Определение № 1940 от 16.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1940 гр. София, 16.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20261000500540 по описа за 2026 година

Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 98365 от 20.08.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от И. К. З., срещу определение № 14490 от 30.07.2025г., постановено по гражданско дело № 20251100100037 по описа за 2025г. на Софийски градски съд, ГО I-13 състав, с което е оставена без уважение молбата на И. К. З. за освобождаване от държавна такса по делото.

С определение № 2089 от 27.01.2026г., постановено по гражданско дело № 20251100100037 по описа за 2025г. на Софийски градски съд, ГО I-13 състав, е изменено определение № 14490 от 30.07.2025г., като е допълнено в диспозитива и оставя без уважение и искането на ищцата за освобождаване и от разноски по делото.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради съществена необоснованост, по подробно изложени съображения, като иска отмяната му и освобождаването от държавна такса и разноски по делото.

След като обсъди доводите на страната и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, вр. с чл.62, ал.2 ГПК, и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 ГПК.

Обжалваното определение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда е валидно и допустимо.

1

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

С искова молба вх. №142413 от 23.12.2024г. по описа на Софийски градски съд И. К.

З. е предявила иск срещу Държавата, чрез Министъра на финансите, за заплащане на сумата от 25 001лв. – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на неблагоприятни последици от изготвени съдебни актове.

С исковата молба е направено искане с правно основание чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от такси и разноски по делото, поради липса на средства, като е представена декларация за материално и гражданско състояние от 20.12.2024г.

С разпореждане от 17.01.2025г. съдът е оставил исковата молба без движение, с указания до ищцата, като е изискал представянето на попълнена декларация по чл.83, ал.2 ГПК/по образец, който да се изпрати с разпореждането на ищцата на хартиен носител с оригинален подпис, като е дал и конкретни указания.препис от разпореждането е връчен на ищцата на 27.01.2025г.

С молба от 03.02.2025г. ищцата е уточнила исковата си молба, а по отношение на искането си по чл.83, ал.2 ГПК е посочила, че е невъзможно да попълни декларация по образец, защото не й е известен; няма трудово правоотношение и е невъзможно е да посоча писмени доказателства за заетост; ползва средства, които придобила до преди половин година, в граждански договор на стойност около минималната работна заплата; не е инвестирала никъде средства; няма абсолютно никакво имущество и не се е разпореждала с имущество.

С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането, като е приел, че въпреки указанията му ищцата не е представила надлежно попълнена декларация по чл.83, ал.2 ГПК изпратена й заедно със съобщението, получено на 27.01.2025г./в бланката е посочено приложения към нея екземпляр на декларация по чл.83, ал.2 ГПК за попълване.

Ищцата е била предупредена за последствията от неподаването на въпросната декларация.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът се произнася по молба на страната за освобождаване от държавна такса и разноски по производството на основание чл.83, ал.2 ГПК след преценка на удостоверените с декларация и с други писмени доказателства обстоятелства, които позволяват да се направи извод дали с оглед на неговото имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост лицето, което иска освобождаване от държавна такса, има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне държавна такса за водене на делото и разноски по производството.

Предвид възраженията в частната жалба следва да се има в предвид следното:

Искането по чл.83, ал.2 ГПК е мотивирано с твърдение, за липса на средства.

Според настоящият състав на съда, преценка на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК обосновава извод за основателност на искането за освобождаване държавна такса и разноски 2 по производството.

За да стигне до този извод съдът съобрази декларираните обстоятелства в декларацията за материалното и гражданското състояние на ищцата, приложена към исковата молба, и в молбата от 03.02.2025г. - липса на месечен доход; няма сключен граждански брак; не притежава - недвижими имоти и моторни превозни средства, дялове и акции в търговски дружества, парични влогове; не страда от заболяване; няма трудово правоотношение; не може да посочи писмени доказателства за заетост; ползва средства, които придобила до преди половин година, в граждански договор на стойност около минималната работна заплата; не е инвестирала никъде средства; няма абсолютно никакво имущество и не се е разпореждала с имущество.

Не може да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че ищцата не представила надлежно попълнена декларация по чл.83, ал.2 ГПК, тъй като такава е представена още с исковата молба, като в същата е посочено, че деклараторката се е задължила, в случай на промяна, да уведоми съда, а и в изпълнение указанията на съда от 17.01.2025г. с молбата от 03.02.2025г. е декларирала и други обстоятелства, които имат отношение към направеното искане.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, като неправилно, и вместо него следва да бъде постановено определение, с което ищцата да бъде освободена от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по производството.

Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 14490 от 30.07.2025г., изменено и допълнено с определение № 2089 от 27.01.2026г., и двете постановени по гражданско дело № 20251100100037 по описа за 2025г. на Софийски градски съд, ГО I-13 състав, с които е оставена без уважение молбата на И. К. З. за освобождаване от държавна такса по делото и искането на ищцата за освобождаване и от разноски по делото, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК И. К. З. от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по производството по гражданско дело №20251100100037 по описа за 2025г. на Софийски градски съд, ГО I-13 състав.

Връща делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4