Решение № 4868 от 06.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4868 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц. З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от Ц. З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20241110202730 по описа за 2024 година намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Ц. Д. Б. с ЕГН **********, чрез адвокат М.

*** от САК, срещу наказателно постановление № 23-4332-028677 от 29.11.2023 г., издадено от началник група към отдел „ПП“ - СДВР, с което са й наложени следните административни наказания: 1. за нарушение на чл. 20, ал.

1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 185 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лева и 2. за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

Недоволна от наказателното постановление е останала жалбоподателят, която обжалва същото със съображения, че НП е съставено от лице без представителна власт. Твърди се още, че не бил съставен протокол за ПТП, а АУАН бил съставен на база твърдения на неизвестно лице. Изложени са твърдения, че жалбоподателят не само, че не е осъществила ПТП на посоченото място в твърдяното време, а се е намирала на друго, отдалечено от мястото на твърдяното ПТП, място, и не е осъществявала ПТП. Иска се отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. ***, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения, като претендира отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, както и присъждане на направените от жалбоподателя 1 разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя списък.

Въззиваемата страна - началник сектор към отдел „ПП“ - СДВР редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В депозирани писмени бележки от юрк. Страхинов – процесуален представител на въззиваемата страна, е изложено становище по оспорване на жалбата и претенция за отхвърлянето й като необоснована и недоказана, а НП да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.08.2023 г., служители на ОПП - СДВР – *** – полицейски инспектор в 02 група при „ОКПД“ и Г. **** – мл. автоконтрольор, посетили бул. „Ломско шосе“ срещу бензиностанция „Шел“ в гр. София, където установили лек автомобил „***“ с рег. № СО *** АТ и лицето *** Г. К., който твърдял, че около 17.05 ч. на същата дата е видял как лек автомобил „Тойота“ – джип, син на цвят, с рег. № ***, по неизяснени причини и обстоятелства реализира ПТП с горепосочения автомобил, след което напуска ПТП. Била снета декларация от К., а впоследствие и сведение. По данни на водача на автомобила „***“, служителите на реда изготвили докладна записка за регистрационния номер на другия автомобил – ***, а в протокол за ПТП № 1897326 били описани щетите по наличния на мястото автомобил, а именно цялата лява страна. Впоследствие бил установен собственика на посочения като напуснал произшествието лек автомобил – Иван Николов Нинов, който на 14.09.2023 г. дал писмена декларация, подписана от него, в която заявил, че лек автомобил с рег. № *** – негова собственост, се шофира предимно от Ц.

Д. Б., която заявява, че не е участвала и не е избягвала от ПТП. Ц. Б. декларира и саморъчно тези обстоятелства, като твърди, че е набедена.

При тези данни на 02.11.2023 г. Ц. Х. Ц. – мл. автоконтрольор от ОПП – СДВР, съставил АУАН срещу Ц. Д. Б., в нейно присъствие и в присъствие на свидетеля Любляна И. Милева, за това, че: на 21.08.2023 г., около 17:05 часа, в гр. София, по бул. „Ломско шосе“, с посока на движение към ул. Христо Силянов, управлявала лек автомобил „Тойота Раф 4“ с рег. № ***, собственост на Иван Николаев Нинов, и срещу Бензиностанция „Шел“ на № 142, поради недостатъчен контрол върху МПС реализира ПТП с паркирания лек автомобил „***“ с рег. № СО *** АТ, след което напуска местопроизшествието, като не спира да установи нанесените щети, и не уведомява компетентните органи на МВР.

С описаното в АУАН актосъставителят Ц. приел, че жалбоподателят е нарушила разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП . АУАН бил подписан от нарушителя и присъствалия свидетел като при предявяването му на нарушителя, Б. вписала в графата за обяснения/възражения, че не е съгласна и е дала декларация по случая. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило допълнително писмено възражение от Б..

Въз основа на съставения АУАН, началник група при отдел „ПП“ към 2

СДВР издал оспореното наказателно постановление, в което възпроизвел фактическите и правни констатации по АУАН, като наложил на Ц. Д. Б. за нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лева и за нарушението на чл. 123, ал. 1. т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административно наказателната преписка, както и показанията на свидетелите *** и Ц. Х. Ц. – свидетели по акта.

Съдът кредитира свидетелските показания на Ц. (актосъставител), като обективни, безпристрастни и дадени под страх от наказателна отговорност.

Свидетелят описва как е съставил акта – въз основа на матиралите по преписката, по-конкретно – докладна записка.

Съдът не кредитира изцяло (поставя под известно съмнение) показанията на свид. К., като възприе същите за заинтересовани, доколкото К. се явява другият участник в твърдяното ПТП. Освен това се констатираха противоречия в показанията му с наличните по делото писмени доказателства.

Същият заяви пред съда, че по време на ПТП е управлявал автомобила „***“, като е бил в най-дясната лента за движение в описаната в НП посока, и е искал да направи маневра „завой надясно“, поради което чакал на светофара за това, а същевременно е подписал протокола за ПТП, в който е обективирана скица, на която е отбелязано, че неговият автомобил е бил паркиран на посоченото място. Освен това твърденията му, че неизвестни граждани го уведомили къде се намирал автомобила, причинил множество щети по неговия – съвсем близо до мястото на ПТП, но той въпреки това не отишъл да се убеди, че е записал правилно номера, че по другият автомобил действително има следи от съприкосновение и т. н., звучат нелогично. От представения от въззиваемата страна допълнително снимков материал, направен от служителите на ОПП – СДВР при посещение на сигнала за ПТП, се установява, че по лекия автомобил „***“ има щети, които обективно няма как да са причинени при описаното ПТП – вдлъбнатини по ръба на задния капак (сн. 1 – л. 57 от делото).

Със същия кредит на доверие бяха преценени и показанията на свид.

Григорова, допусната до разпит по искане на жалбоподателя. Нейните показания също се преценят като заинтересовани, с оглед изключително близките отношения между нея и жалб. Б., изводими от твърденията за ежедневно взимане от дома, каране до работното място, взимане от там вечерта и прекарване на вечерите заедно на пазар и кафе.

Представените писмени доказателства, в т. ч. и снимков материал от застрахователя на лекия автомобил „Тойота Раф 4“ не установят с категоричност факта, че посоченият лек автомобил не е участвал в ПТП на 3 посочената дата, доколкото направеният оглед е към датата на съставяне на акта, която е повече от два месеца след деянието, а липсата на предявена застрахователна претенция не обуславя задължително липса на повреди по застрахованата вещ.

С оглед всички изброени противоречия в доказателствената съвкупност, съдът не можа да изясни фактическата обстановка по безспорен начин, макар че са извършени всички допустими и възможни процесуално-следствени действия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна:

В конкретния случай съдът намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началникът на група към отдел „ПП“ към СДВР, който е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Твърденията в противоположната посока не се възприемат - макар и към датата на издаване на НП министърът на вътрешните работи да е бил друго лице от това, което е бил към дата на издаване на процесната заповед, то доколкото не са налице данни тази заповед да е отменена, тя е в сила, като издадена от компетентно (към датата на издаването й) лице. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице - мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР, който съобразно същата заповед е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП на територията на областта.

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В изпълнение на тези си правомощия, съдът намира, че АУАН е допуснат в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, доколкото в конкретния случай е налице свидетел, присъствал при извършване на твърдяното нарушение – свид. К., който макар да е вписан като свидетел не е присъствал нито при съставянето му, нито при предявяването и връчването му на нарушителя – липсва негов подпис, а и в показанията си не съобщи такива обстоятелства. Освен това е имало и свидетели, присъствали при установяване на нарушението – служителите на ОПП – СДВР *** – полицейски инспектор в 4

02 група при „ОКПД“ и Г. **** – мл. автоконтрольор, посетили местопроизшествието по подадения от К. сигнал и съставили докладна записка и протокол за ПТП. Те също не са били поканени да присъстват като свидетели при съставяне на АУАН. Не са изложени никакви съображения за невъзможност акта да се състави в присъствието на тези лица, поради което незаконосъобразно е бил съставен в присъствие на свид. Милева, който не попада в нито една от тези категории свидетели – нито е присъствал при извършване на нарушението, нито при неговото установяване.

Освен изложените съображения за незаконосъобразност на АУАН е налице недоказаност на вменените на жалбоподателя нарушения.

По т.1 от НП:

На жалб. Б. е вменено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП . Нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Доколкото за нарушаването й не е предвидено друго наказание, относима е санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП, според която виновните се наказват с глоба до 20 лева. В случая с НП се поддържа, че жалб. Б. поради недостатъчен контрол върху управлявания от нея лек автомобил „Тойота Раф 4“ с рег. № *** е реализирала ПТП с лек автомобил „***“ с рег. № СО *** АТ. В АУАН и НП не е посочено нито разположението на двата автомобила на пътното платно, нито действията на всеки от водачите им, нито конкретните материални щети, които се твърди, че са настъпили от ПТП, за да може обосновано да се твърди, че в АУАН, съответно НП, е налице надлежно описание на нарушение по чл.