Решение № 133 от 04.07.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Ловеч, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310201103 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 5197424 на ОД на МВР Ловеч е наложено на В.

Г. Б. от гр.Б., административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.5, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 600 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят Б., който чрез адвокат М.Я. от САК го е обжалвал. В жалбата са наведени възражения за това, че ЕФ е бил постановен при неспазване на материалноправните е процесуални норми и в несъответствие с целта на закона. Наведени са с жалбата следните възражения :

Във фиша не е посочено пред кога и в какъв срок може да се обжалва. Наказващият орган не е изяснил кой в действителност е управлявал автомобила, а механично е издал фиша срещу собственика му. В тази връзка е развито и съображението, че на собственика не е била предоставена декларация, в която да посочи кой е управлявал автомобила, като с това е било нарушено правото му на защита. На следващо място – във фиша не е посочена датата на издаването му, както и кой е издателя и неговата компетентност. Липсват доказателства за сертифицирането и годността на АТСС заснело нарушението. Към връченият му фиш не е била приложена разпечатка от видеоклипа, който АТСС е заснел. Счита, че по този начин не може да се направи обоснована преценка дали само автомобила на жалбоподателя е бил в обхвата на радара или е имало и други МПС. Описанието на нарушението е дадено неясно и е непълно. Нарушението неправилно е било квалифицирано, като такова по чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като се сочи, че това са две взаимноизключващи се правни 1 норми и не може с нарушението да са били осъществени съставите и на двете едновременно.

Мястото за контрол на скоростта не е било предварително обозначено със знак Е24.

По всички тези възражения в жалбата са изложени подробни съображения и наведени доводи.

Моли обжалваният ЕФ да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден и се присъди на процесуалния представител адвокатско възнаграждение, тъй като е била оказана безплатна правна помощ на колега юрист.

В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят Б. не се явява. Представил е писмени бележки чрез процесуалния си представител адвокат Я., в които сочи, че поддържа жалбата с наведените с нея възражения и аргументи, като преповтаря и някои от тях.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо /л.34/ са направили възражение за прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) относно претендираните разноски в случай, че жалбата бъде уважена.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 18.08.2021 г. в 14:16:41 часа, на първокласен път І-4, при км 24+500, в с.Сопот, област Ловеч, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока гр.София (АТСС е било насочено в посока гр.Варна) със скорост от 98 км/ч МПС – лек автомобил от категория В. Предвид обстоятелството, че контролирания от системата участък от пътя се намирал в населено място и няма данни на него да е имало въведено ограничение със съответния пътен знак, то съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, максимално разрешената скорост за тази категория ППС била 50 км/час.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0184249 /л.16/ установили, че засечената в 14:16:41 часа на 18.08.2021 г. скорост от 98 км/час била от лек автомобил ********* с рег.№ ********. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 95 км/час.

2

След справка в централната база данни на КАТ /л.22/ било установено, че собственик на автомобила е В. Г. Б. от гр.Б..

Въз основа на така констатираното нарушение, на 24.08.2021 г. /справка на л.18 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 5197424 /л.15/ срещу В. Г. Б. от гр.Б.. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на Б. санкция „глоба” по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП в размер на 600 лева.

Според приложеното по делото копие от фиша /л.21/, същият е бил връчен на 20.11.2021 г., което обстоятелство кореспондира и със справката от АИС АНД на л.18 от делото.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят Б. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на В.Б. и когато жалбата е била изпратена до Районен съд гр.Ловеч /подадена по електронен път на л.12 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно В. Г. Б. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата възражения касаещи липсата на трите имена и длъжността на лицето издало фиша, както и на датата му на издаване.

На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени като задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на ЕФ винаги може да бъде установена със съответните доказателствени средства и видно от представената разпечатка от информационната система на Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден на 24.08.2021 г. /л.18/. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка, не е нарушение и обстоятелството, че във фиша не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва.

3

Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.

От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно липсата на дата на издаване на електронния фиш, на трите имена и длъжността на лицето издало фиша, както и за това, че не е било посочено пред кого може да се обжалва са неоснователни.

Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично установено, че на жалбоподателя е бил връчен само електронния фиш, но не и снимка на заснетия от камерата автомобил.

Законът не вменява подобно задължение на административнонаказващия орган, той е длъжен единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС, съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този смисъл и в контекста на по-гореизложеното досежно възражението за липса на дата на издаване на фиша, в съдържанието му няма изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, по подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно реквизитите на наказателното постановление.

Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.24 ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било заснето от АТС, като и максимално изчерпателно във фиша е било описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.

Категорично от доказателствата по делото се установява, че измерената от системата скорост е от автомобила собственост на жалбоподателя Б.. На вещественото доказателство разпечатка от видеоклипа /л.16/ ясно се вижда единствено автомобила собственост на жалбоподателя, като конкретно е отразено, че автоматизираното техническо средство е работело в режим „приближаващ”, т.е. контролирана е била скоростта на превозните средство идващи срещу радара. Като доказателство в този смисъл е и представената на л.20 от делото снимка на разположението на системата ARH CAM S1, № 11743с0, от която е видно, че същата е била насочена именно в посоката от която е идвал автомобила на жалбоподателя.