към застрахователя, последният е определил обезщетение в размер на 5000.00 лв., като на 20.04.2022 г. е отправено предложение за сключване на споразумение, но такова не било постигнато между страните. Ответникът излага, че определеното от него обезщетение в размер на 5000.00 лв. репарира причинените неимуществени вреди в пълен размер. Твърди, че при определянето на размера е съобразен и фактът на съпричиняванане на вредоносния резултат от пострадалото лице, изразяващо се в липса на поставен предпазен колан. Излагат се съображения, че претендираната сума 3 за неимуществени вреди е завишена и несъобразена с принципа за справедливост.

По отношение на претенцията за обезщетение за претърпените имуществени вреди от ищцата, ответното дружество излага, че искът е частично основателен, доколкото при формиране на размера ищцата не е съобразила евентуалния си принос за претърпените увреждания.

Оспорват се твърденията на ищцата за продължителен възстановителния период, негативни психични изживявани, стрес и невъзможност за забременяване, както и причинно – следствената им връзка с процесното ПТП.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявения иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в цялост, а по отношение на предявения иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, моли за отхвърляне на иска за размера над 5000.00 лв. до претендирания размер от 50000.00 лв. Моли и за присъждане на сторените в производството разноски.

По делото не е постъпил отговор от третото лице помагач Ю. К. Х. в указания едномесечен срок.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът указва на ищцата, че носи доказателствената тежест да установи: че на посочената дата е настъпило ПТП с посочения механизъм; че ищцата е понесла имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в изпитани болки и страдания, сторила е разходи за лечение в претендираните размери. че вредитеса в пряка и причинна връзка с настъпилото ПТП, допуснато по вина на Х. К. К.; че между ответника и виновния водач е налице валиден договор за застраховка със срок на действие покриващ датата на ПТП;

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи положителните факти, на които се позова, изключващи отговорността му, включително и фактите за наличие на съпричиняване на вредите, а именно, че пострадалото лице е било без колан, което е допринесло за причиняването на вредоносния резултат.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът приема за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване:

4 че моторно превозно средство - влекач „Скания Р 500”, с рег. № ********** със закачено за него полуремарке „Стас О 38 3 ФАК“ с рег. № **** към дата 18.03.2018г. е било застраховано по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица BG/23/********** със срок на действие от 23.06.2017 г. до 22.06.2018г.; че по вина на Х. К. К. на 18.03.2018 г. е настъпило ПТП; че в резултат на ПТП на ищцата е причинена средна телесна повреда; че ищцата е предявила пред ответника претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери, по която от ответника е определено обезщетение в размер на 5000.00 лв., както и че такова не е било изплатено.

На основание чл. 300 от ГПК съдът указва на страните, че влязлото в сила споразумение, обективирано в протокол № 1/12.01.2022 г. по НОХД № 57/2021 г. по описа на Районен съд – Провадия, е с ъ с задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът указва на ищцата, че не сочи доказателства, че е сторила разходи за медикаменти, консумативи и проведено лечение в общ размер от 49.83 лв. /7.00лв. за копие на диск от ренгенография, 17.40лв. за болничен престой, 13.98лв. закупено лекарство Диклонервовид и 11.45лв. заакумено лекарство Хепароид/.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК съдът намира, че не са налице факти по отношение, на които страните не сочат доказателства.

На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът намира, че делото подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес.

На основание чл. 140, ал. 1 от ГПК , съдът следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.

В исковата молба и отговора на исковата молба е направено искане за допускане на СМЕ, което съдът намира за основателно, тъй като цели установяването на вида, степента и характера на получените травматични 5 увреждания на ищцата.

В отговора на исковата молба е направено искане за допускане на САТЕ, което съдът намира за основателно, доколкото цели установяване на релевираното от ответника възражение за съпричиняване.

За установяване на преживените от ищцата болки, страдания и стрес следва да бъдат допуснати гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на довеждане.

За установяване на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъдат допуснати и исканите от ответника гласни доказателства чрез разпита на Х. К. К., при режим на призоваване на посочения в отговора на исковата молба адрес.

Във връзка с изготвянето на експертизите за необходимо съдът намира изискването на НОХД № 57/2021 г. по описа на Районен съд – Провадия.

Искането на ищцата с правно основание чл. 190, ал. 1 от ГПК за представяне от ответното дружество на съдържащите се в него преписки по щета № ****** г. и щета № ********** г., съдът намира за относимо, поради което следва да бъде уважено.

Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по общия исков ред.

НАСРОЧВА производството по делото за 14.02.2023г. от 09.00ч. , за която дата и час да се призоват страните, чрез приложение № 1, ведно с настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.