Определение № 119 от 15.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 119 гр. София, 15.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20248002901787 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Д. К. Д. срещу решение № 159 от 18.04.2024г. по в.т.д. № 351/2023г. на Апелативен съд Пловдив. С него, след отмяна на решението по т.д.№ 581/23021г. на ОС Пловдив за отхвърляне на иска над сумата 65 800лв., ответникът е осъден да заплати на Гаранционен фонд на основание чл.288, ал.12 КЗ-отм. разликата до претендираната сума от 94 000лв. (още 28 200лв., ведно със законната лихва от 04.08.2021г.) - изплатено от Гаранционен фонд на пострадалия Н. Д Д по щета 210258/02.08.2016г. обезщетение за неимуществени вреди от ексцес - установено на 25.07.2013г. влошаване на съС.ието на пострадалия в резултат на уврежданията, получени при пътно произшествие от 26.11.2007г., причинено от Д. Д. при управление на лек автомобил „Хюндай Купе“ с ДКН РВ 0273 ВН, без наличие на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Потвърдено е решението на окръжния съд за уважаване на иска за сумата 65 800лв.

С касационната жалба се иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска или определяне на обезщетение по справедливост само за онези вреди, които са във връзка с влошеното здравословно съС.ие.

Поддържа се, че не е налице ексцес, за който Гаранционният фонд е изплатил на Н. Д обезщетението по заведената щета, което обуславя неоснователността 1 на предявената регресна претенция. Възразява се, че към момента на заявяване на претенцията за обезщетяване пред фонда през 2016г., причинената в резултат на пътното произшествие хидроцефалия е с давност близо 10 години, а поставянето на нова клапна система по оперативен път, за която е претендирано от пострадалия и е определено от ГФ обезщетение за ексцес, е поради изчерпването на старата клапна система по обективни причини, несвързани с увреждането, което отрича наличието на причинно-следствена връзка между влошаването на здравословното съС.ие на пострадалия с претърпяното през 2007г. транспортно произшествие. Изложени са оплаквания, че въззивният съд безкритично е възприел размера на изплатеното от фонда обезщетение за неимуществените вреди от екцеса и начинът на определянето му в процедурата по доброволното уреждане на претенцията - по 1 000 лв. за всеки процент трайно намалена работоспособност на база 94% трайно намалената работоспособност, посочена в решение на ТЕЛК от 02.02.2015 г.

Възразява се, че в това решение на ТЕЛК са включени всички увреждания на Д, настъпили веднага след процесното ПТП, (които не са по повод влошеното здравословно съС.ие, за което именно е заявено искането за плащане), поради което за тях ГФ не дължи обезщетение. При преценка за доказано утежняване на здравословното съС.ие касаторът възразява, че паричен еквивалент следва да бъде присъден само за тези вреди, които са във връзка с него, но не и за всички страдания, които пострадалият е претърпял от увреденото си здраве и за които той предходно не е търсил и претендирал от ГФ заместващо обезщетение. Поддържат се и доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД. Заявява се искане приносът на пострадалия за собственото му увреждане да бъде приет в по-висока степен от посочения във въззивното решение от 30%. Твърди се, че той е равен на този на касатора - на употребилия алкохол водач, тъй като увреденият е формирал съзнателен и свободен избор да пътува в управлявания от него автомобил след като двамата заедно са били в заведение. Касаторът счита, че принос следва да бъде отчетен и поради нарушението от пътника на разпоредбата на чл.137а ЗДвП. Акцентира и на допуснато от апелативния съд съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.278,ал.3 ГПК отказ да намали приетото за справедливо обезщетение при незачитане на задължителните указания на касационната инстанция, дадени с определението по ч.т.д.№ 2165/2023г. на І т.о. на ВКС. Обосновано е, че като приел, че 2 намалението на обезщетението следва да се извърши по прекия иск на пострадалия срещу ГФ - предмет на гр.д. № 2704/2017г. по описа на СГС, апелативният съд незаконосъобразно обвързал решението по прекия иск с решението по регресния и е предпоставил връзка на обусловеност на настоящото производство от решението по прекия иск. Изложени са съображенията, че прекият иск на пострадалия срещу ГФ е за допълнително плащане с оглед и на други увреждания, различни от посочените в исковата молба по регресния иск; че решението по прекия иск не е влязло в сила, делото е висящо пред САС и последният не е задължен да възприеме изводите на СГС за намаляване на заместващото обезщетение на пострадалия за причинените му вреди от твърдяния ексцес; че в този случай при осъдителен диспозитив по регресния иск, ответникът ще дължи 94 000 лева, само защото Апелативен съд - Пловдив му е отказал дължимото правосъдие. С тези съображения е въведен доводът, че въззивното решение е очевидно неправилно поради явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика и поради нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/„Относно задължителната сила на указанията на въззивната/касационната инстанция, които се съдържат в отменителното определение, касаещи дадено тълкуване на установени по делото факти и правните им последици и обвързват ли тези указания долустояшия съд при решаването на спора по същество?“ Твърди се противоречие на обжалваното решение с актовете по чл.290 ГПК, постановени по гр.д.№ 1649/2009г. на ІV г.о. и гр.д.№ 634/2011г. на ІІ го. на ВКС.

2/ „Относно обусловеността на регресния иск на ГФ за вече изплатено обезщетение за вреди вследствие ПТП от решението по пряк иск на пострадалия срещу ГФ за разликата над доброволно изплатеното на пострадалия заместващо обезщетение в частта относно въведеното от делинквента възражение за съпричиняване“ като се твърди противоречие на обжалвания акт с т.5 на ТР № 7/31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС и с решението по т.д. № 903/2012г. на ІІ т.о. на ВКС.

3/ „Относно вредите, които подлежат на обезщетяване при ексцес “ поради противоречие на въззивния акт с т.10 на ППВС № 4/1975г. и с решенията по 3 гр.д.№ 2687/2008г. на ІV г.о., по гр.д.№ 1724/2009г. на ІV г.о.

4/ „Относно приложението на установения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане.“ Касаторът се позовава на несъобразяване от въззивната инстанция на разрешенията, дадени с ППВС № 4/23.12.1968, решенията на ВКС по т.д. № 1166/2022г. на I т.о., по т.д. № 1398/2014г., по т.д. № 598/2016г. и по т. д. № 2960/2015 на I т.о.

5/ „Относно задължението на съда при определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия да изследва причинно-следствената връзка и точното съотношение между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на моторното превозно средство и въз основа на това съотношение да определи на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД обективния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат“ поради твърдяно противоречие на обжалвания акт с решението по т.д.№ 3871/2013г. на І т.о. на ВКС.

Касаторът въвежда и в изложението основанието по чл.280,ал.2, предл. последно ГПК.

В писмен отговор Гаранционен фонд възразява, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Оспорва и основателността на подадената касационна жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

По делото е безспорно, че по силата на споразумение по н.о.х.д № 7638/2009г. на СРС Д. Д. е признат за виновен в това, че на 26.11.2007г. около 01.00 часа в гр. София, по ул.

„Суходолска“ в посока от „Околовръстен път“ към кв. „Красна поляна“, при управление на лек автомобил „Хюндай Купе“ с рег.№ РВ 0273 ВН е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.5 ал.2 т.3 от ЗДвП като по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на Н. Д Д, като Д.ието е извършено в пияно съС.ие, с концентрация на алкохол в кръвта 2.3 промила. По делото е установено, че на предна дясна седалка в автомобила е пътувал Н. Д. Преди достигане зоната на сграда № 98 автомобилът е напуснал платното за движение отляво и се ударил в паркиран строителен фургон. Ударът е бил челен, блокиращ и е настъпил в предната част на автомобила, която заклинвайки, е навлязла под конструкцията на фургона. Той е достигнал до металната рамка на обзорното стъкло, деформирал е и е прегънал тавана на автомобила. В откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд автоекспертът е изяснил, че автомобилът се е намирал с предната 4 си част под строителния фургон, конструктивно автомобилът в предната си част е по-нисък, като дъговидно нараства височината му и формата наподобява клин. Предвид това обстоятелство, навлизането на автомобила под строителния фургон, е описано като „вклиняване“. Според вещите лица пътникът на предна дясна седалка е бил без правилно поставен предпазен колан.

В споразумението като причинени при пътното произшествието са описани: черепно - мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главния мозък, счупване на кости от черепната основа в областта на предна черепна ямка с навлизане на въздух в черепната кухина и развил се тежък мозъчен оток; тежко счупване на носни кости и горночелюстни синуси с излив на кръв в синусите; счупване на горната челюст; счупване на лява скулна кост; счупване на долна челюст; счупване на черепни кости и навлизане на въздух в черепната кухина; избиване на долни леви зъби; контузия на гръдния кош с тотален пневмоторакс /навлизане на въздух в гръдната кухина/; тежък гноен следтравматичен менингит; тромбоза на целия трансверзален синус вдясно; посттравматична енцефалопатия с епи-симптоматика и вътрешна хидроцефалия; ограничена дорзална флексия двустранно за ходилата; атаксичен синдром тежки координационни нарушения; гноен трахеобронхит и левостранна бронхопневмония; атрофия на оптични нерви.

По отношение на така описаните в споразумението увреждания Гаранционен фонд не е бил сезиран с искане за заплащане на обезщетение.

С молба от 02.08.2016г. пострадалият е отправил до Гаранционен фонд претенция за заплащане на сумата 250 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, свързани с влошаване на здравословното му съС.ие ексцес, настъпил на 25.07.2013г. - малфункция на мозъчната клапа и оперативно подменяне с нова, произтичащ и намиращ се в причинна връзка с получените увреждания при настъпилото на 26.11.2007г. пътно - транспортно произшествие. ГФ е одобрил обезщетение в размер на 94 000 л в . за неимуществени вреди, представляващи - видно от одобрения от УС на фонда доклад на застрахователно медицинската комисия „влошаване на здравословното му съС.ие - ексцес, поради установено на 25.07.2013г. влошаване съС.ието на хидроцефалията от изчерпване на старата клапна система и налагане поставянето на нова по оперативен път, отчетено и в сега действащото решение на ТЕЛК от 2015г. с определени 94% ТНР, при 90% в предходното решение на ТЕЛК“. Медицинският експерт при фонда е предложил и застрахователно - медицинската комисия, съответно УС на фонда, са възприели алгоритъма за определяне на обезщетението: за посочените в последното ЕР на ТЕЛК 94% ТНР по 1 000лв., или 94 000лв.

Няма спор че обезщетението е изплатено на пострадалия с преводно 5 нареждане от 29.08.2016г.

Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни по спора.

Първоинстанционният съд е приел за справедлив размера на определеното и изплатеното от ГФ обезщетение от 94 000лв. за неимуществените вреди от ексцеса, което, при въведеното от ответника възражение за съпричиняване, е намалено на основание чл.51,ал.2 ЗЗД с 30% (15% поради това, че Д е пътувал без поставен предпазен колан и 15% поради взето от него решение да пътува в автомобил, управляван от употребил алкохол водач). Ищецът е обжалвал частичното отхвърляне на иска. Ответникът е въвел довод за отсъствие на ексцес, алтернативно възражение, че на обезщетение биха подлежали вредите единствено от влошеното здравословно съС.ие, които следва да бъдат преценени по справедливост и е поддържал, че приносът на увредения не е помалък от 80%.