Определение № 1752 от 15.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1752 гр. Пловдив, 15.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно гражданско дело № 20225300501845 по описа за 2022 година

Производство по чл. 274, ал. 1 т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Дженерали застраховане” АД, чрез юрисконсулт Т., против определение № 260416 от 20.05.2022 г., постановено по гр.д. № 15523/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е оставено без уважение възражението за неподсъдност на делото.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановеният от първоинстанционният съд акт, с който е прието, че макар и юридическо лице, ищецът „Малев транс“ ЕООД е ползвател на застрахователна услуга, поради което възражението на ответника, на осн. чл. 119, ал. 3 от ГПК, за неприложимост в конкретната хипотеза на предявен иск от застрахован по застраховка „Каско“ срещу застраховател на разпоредбите на чл. 115, ал. 2 от ГПК и чл. 113 от ГПК, и съответно приложимост на общата разпоредба, указваща подсъдността при заведен иск срещу юридическо лице по чл. 108, ал. 1 от ГПК е оставено без уважение.

В жалбата отново се излагат съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.

115, ал. 2 от ГПК, която специална подсъдност намира приложение само при искове по КЗ, предявени от пострадали лица от деликт, а не от застраховани по имуществена застраховка.

Излагат се и подробни съображения за липса на основани да бъде приложена и специалната разпоредба на чл. 113 от ГПК, тъй като, от една страна, на нея могат да позовават само физически лица, които са потребители по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЗП, а от друга тази подсъдност е изборна. Цитира се практика на ВКС в тази насока.

Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде постановено ново, с което да бъде уважено направеното възражение за подсъдност, делото да бъде прекратено пред РС Пловдив и изпратено за образуване пред надлежния Софийски съд.

Частната жалба е била изпратена за отговор на насрещната страна, като от „Малев 1 транс“ ЕООД не е постъпил писмен отговор в законоустановения едноседмичен срок.

Окръжен съд Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи от страните, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и при наличие на правен интерес, а разгледана по същество за основателна.

Районен съд Пловдив е сезиран с искова молба, с която се предявява иск с правно основание чл. 405 от КЗ, подадена от „Малев транс“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, срещу „Дженерали застраховане” АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, за заплащане на застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско“ и възникнало застрахователно събитие.

С писмения отговор на ответника „Дженерали застраховане” АД, в срока по чл. 131 от ГПК, е направено възражение за местна неподсъдност на делото на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК с искане за приложение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ГПК, тъй като седалището на ответника е в гр. София.

Ищецът е обосновал в дадения му срок, с писмена молба – становище приложението на чл. 113 от ГПК, доколкото се явява потребител на застрахователна услуга и с подаване на исковата молба, с конклудентни действия, е избрал подсъдност на делото в РС Пловдив, в качеството му на потребител. Обосновал е приложение на специалната разпоредба за подсъдност при потребителски спорове с тълкуване на мотивите по ТР 1/2015 по т.д. 1/2014 г. на ОСТК на ВКС.

С обжалваното определение районният съд е приел, че възражението е неоснователно, тъй като ответникът, макар и юридическо лице, има качеството на ползвател на застрахователни услуги.

Съдът споделя изложените възражения в частната жалба относно приложението на чл.

115, ал. 2 от ГПК в настоящия казус, с оглед систематичното място и съдържанието на тази разпоредба, която се явява приложима единствено при позоваване на фактическия състав на непозволеното увреждане, с оглед на който е уредена възможността на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите при преференциално определена местна подсъдност. Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него, във връзка с осъществено застрахователно събитие, то не е налице иск за непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано като ПТП. В този см. при застраховка „Каско“ е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане, а от поетите от страните задължения по застрахователния договор и тяхното изпълнение, както е посочено и в цитираната в жалбата практика на ВКС. На разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК липсва и позоваване от страна на ищеца.

Ищецът претендира да се ползва от специалната разпоредба на чл. 113 от ГПК, която 2 дава право на избор на подсъдност при съдебни спорове на потребителя. Твърди, че независимо от това, че е юридическо лице, доколкото е ползвател на застрахователна услуга е приложим цитирания текст за избор на местна подсъдност.

Съгласно действащата редакцията на чл. 113 от ГПК, след изменението с ДВ, бр. 65 от 2018г., в сила от 07.08.2018г., исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, а съгласно чл. 119, ал. 3 от ГПК в действащата редакция, възражение за местна неподсъдност на делото по чл. 113 от ГПК може да се повдига и служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Така местната подсъдност на исковете на и срещу потребители вече не е изборна, а императивна и за същата съдът следи и служебно за спазването й.

Спорният въпрос е дали разпоредбата на чл. 113 от ГПК следва да се тълкува с оглед даденото легално определение на термина потребител от ЗЗП, или следва да се вземе предвид и съдържанието на понятието, залегнало в чл. 2 от КЗ.

В конкретния случай ищецът е юридическо лице, търговец по смисъла на ТЗ.

Безспорно е, че ищецът няма качеството на потребител по смисъла на легалната дефиниция на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, който визира само физически лица. С определение № 69 от 28.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро търговско отделение е допуснато касационно обжалване на осн. чл.

280, ал. 1, т. 3 от ГПК, предвид липсата на практика на ВКС и възможността да бъде разрешаван противоречиво конкретизиран процесуалноправен въпрос по приложението на разпоредбите на чл. 117, ал. 3 и чл. 113 ГПК по отношение на предявен иск от юридическо лице. С тази практика настоящия състав счита, че следва да се съобрази, като в цитираното определение е прието, че „с изменението на ГПК със ЗИДГПК (обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018г.) е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния; Целта на законодателя с това изменение на разпоредбата на чл. 113 ГПК е да бъде осигурен възможно най-лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически послабия субект в спорното правоотношение - потребителя, да бъде постигната равномерна натовареност на съдилищата в страната, оптимизиране на съдебната карта и по-бързо правораздаване; Направеното през 2018 г. с този законопроект предложение особената подсъдност по чл. 113 ГПК да намери логично приложение и по отношение на юридическите лица, притежаващи качеството на потребител по силата на закон (напр.

Кодекса на застраховането или Закона за енергетиката), а именно местната подсъдност да се определя по седалището на потребителя, не е възприето от законодателя, а е прието изменението в действащата сега редакция на чл. 113, ал. 1, изр. 1 ГПК. С оглед тези изменения и допълнения на чл. 113 и отчитайки мотивите на законодателя за приемането на ЗИД ГПК (обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.), съставът на ВКС, II т. о. е направил извод, че законодателят е ограничил посочената разпоредба до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т. е.

3 потребители по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, каквито са само физическите лица“. Така е постановено и в Определение № 83 от 05.02.2021 г. по ч. т. д. № 1473 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро т.о.

Поради изложеното настоящия състав приема, че разпоредбата на чл. 113 от ГПК е приложима по отношение на потребители по смисъла на ЗЗП, които не са търговци, които не са действали в рамките на търговската си дейност при възникване на правния спор, които се възприемат като по-слаба, икономически и социално, страна в правоотношението. В хипотезата на сключен договор за застраховка на МПС „Каско“ между търговско дружество в качеството му на застрахован, от една страна и застраховател, от друга страна, търговското дружество не се явява икономически по-слаба страна в застрахователното правоотношение, тъй като застраховката на МПС-то е с цел извършване на стопанската дейност на дружеството. Разпоредбата на чл.113 ГПК е приложима само за искове от и срещу потребители, а търговските дружества не могат да бъдат определени като такива, дори да имат качеството на ползвател на услуга, по смисъла на чл. 2 от КЗ, доколкото това понятие не е идентично с понятието „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП.

С оглед данните по делото за седалището и адреса на управление на ответника, своевременно направения отвод за местна неподсъдност на делото на Пловдивският районен съд, се явява основателен.

Предвид изложеното обжалваното определение е неправилно като краен резултат, поради което следва да бъде отменено, а делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд – Софийски районен съд, след като се прекрати производството пред Пловдивския районен съд.

Предвид изхода на настоящето производство и направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски, в негова полза следва да се присъдят сторените такива в общ размер 115 лв., от които 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 15 лв. държавна такса.

По изложените съображения Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 20.05.2022 г. на РС – Пловдив, X гр. с., постановено по гр. д.

№ 15523 по описа на съда за 2020 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 15523 по описа за 2020 г. на Пловдивския районен съд, пред този съд.

ИЗПРАЩА гр. д. № 15523 по описа за 2020 г. на Пловдивския районен съд за разглеждане по подсъдност на Софийския районен съд.

ОСЪЖДА „Малев транс“ ЕООД, ЕИК 205605382, представлявано от И.М.Т., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Гоце Делчев“ № 6А, да заплати на „Дженерали застраховане” АД, ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление: гр.

4

София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, сумата от 115 лв. (сто и петнадесет лева) направени разноски в настоящото производството.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5