Решение № 219 от 07.11.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. гр.Мадан, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100302 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Р. М. С. против „СтикКредит“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ** от 22.06.2023г., е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 22.06.2023 година ищецът сключил Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ** с ответното дружество, по силата на който кредиторът „Стик-Кредит“ АД му предоставил заем в размер на 950 лева, при следните параметри: сума на кредита: 950,00 лева; лихвен процент по кредита - 36%; ГПР: 42,58%; срок за погасяване: 6 месеца; обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора - 1063,28 лева. В погасителния план обаче, като общо дължима сума с включена главница, лихва и неустойка била посочена сумата от 1629,69 лева, което е почти двойният размер на отпуснатия кредит.

Основанието за начисляване на неустойка в полза на кредитора било чл. 27 от договора, която предвиждала, че в случай, че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по чл. 17 от договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

От погасителния план към договора било видно, че общият размер на начислената неустойка възлизала на 566,41 лева. Неустойката по договора била нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, както и на друго основание чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл. 27 от договора била неравноправна клауза, която задължавала 1 потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая формално била уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това било така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвиждал редица условия, които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й, неустойката излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръщала само в средство за обогатяването на кредитора. Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит било да гарантират изпълнението на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение заемателят има право на преценка дали въобще да сключи договора за заем, като тази преценка предхожда сключването на договора. Уговорена била компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпвала вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й, кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл.45 от ОУ е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. В договора трябвало да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, следователно годишният лихвен процент няма да е 36%, както е записано, а следва да е по- голяма число, ако в него участва и вземането от 566,41 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен бил чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не бил посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата била част от ГПР, следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следвало да участва и сумата от 566,41 лева, изразена като процент. Това не било сторено, поради което бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не ставало и ясно дали ГПР не надвишавал пет пъти размера на законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК). По изложените съображения, доколкото били налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 2 и т.10 ЗПК, договорът за кредит следвало да бъде приет за недействителен чл.22 ЗПК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск.

Сочи, че на 22.06.2023 година между страните бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние с № **. по силата на който кредиторът предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950 лв.

(деветстотин и петдесет лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Независимо, че неустойка при не предоставяне на обезпечение не е начислявана и събирана от дружеството по процесния договор, ответникът счита, че тази клауза била валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца. Ответникът счита, че така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Неустойката освен обезщетителна функция има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта била да се стимулира изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. Счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът е бил запознат с условията на Договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно по делото е, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ** от 22.06.2023г, по който на ищеца е представена сумата от 950 лева. Като доказателство по делото е прието заверено копие от Договор за потребителски кредит 3 предоставен от разстояние № **/22.06.2023 г., съгласно който договорът между страните имал следните параметри: сума на кредита: 950,00 лева; лихвен процент по кредита - 36%; ГПР: 42,58%; срок за погасяване: 6 месеца; обща сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора - 1063,28 лева.

Съгласно чл. 17 от договора потребителят следва в срок до 3 дни от сключването на договора да осигури обезпечение – поръчител или банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора, със срок на валидност на банковата гаранция най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице-поръчител и банковата гаранция следвало да отговарят на изискванията посочени в ОУ и да бъдат одобрени от кредитора, по негова преценка. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ОУ поръчителят трябва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи – минимален осигурителен брутен доход 1500 лева, валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател – минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова финансова институция, да не настоящ потребител на кредитора, да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора.

Съгласно чл. 27 от договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Към договора е представен погасителен план, съгласно който дължимата месечна вноски с неустойка възлиза на 271,61 лева. Общият размер на дължимата сума по договора с включена неустойка възлиза на 1 629,66 лева (6 месечни вноски по 271,61 лева)

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за 4 потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. В исковата молба са релевирани основания за недействителност на процесния договор за потребителски кредит, свързани с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 27 от Договора за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за предоставяне на обезпечение. Прочитът на съдържанието на посочената неустоечна клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за потребителски кредит, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за потребителски кредит, съобразно договора и общите условия. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него „неустойка” към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. Служебно изчислен от съда посредством онлайн калкулатор при следните параметри: размер на предоставената сума на потребителя: 950 лева, размер на дължимите суми от потребителя: 6 месечни вноски по 271,61 лева или общо 1 629,66 лева, включващи главница, лихва и неустойка, то ГПР възлиза на 628.71%, поради което действително приложимият ГПР по договора надхвърля законоустановения максимум по чл.