Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1407 от 05.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 988/2026
Вид
Определение № 1407
Подписан
05.10.2026
Състав
Еманоел Вардаров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1407 гр. Велико Търново, 05.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Еманоел Вардаров като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Гражданско дело №

20264100100988 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.130 от ГПК.

Предмет на производството, съобразно исковата молба с вх.№12235/25.09.2026г., са предявени от ищеца М. И. Д. с ЕГН**********, с адрес: гр.В.Т. ул.“Д.“№ . вх . ап.24 против ответника НАП с ЕИК/БУЛСТАТ:131063188, със седалище и адрес на управление: гр.София бул.

„Княз Александър Дондуков”№52 , чрез ТД-В.Т. с адрес: гр.В.Т.-5000 пл.„Център”№2 кумулативно съединени инцидентни установителни искове и главен осъдителен иск, ведно с акцесорен към него за лихва за забава: -за прогласяване, че т.дело№145/2013г. на ОС-Силистра е прекратено след 06.06.2015г. на основание чл.230 ал.2 изр.II от ГПК, поради неизпълнение от ОС-Силистра на чл.230 ал.1 и ал.2 от ГПК; -за прогласяване, че след 06.06.2015г. ОС-Силистра, водещ производството по т.дело№145/2013г. на ОС-Силистра е нямал правораздавателна власт да извършва процесуални действия; -за прогласяване, че изготвената по т.дело№145/2013г. на ОССилистра от синдик З. Ж. - окончателна сметка от 20.01.2023г. с правно основание чл.720 и чл.721 ал.1 от ТЗ за разпределение по чл.722 ал.1 т.3, т.6 от ТЗ, е нищожно процесуално действие, поради факта, че към 20.01.2023г. т.дело№145/2013г. на ОС-Силистра е прекратено по закон; -за прогласяване нищожността на Определение№260010/21.02.2023г. по т.дело№145/2013г. на ОССилистра, което е одобрена изготвената по т.дело№145/2013г. на ОС-Силистра от синдик З. Ж. окончателна сметка от 20.01.2023г. с правно основание чл.720 и чл.721 ал.1 от ТЗ за разпределение по чл.722 ал.1 т.3, т.6 от ТЗ, и обявена по партидата на ЕТ„А.“ с ЕИК:. в ТРРЮЛНЦ под №20230126114213; -за прогласяване за нищожно действие на плащането, чрез платежно нареждане от 30.06.2023г. по сметката на НАП - BG41UBBS88883322943500, на парични средства в размер на 21883.29€(42800.00лв.), поради факта, че към 30.06.2023г. т.дело№145/2013г. на ОС-Силистра е прекратено по закон; -за осъждане на НАП да заплати на М. И. Д. сумата от 21883.29€(42800.00лв.), ведно с със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска - 25.09.2026г. до окончателното и изплащане; сумата 9042.20€ - мораторната лихва върху тази сума, считано от 30.06.2023г. до 24.09.2026г. В исковата молба ищецът твърди, че против наследодателя му А. И. Д. - в качеството му на ЕТ„А.“ с ЕИК:., било проведено производство по несъстоятелност - т.дело№145/2013г. на ОС-Силистра. След постановяване на Решение№260004/23.08.2024г.(влязло в сила на 04.03.2025г.) по т.дело№145/2013г. на ОС-Силистра за прекратяване на производството по несъстоятелност на ЕТ“А.” с ЕИК:. и неговото заличаване в ТР, узнал, че към настоящия момент е единствен негов наследник и се явявал собственик по 1 наследство на активи и пасиви на наследодателя. Според т.10 от Тълк.решение от 03.12.2018 г. по тълк.дело№1/2017г. на ОСТК ВКС - недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от ТР, остават собственост на физическото лице, когато длъжникът е ЕТ. Преките наследници на починалия А. И. Д. – П. С. Д.а(съпруга), А. И. Д.(син) и Е. А.ова Д.а(дъщеря) били направили откази от наследството му, които били вписани в специалната книга. М. И. Д.(брат) останал единствен наследник на А. И. Д.. По този начин, паричните средства получени от НАП без правно основание представлявали наследство на М. И. Д.. Oспорва като нищожни действията на синдика в производството по несъстоятелност и актовете на съда по т.дело№145/2013г. на ОССилистра след 06.06.2015г. Били извършени съществени нарушения на процесуалните правила, на производството проведеното по реда на Глава IV от ТЗ - производство за несъстоятелност на ЕТ„А.

Д. – Г.“. Нищожността е най-тежкия порок от който може да бъде засегнат един съдебен акт. В процеса по т.дело№145/2013г. на ОС-Силистра била нарушена - след смъртта на длъжника, неговата процесуалната представителност - той нямал конституиран представител. Тъй като ЕТ е физическо лице, което в случая се представлява от А. И. Д., в производството по делото била приложим чл.229 ал.1 т.2 от ГПК(разпорежда делото по несъстоятелност да се счита от 06.06.2015г. за спряно - чл. 621 от ТЗ, предвижда субсидирано прилагане на разпоредбите на ГПК).Императивната норма на чл. 230 ал.1 предл.II от ГПК задължавал съдът служебно да предприеме действия за отстраняване на пречките за движението на делото, koeто не било изпълнено от съда по несъстоятелност(да издири наследниците на А. И. Д. и ако те не приемат наследството да назначи особен представител на длъжника…). Поради това, на основание чл.230 ал.2 изр.II от ГПК, т.дело№145/2013г. на ОС-Силистра след 06.06.2015г., било прекратено по закон.

След 06.06.2015г. актовете на ОС-Силистра по т.дело№145/2013г. били нищожни, защото поради нарушение на процесуалните правила, досежно задължението на съда след смъртта на длъжника по това дело, да изпълни разпоредбата на чл. 229 ал.1 ал. 2 от ГПК и в последствие разпоредбата на чл.230 ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът нямал правораздавателна власт след 06.06.2015г. да извършва процесуални действия по делото за несъстоятелност. При това положение съдът нямал след 06.06.2015г. правораздавателна власт да постановява съдебни актове, както и да извършва всякакви процесуални действия по продажба на наследственото имущество и да разпределя паричните средства, които представляват част от наследството. След 06.06.2015г. е било задължително съдът да установи кои са наследниците на длъжника по закон - от първи ред(да поиска от тях да удостоверят приемат ли или не приемат наследството на длъжника и ако те приемат наследството, съдът имал задължението да ги конституира, като длъжници по делото и да изпраща уведомления за действията на съда до тях, а ако те не приемат наследството на длъжника, за съда следвало да потърси следващия по ред наследник на длъжника - М. И. Д.(брат на починалия) и ако и той се откажел да приеме наследството - да назначи по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител на длъжника по делото. След като съдът по несъстоятелност продължил след смъртта на длъжника в производството по несъстоятелност, без да бъде конституиран негов процесуален представител, съдът е лишил длъжника от законовото му право на защита в това производство, досежно негови права(да извършва лично или чрез упълномощено от него лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика, при определени условия длъжникът и неговото семейство да получат издръжка, определена от съда и представляваща разноски по несъстоятелността и т.н.). Въпреки това съдът изготвя Окончателна сметка от 20.01.2023г. за разпределение с правно основание чл. 720 и чл. 721 ал.1 от ТЗ по чл.722 ал.1 т.3 и т.6 от ТЗ, Определение №260010/21.02.2023г. по т.дело№145/2013г. на ОС-Силистра и извършва(чрез 2 платежно нареждане от 30.06.2023г. превод по сметка на ответника на парични средства в размер на 42800.00лв. Счита, че ответникът неоснователно се обогатил за сметка наследството му с парични средства: главница 42800.00лв.(21883.29€) и мораторна лихва върху главницата, считано от 30.06.2023 г. до 24.09.2026г. в размер на 17685.00лв.(9042.20€).

Съдът като разгледа молбата и извърши нужните проверки, приема за установено следното:

От представените писмени доказателства се установява, че ищецът М. И. Д. е брат на А. И.

Д.(бивш жител на гр.В.Т. – починал на 06.06.2015г. в с.К. обл.Габрово – акт№3/06.06.2015г. за смърт), който приживе е развивал търговска дейност като ЕТ„Г.-А. Д.“ с ЕИК:..

Служебно известни са фактите относно развитието на производството по т.дело№145/2013г. на ОС-Силистра във връзка с производство по несъстоятелност на ЕТ„Г.-А. Д.“, материалите от които са приобщени към няколко дела на производства при ВТОС. С Решение№54/26.05.2014г., постановено по т.дело№145/2013г. на ОС-Силистра е обявена неплатежоспособността на ЕТ„Г.-А.

Д.“ с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Х.“№., с начална дата на неплатежоспособността - 19.03.2013г. и е открито производство по несъстоятелност на търговеца.

Проведен е бил търг по реда на чл.717в-717е от

ТЗ, на основание

Определение№260026/10.03.2022г. по т.дело№145/2013г. на ОС- Силистра и Решение на събрание на кредиторите от 28.10.2020г. Синдикът З. Б.Ж. е докладвал на съда по несъстоятелността, че е извършил разрешената му продан на група от движими вещи и недвижими имоти, които са в масата на несъстоятелност на търговеца ЕТ„Г.-А. Д.“ с ЕИК:.. След доклада съдът издава Постановление за възлагане№260000/м.март.2022г., с което възлага в собственост на обявеното за продан имущество(съвкупност от недвижими имоти - земи и сгради, находящи се в с.Шемшево, Общ.В.Т.; с.К. Общ.Д.; с.К. Общ.Д.; гр.В.Т. и движими вещи) на ЕТ“А.“ на единствения явил се купувач - „С.“ЕООД с ЕИК:.. С Решение№2308.2024г.(влязло в законна сила) по т.дело№145/2013г.

ОС-Силистра е: -прекратил производството по несъстоятелност по т.дело№145/2013г. на ОССилистра за ЕТ„Г.-А.“ с ЕИК:., със седалище и адрес на управление: гр.С. ул.“Х.“.0; -заличил ЕТ„Г.-А. Д.“ с ЕИК:., от ТРРЮЛНЦ към АВ.

Според удостоверение за наследници от 16.08.2022г.(издадено от Общ.В.Търново), след смъртта си А. И. Д.(бивш жител на гр.В.Т. – починал на 06.06.2015г. в с.К. обл.Габрово – акт№3/06.06.2015г. за смърт) е оставил наследници: П. С. Д.а(съпруга), Е. А.ова Д.а(дъщеря), Г.

А.ов Д.(син).

Според удостоверение за съпруга и родствени връзкаи от 18.03.20 24г.(издадено от Общ.В.Търново), А. И. Д. има: баща И. Д. И.(починал през 2004г.), майка Е. А.ова И.а(починала през 1992г.), съпруга П. С. Д.а, дъщеря Е. А.ова Д.а, син Г. А.ов Д., брат М. И. Д..

В особената книга на ВТРС е вписано приемане на наследство по заявление на М. И. Д., като наследник по закон на неговия брат А. И. Д.(бивш жител на гр.В.Търново – починал на 06.06.2015г. в с.К. обл.Габрово – акт№3/06.06.2015г. за смърт), според удостоверение, издадено по ч.гр.дело№2182/2025г. на ВТРС.

В особената книга на ВТРС е вписан(под№97/01.06.2022г.) заявеният от Г. А.ов Д. отказ от наследство, останало от наследодателя А. И. Д.(бивш жител на гр.В.Търново – починал на 06.06.2015г. в с.К. обл.Габрово – акт№3/06.06.2015г. за смърт), според удостоверение, издадено по ч.гр.дело№1413/2022г. на ВТРС.

В особената книга на ВТРС е вписан(под№98/01.06.2022г.) заявеният от П. С. Д.а отказ от наследство, останало от наследодателя А. И. Д.(бивш жител на гр.В.Търново – починал на 3

06.06.2015г. в с.К. обл.Габрово – акт№3/06.06.2015г. за смърт), според удостоверение, издадено по ч.гр.дело№1414/2022г. на ВТРС.

В особената книга на ВТРС е вписан(под№86/04.09.2015г.) заявеният от Е. А.ова Д.а отказ от наследство, останало от наследодателя А. И. Д.(бивш жител на гр.В.Търново – починал на 06.06.2015г. в с.К. обл.Габрово – акт№3/06.06.2015г. за смърт), според удостоверение, издадено по ч.гр.дело№2464/2015г. на ВТРС.

След като извърши проверка по реда на чл. 130 ГПК, съдът намира, че предявените искове са процесуално недопустими, като съображенията за това са следните:

Фактът, който се претендира от ищеца, за прогласяване, че т.дело№145/2013г. на ОССилистра е прекратено след 06.06.2015г. на основание чл.230 ал.2 изр.II от ГПК, поради неизпълнение от ОС-Силистра на чл.230 ал.1 и ал.2 от ГПК, не е такъв с правно значение, за който да е изрично предвидено в закон да се установява по съдебен ред. Съгласно чл.124 ал.4 изр.II от ГПК, може да се установява само факт с правно значение и само когато е предвиден в закона.

Искове за факти, установяването на които по съдебен ред законът изрично не е предвидил, са недопустими, защото всеки факт, който е релевантен за определено правоотношение, може да бъде проверен и установен по повод предявени права относно едно спорно между ст.е правоотношение.

След като липсва призната и гарантирана от закона такава възможност, то ищецът няма право на иск,което е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и липсата и обуславя недопустимост на предявения иск.