Решение № 969 от 10.12.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 969 гр. Бургас, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100500393 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по повод въззивна жалба подадена от С. В. К.,гражданка на *** чрез особения представител адв.Тодор Митев срещу Решение № 142 от 30.12.2024г.,постановено по гр.д.№273/2024г.по описа на ПРС,с което съдът е осъдил С. В. К., гражданка на ***, родена на ********** г., БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър БУЛСТАТ в ***, представлявана по делото от особения представител адв.Тодор Митев, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление, гр.Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген.Владимир Вазов”, № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, представляван от изпълнителния директор Цветан Мирчев, сумата 52.96 лв. (петдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща задължение за ползвани ВиК услуги за водоснабден имот в ***, по партида с аб. № 976263, по фактура с № 0042487810/27.09.2021 г., с отчетен период от 18.07.2019 г. до 14.09.2021 г., както и сумата 15.56 лв. (петнадесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва върху нея за периода от 28.10.2021 г. до 16.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2024 г., до окончателното й изплащане.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок,от лице разполагащо с активна процесуална легитимация.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна „ВиК“ЕАД,като в законоустановения срок е подаден писмен отговор.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение,като се иска отмяната му и отхвърляне на иска.Посочва се,че „ВиК“ЕАД не е изпълнило задължението си да засича ежемесечно водомера за периода от 18.07.2019г.до 14.09.2021г. Прави се довод,че ищцовата страна не е доказала периода на потребление на вода,тъй като водомерът е бил отчетен само на горните две дати.В тази връзка е направено възражение за погасяване по давност на цялото задължение,като 1 тригодишният давностен срок е изтекъл на 18.08.2022г.,а исковата молба е подадена на 16.05.2024г.Не сочи нови доказателства.

В отговора на въззивната жалба е изразено становище за неоснователността и,като се отправя искане решението на ПРС да бъде потвърдено. Въззиваемото дружество е изложило становище,че съгласно приложимите ОУ длъжникът изпада в забава след изтичане на 30дневен срок след датата на фактуриране,а от деня на изпадането в забава настъпва изискуемостта на вземането за цената на потребената вода. Настъпването на падежа на насрещното задължение на потребителя за заплащането на цената е обусловено от издаването на фактурата и именно фактурата,като счетоводен документ установява факта на предявеното от нейния издател искане за плащане към лицето,посочено в нея като получател.В този смисъл фактурата индивидуализира претендираното вземане по осъдителната претенция като основание за възникване на вземането.Въззиваемото дружество се позовава на съдебна практика на БОС по въпроса за началото на давностния срок.Намира възражението за неизпълнение на задължението на оператора за отчитане на потребената вода за неоснователно,като се сочи,че потреблението е било отчитано служебно,поради неосигурен от абоната достъп,поради което няма основание да се позовава на своето неправомерно поведение и да черпи права от него. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивницата се представлява от назначения и особен п р е д с т а в и т е л адв.Митев,който поддържа въззивната жалба,не сочи нови доказателства.Поддържа възражението,че задължението на въззивницата е погасено по давност.

В съдебно заседание въззиваемото дружество се представлява от пълномощника адв.Цонев,който оспорва въззивната жалба и моли решението на ПРС да бъде потвърдено.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намери следното:

Ищецът „ВиК“ЕАД-Бургас е предявил срещу ответницата С. К. искове за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 52.96 лв., представляваща задължение незаплатена фактура за ползвани ВИК услуги за доставена, отведена и пречистена вода от 27.09.2021 г., с отчетен период по фактура от 18.07.2019 г. до 14.09.2021 г., за водоснабден обект в ***, с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, по партида с аб. № 976263, както и сума в размер 15.56 лв.,представляваща обезщетение за забавено плащане на паричното задължение за главницата, в размер на законната лихва върху нея, за периода от 28.10.2021 г. до предявяване на иска – 16.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

Ответницата чрез назначения и особен представител адв.Митев е оспорила предявените искови претенции,като е заявено възражение за изтекла погасителна давност,оспорени са и твърденията на ищеца,че е отчитал регулярно потреблението на вода ,тъй като съгласно чл.33 ал.1 от ОУ отчитане следва да се прави ежемесечно.Заявени са твърдения,че ищецът не е доказал кога са потребени фактурираните количества вода и тъй като водомерът не е бил отчетен на 18.08.2019г.,а едва на 14.09.2021г.,поради което цялото задължение е погасено по давност.Дори при приемане за основателно на твърдението на ищеца,че с оглед сезонния характер на водоснабдения обект отчитането следва да се извършва два пъти годишно,то съгласно чл.23 ал.1 т.3 от ОУ отчитането е следвало да се извърши на 18.01.2020г.и давностният срок също е изтекъл,тъй като искът е предявен на 16.05.2024г.

2

ПРС е уважил предявения иск,като е приел,че съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането стане изискуемо, а това е денят, след изтичането на 30-дневният срок от фактурирането на съответното задължение, в случая 27.10.2021 г., а искът е предявен на 16.05.2024 г., преди изтичане на срока на 27.10.2024 г., в който смисъл е константната съдебна практика на въззивната инстанция, изрично Решение №

706/18.06.2020 г. по в. гр. д. № 344/2020 г. на ОС – Бургас.

Няма спор между страните,че ответницата К. има качеството на потребител на ВиК услуги и страните са обвързани от облигационно правоотношение при Общи условия.

Основните спорни правни въпроси в настоящото въззивно производство са дали отчитането на потреблението на вода е извършено в съответствие с правилата,въведени в Общите условия,установени ли са вземанията на ищеца за посочените отчетни периоди и от кой момент настъпва изискуемостта на вземанията на ищцовото дружество.

На първо място следва да се вземе предвид,че по отношение на обекти, имащи сезонен характер,какъвто се явява процесният водоснабден имот в ОУ не са предвидени други правила за издаване на фактури освен тези в чл.33 ОУ. Според чл. 33, ал. 1 от ОУ операторът издава ежемесечно фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества. На основание чл. 23, ал.1, т. 3 от Общи условия е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно, като е налице възможност за отчитане и в рамките на по-дълги периоди - от една година. Това обаче не променя задължението на оператора по чл.33, ал.1 от собствените му ОУ да издава ежемесечни фактури. Така съобразно разпоредбата на чл.23, ал.3 от ОУ, в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно следва да начислява количества изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. След реално отчитане на показанията на водомерите, количествата вода се изравняват в съответствие с реалното потребление и отново следва да бъде издадена фактура. Посоченото задължение за оператора да начислява ежемесечно потребление на количества вода, кореспондира със задължението му да издава ежемесечни фактури, като едва след реалното измерване на изразходеното количество вода, се прави изравняване.

Въззивният съд не споделя становището на ПРС,че в случая отчитането на вода е било съобразено с разпоредбата на чл.24 ал.4 от ОУ,поради неосигурен достъп до обекта,предвид сезонния му характер.В тази хипотеза е регламентирано задължение на оператора да бъде съставен протокол от длъжностното лице,с подпис на поне един свидетел,с посочени трите имена и адрес,а след съставяне на протокола ВиК операторът изчислява изразходваното количество вода по реда на чл.49 от ОУ. Твърдения и доказателства за съставяне на такъв протокол и начисляване на потребление по реда на чл.49 от ОУ няма,поради което това становище не е подкрепено с доказателства.

Процесните вземания представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което се погасяват с кратката тригодишна давност. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Началният момент започва от обективно осъществени факти и не зависи от волята на страните по правоотношението. По делото не е спорно,че ищецът не е издавал ежемесечни фактури, съгласно клаузата на чл. 33, ал. 1 от неговите Общи условия. Посоченият текст предвижда същия срок и при служебно начисляване, което може да се извърши и без да е осигурен достъп до имота, т.е. достъпът не е единствено условие за отчитането на консумацията.

Нарушавайки клаузата на своите Общи условия, кредиторът е в забава на своето задължение и не може да черпи права от собственото си неизпълнение.

В случая,видно от представената по делото справка-извлечение/л.7 от делото на ПРС/ се установява,че с мобилно устройство са били отчетени показанията на централен водомер,като в справката е отразено : дата старо :18.08.2021г.,показания- 5865 , дата ново 14.09.2021г.,показания ново 6082 ,количество 217 куб.м. От представената по делото 3 справка-извлечение /л.6 от делото на ПРС/ се установява,че с мобилно устройство са отчетени показанията на водомера в имота на ответницата К., като в справката е отразено:дата старо 18.07.2019г.,показания старо - 155 ,дата ново 14.09.2021г.,показания ново 171, общо количество 16 куб.м. и от разпределение – 1.99 куб.м.

От съдържанието на Фактура № 0042487810 от 27.09.2021г.е,че същата е издадена за отчетни периоди 18.07.2019г.-31.12.2019г.; 01.01.2020г.-31.12.2020г.и 01.01.2021г.14.09.2021г. Показанията старо 155 –ново 171 са посочени и за трите периода,като разликата в размер на 16 куб.м.вода е разпределена по усмотрение на ВиК оператора – 3 куб.м.за първия период,7 куб.м.за втория период и 6 куб.м.за третия период.Разпределените 1.99 куб.м.вода от централния водомер,посочени в справката, също са разпределени от оператора за всеки от трите отчетни периода. За потреблението през 2019г.,2020г.и 2021г. не са издадени отделни фактури в месеците,следващи отчетената консумация,както изискват ОУ на самия ВиК оператор.Издадена е една обща фактура на 27.09.2021г.,в която е включено потреблението за три години назад,а подобно фактуриране ОУ на самия ВиК оператор не допускат.

Нарушаването на клаузата на чл.33 ал.1 от ОУ чрез издаване на фактури в момент по усмотрение на доставчика,а не в момент,непосредствено следващ отчетената консумация е нарушение,което води до незаконосъобразно удължаване на срока на погасителната давност, което влиза в противоречие с приложението на този институт. В допълнение следва да се посочи и аргумент, че ВиК дружеството е регистрирано по ДДС,а съгласно чл.3 от ЗДДС то е задължено да издаде фактура по чл.112 ЗДДС в петдневен срок от настъпването на данъчното събитие,с оглед облагане с данък на извършените от него доставки на услуги/доставяне,отвеждане и пречистване на вода/. Данъчното събитие в случая е отчетеното потребление на вода,поради което и съобразно чл.3 ЗДДС дружеството е задължено да издаде фактура на потребителя на услугите му в петдневен срок от датата на отчитането/респ.-служебното начисляване на потребление/. Следователно,макар и в ОУ да не е посочен конкретен срок,в който ВиК дружеството е задължено да издава фактури за отчетено потребление на вода,такова задължение му е вменено със ЗДДС. Съдебната практика,на която се е позовал ПРС,а и въззиваемото дружество е изоставена и не е актуална към момента.