Решение № 261414 от 26.11.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9806/2019
- Вид
- Решение № 261414
- Подписан
- 26.11.2020
- В сила
- 19.01.2021
- Състав
- АЛБЕНА КИРИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ, ТАНЯ КАЛОЯНОВА ОРЕШАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 и 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.226 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б. "б", пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.42б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.2, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 26.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на втори юни през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 9806 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 02.10.2018 г. СРС, 143 с-в, по гр.д.№ 71572/16 г. е осъдил на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ З. „А.Б.“ АД да заплати на М.А.К. на основание сумата от 10 000 лв.-застрахователно обезщетение за настъпили допълнителни вреди вследствие на ПТП от 24.08.2008 г. в района на гр.Ботевград-болки, физически и психически страдания, причинени от влошаване на здравословното състояние на ищеца към 18.11.2014 г., както и законната лихва върху тази сума от 18.11.2014 . до изплащане на вземането.
Срещу решението от 13.10.2018 г. е постъпила въззивна жалба от ответника- З.
„А.Б.“ АД с оплаквания, че същото е неправилно и несъобразено със съдебната практика.Твърди, че с изплатеното обезщетение, определено от експертната комисия на дружеството в размер на 6 000 лв., ищецът е изпълнил задължението си и сумата напълно репарира вредите от усложненията в здравословното му състояние, и че в случай, че не е бил съгласен с платеното обезщетение, е следвало да го върне на застрахователя.Твърди, че от приетата по делото медицинска експертиза е установено, че ищецът ще се възстанови в пълна степен от мускулната херния.Излага доводи, че присъждането на по-висок размер на обезщетението би било в разрез с принципа на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД и би довел до неоснователно обогатяване на пострадалия.Твърди, че в практиката на СГС и САС за подобни увреждания се присъждат суми, равни или много близки до изплатената от застрахователя сума от 6 000 лв.Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и да отхвърли иска.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- М.А.К. оспорва същата.Поддържа становище, че първоинстанционното решение е правилно, и че събраните по делото доказателства обосновават присъдения размер за претърпените увреждания от влошаване на здравословното състояние.Излага доводи, че понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, и че първоинстанционният съд е преценил комплексно и в пълен обем значението на релевантните за определяне на обезщетението факти.Оспорва твърдението на ответника, че в случай на несъгласие с определения размер на обезщетение е трябвало да върне сумата, тъй като липсва такова законово изискване.Моли съда да потвърди обжалваното решене.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.Ищецът- М.А.К. твърди, че е пострадал при ПТП на 24.08.2008 г. реализирано в района на гр.Ботевград, главен път 2-17, I-ви км, като водач на мотоциклет „Honda
CBR 1000“ с ДК№ *******.По случая е образувано н.о.х.д.№ 694/10 г. по описа на РС-Ботевград, III с-в, което е завършило с одобрено от съда споразумение от 26.07.2010 г., с което обвиняемият Ц.Г.Ц.-водач на л.а. „Сеат Толедо“ с ДК№ *******е признат за виновен за това, че на 24.08.2008 г. в района на гр.Ботевград в посока към гр.Враца, на главен път 2-17, I-ви км е нарушил правилата за движение по пътищата при управлението на посочения лек автомобил, с което е причинил по непредпазливост на пострадалия М.А.К. следните телесни повреди: оток на мозъка, клинично проявен със сопорозно към коматозно състояние, изразяващо се в разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на дясната раменна кост, изразяващо се в трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок, по-голям от 30 дни; счупване на главата на дясната бедрена кост, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок 7-9 месеца; анемия, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота.За л.а. „Сеат Толедо“ с ДК№ *******има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в З.
„А.Б.“ по полица № 01/1/900056/141/0 от 26.10.2007 г., валидна до 25.10.2008 г. и за настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № 100010217500083.С решение от 09.01.2013 г., влязло в сила на 04.02.2016 г. СГС, I-16 с-в, по гр.д.№ 13831/11 г. З. „А.Б.“ е осъдено да му заплати застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.След приключване на устните състезания пред САС, 2 с-в по в.гр.д.№ 1800/13 г. състоянието на ищеца се е влошило и той е постъпил в Ортопедично отделение на МБАЛ-Вива М., гр.Враца за оперативно лечение по повод мускулна херния по задна повърхност на дясна мишница, датираща от около една година, получена след операция в същата област-изваждане на остеосинтезен материал.Твърди, че преди това е проведено консервативно лечение с НСПВС, аналгетици, ортези и превръзки без особен ефект, а преди постъпване в клиниката мускурната херния е нараснала и е станала болезнена.Извършена е и фасциопластика регио брахии декстра постериор, операцията е изисквала предна обща анестезия и е причинила нови страдания на пострадалия.След операцията на ищеца е предписано частично отбременяване на десен горен крайник за срок от 15 дни с последващо постоперативно натоварване и рехабилитация.На 16.02.2015 г. ищецът е постъпил в Отделение по физикална терапия и рехабилитация при МБАЛ „Хр.Ботев“, гр.Враца с оплакване за ограничени движения в дясна мишница и предмишница, затруднено самообслужване, проведена е и рехабилитационна програма за срок от 8 дни.С ЕР № 1758 от 043/21.03.2014 г. на ищеца е определена трайна неработоспособност в размер на 74% за период от три години.Ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото влошаване в здравословното му състояние с молба с вх.№ 310-01-1468 от 31.03.2016 г.С писмо изх.№ 310-01-2976/18.05.2016 г. ответникът го е уведомил, че застрахователната експертна комисия е приела за екцес необходимостта от оперативна намеса за отстраняване на херния на триглавия мускул на дясна предмишница и е определила сумата от 6 000 лв. като справедлив размер на претърпените от пострадалия имуществени и неимуществени вреди.Въпреки отправената молба с вх.№ 200-00-2379/26.05.2016 г. за преразглеждане становището на застрахователя е останало непроменено и на ищеца е изплатена посочената сума.Ищецът излага твърдения, че описаните болки и страдания са непрекъснати повече от една година, особено интензивни в периода на проведеното оперативно лечение до последвалата рехабилитация, а ограниченото самообслужване с дясната ръка и непълноценност са съчетани със силна емоционална травма, породена от връщането в съзнанието на пострадалия на спомена от преживяното произшествие и последвалите множество хирургични интервенции, страха от инвалидизиране за цял живот му е създал усещане за безнадежност по отношение на пълното му възстановяване като здрав, енергичен и пълноценен млад човек.Посочените вреди не са били обезщетени, тъй като са се проявили впоследствие и не са включени в обхвата на определеното от съда обезщетение.Същите са в причинно-следствена връзка с посоченото ПТП, а с извършеното доброволно частично обезщетяване ответникът е признал наличието на основание за ангажиране на отговорността му.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000 лв.- обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие влошаване на здравословното му състояние със законната лихва от 18.11.2014 г. до окончателното плащане.
Видно от представения протокол по нохд № 694/10 г. на Ботевградски РС с определение от 26.07.2010 г. е одобрено споразумение, с което Ц.Г.Ц. се е признал за виновен в това, че на 24.08.2008 г. в гр.Ботевград, на главен път 2-17 първи км в посока гр.Ботевград-гр.Враца при управление на МПС-лек автомобил марка „Сеат“, модел „Толедо“ с ДК№ *****, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.25, ал.1 ЗДвП, с което е причинил по непредпазливост на пострадалия М.А.К. средни телесни повреди, както следва: 1.оток на мозъка, клинично проявен със сопорозно към коматознокъм коматозно състояние, изразяващо се в разстройство на здравето, временно опасно за живота; 2.счупване на дясната раменна кост, изразяващо се в трайно затруднение в движението на десния горен крайник за срок, по-голям от 30 дни; 3.счупване на главата на дясната бедрена кост, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок 7-9 месеца; 4.счупване на външния кондил на дясната бедрена кост, изразяващо се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок от 4-6 месеца; 5.анемия, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, за което и на основание чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 НК вр. чл.342, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК вр. чл.42а, ал.1, ал.2, т.1 и т.2 и ал.3, т.1 НК и чл.42б, ал.1 НК му е наложено наказание-пробация, включващо следните пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
С решение от 09.01.2013 г. СГС, I-16 с-в, по гр.д.№
13831/11 г. е осъдил З. „А.Б.“ да заплати на М.А.К. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 24.08.2008 г. със законната лихва върху тази сума от 19.10.2011 г. до окончателното й изплащане и мораторна лихва върху обезщетението за периода 19.10.2008 г.-19.10.2011 г. в размер на 14 739,49 лв., както и сумата от 4 359,33 лв.-застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди със законната лихва от 19.10.2011 г. до окончателното й изплащане и мораторна лихва върху нея за периода от 19.10.2008 г. до 19.10.2011 г. в размер на 1 499,59 лв.Съдът е отхвърлил възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат.
С решение от 14.02.2014 г. САС, по гр.д.№ 1800/13 г. е отменил решението на СГС по гр.д.№ 13831/11 г. в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД, предявени от М. Н. К. срещу З. „А.Б.“ между присъдените 35 000 лв. и дължимите 55 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва върху главницата от още 20 000 лв. от 24.08.2008 г., и е осъдил З. „А.Б.“ да заплати на М. Н. К. на основание чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД и сумата от 20 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от 24.08.2008 г. до изпълнение на задължението.Видно от приложеното дело устните състезания по посоченото дело са приключили на 05.02.2014 г.
С определение от 24.06.2015 г. ВКС, ТК, I отд., по т.д.№
2339/14 г. не е допуснал касационно обжалване на решението от 14.02.2014 г. на САС по гр.д.№ 1800/13 г. в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди в размер на 55 000 лв.
С решение от 03.11.2016 г., влязло в сила на 12.12.2016 г. СРС, 49 с-в, по гр.д.№ 40658/12 г. е осъдил „А.Б.“ АД да заплати на М.А.К. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 5 548,01 лв.-лихви за забава за периода 29.08.2009 г.-20.07.2011 г. върху главница в общ размер на 27 016,80 лв., представляваща изплатено на М.К. застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от настъпило на 24.08.2008 г. пътно-транспортно произшествие в района на гр.Ботевград, Главен път 2-17, I-ви км.
Видно от представената епикриза изх.№ 3351/2014 г. на МБАЛ „В.М.“ М.К. е приет на 18.11.2014 г. и е изписан на 21.11.2014 г. с окончателна диагноза: херния мускули триципитис брахий декстра постоператива, като е проведено хирургично лечение на датата на постъпване в болницата.В анамнезата е посочено, че мускулната херния датира от около една година, получена след операция в същата област-изваждане на остеосинтезен материал, проведено е консервативно лечение с НСПВС, аналгетици, ортези и превръзки без особен ефект.Напоследък мускулната херния е нараснала и е станала болезнена.След операцията е предписано частично отбременяване на десен горен крайник за срок от 15 дни с последващо постепенно натоварване и рехабилитация.