Присъда № 24 от 30.03.2026, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 24/30.03.2026г. постановена по НОХД № 422/2025г. по опИ. на Районен съд гр.Разград.

Обвинението против подсъдимата С. Б. И. от с. Я е по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че: За времето от 20.03.2020г. до 29.06.2020г. в гр. М, Р Т, действайки в условията на продължавано престъпление- на 9 пъти, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у А. И. Г. от гр. М, Т, че ще отиде при него в Република Турция и ще се омъжи за него, но са й необходими пари за транспорт, за подготовка на документите за сключване на брак, за заплащане на данъчни и други задължения, като с това му причинила имотна вреда в размер на 2642 /две хиляди шестстотин четиридесет и две/ евро, с левова равностойност 5 167,30 лева / пет хиляди сто шестдесет и седем лева и тридесет стотинки/.

Съдебното производство срещу подсъдимата е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК, по нейно и на защитника й искане, депозирано в проведеното разпоредително заседание.

При предварителното изслушване подс. И. е признала изцяло фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието й, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът й- адв. С. счита, че от събраните на ДП доказателства по несъмнен начин се установява вината на подзащитната й по така повдигнатото обвинение, предвид и направеното от нея самопризнание. Моли съда наказанието да бъде определено към минимума предвид чистото съдебно минало, цялостното процесуално поведение на подсъдимата, като съответно бъде намалено и с 1/3 предвид това, че е съкратено съдебно следствие. По отношение на предявения граждански иск, предоставя на съда да реши.

ПострадА.ят А. И. Г. от гр. М, Т е депозирал граждански иск за сумата от 2642 евро, който е приет за съвместно разглеждане в настоящия процес.

Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа обвинението и го счита за доказано в хода на проведеното съкратено съдебното следствие, с оглед на събраните на ДП писмени и гласни доказателства, както и предвид направеното по чл. 371, т. 2 от НПК от подсъдимата. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна по така повдигнатото й обвинение, като й бъде наложено наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което след приложението на чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. По отношение на гражданския иск счита, че е основателен и доказан и следва да бъде уважен така, както е предявен.

Районен съд - Разград, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата С. Б. И. е родена на **.**.19**г. в гр. Р. Тя е български гражданин, без образование, учила до трети клас, но умее да чете и пише на български език, владее и турски език, безработна, неосъждана. Живее в с.Я, общ.Р, ул.“П П“ №**.

В началото на 2020г. подс. И. била на 52 год., вдовица, т.к. съпругът й 1

Г Х И., род. на **.**.19**г. починал на **.**.20**г. След смъртта му тя продължила да ползва регистрирания на негово име мобилен телефон с № 0********** /активен по справка от „Йеттел България” АД от 07.11.2017г. до 26.09.2021 г./. Подсъдимата нямала постоянни доходи, т.к. се издържала със сезонна работа- почистване на орехи и на домове на хора от селото. Имала и задължения към кредитни институции. Решила и тя, както знаела, че правят други жени от селото, да си набави парични средства като измами някой мъж с турски произход, живеещ в чужбина.

Така на 20.03.2020г. подсъдимата С. Б. И. започнала комуникация по телефона от ползваната от нея СИМ карта с № 089******* с турският гражданин А. И. Г., род. на **.0*.19**., живущ в Република Т, гр. М, който ползвал тел.№ 0************. Била видяла негова публикация във „Фейсбук“, че е вдовец и иска да се ожени. Представила се като жена на 32 год. от С, която живее в България.

За времето от 20.03.2020г. до 29.06.2020г. двамата провели комуникация чрез телефонни разговори и в приложението „Уатсап“ /WhatsApp“/, в които подс. И. убедила пострадА.я Г., че за нея няма значение, че той е по-възрастен от нея, че иска да се омъжи точно за него, обещала му да се омъжи за него. Твърдяла, че ще отиде при него в Турция. Първоначално подсъдимата поискала пари за транспорт.

Вярвайки й, на 25.03.2020г. пострадА.я Г. отишъл в офис на финансова институция за изпращане на международни парични преводи чрез „Уестърн Юнион“ в гр. М, Т и наредил паричен превод в размер на 70,00 /седемдесет/ евро с левова равностойност 136,91 лв. на името на С. Б. И., които лични данни бил получил от нея самата. Референтния номер на превода бил „194-590-8531“ и него Г. изпратил веднага като съобщение в „Уатсап“ на подс. И.. Непосредствено след като разбрала, че парите са изпратени, в същия ден подсъдимата отишла в офис на „Мега-М“ЕООД- Русе, находящ се в гр. Р, ул. “И***“ № **, и поискала изплащане на паричния превод. Предоставила на служителя в офИ. изпратения й от св. Г. референтен номер и личната си карта с № 6*********, издадена от ОД МВР-Разград, вА.дна до 12.10.2021г. С квитанция за получаване на пари от с.дата на подсъдимата срещу подпис била изплатена сумата от 70 евро.

ПоследвА. разговори, в които подс. И. убедила пострадА.я, че подготвя документите за пътуването си за Турция и сключването на брак с него, но й трябват още пари, вкл. и за кръвен тест, затова на 30.03.2020г. пострадА.ят А. И. Г. изпратил на нейно име още два парични превода с MTCN: 224-630-6713 и MTCN: 171-332-4934, първият в размер на 350,00 /триста и петдесет/ евро с левова равностойност 684,54 лв., втория в размер на 20,00 /двадесет/ евро с левова равностойност 39,12 лв. И двата подс. И. получила последователно същия ден в офис на „БООБ“ ЕООД- гр.Разград, като съобщила на служителя в офИ. референтния номер, изпратен й от Г. и представила лична карта. За получените суми подпИ.ла формулярите за получаване на пари.

ПоследвА. други „пречки“, за да пътува подс. И. за Турция, и искане на още пари от пострадА.я. Подс. И. твърдяла пред пострадА.я, че са й нужни пари, за да плати данъчни и други задължения свързани с нейно имущество, и че ако не ги плати не може да премине границата. Убеден в истинността на казаното, както и че след това подс. И. ще тръгне за Турция, за да се ожени за него, А. И. Г. превел поисканите му парични суми:

- На 11.05.2020г. с MTCN: 857-336-1032 - 400,00 /четиристотин/ евро 2 с левова равностойност 782,33 лв.;

- На 08.06.2020г. c MTCN: 113-506-1266- 500,00 /петстотин/ евро c левова равностойност 977,91 лв.;

- На 18.06.2020г. с MTCN: 230-479-6101- 250,00 /двеста и петдесет/ евро с левова равностойност 488,96 лв.;

- На 29.06.2020г. с MTCN: 106-795-4174- 400,00 /четиристотин/ евро с левова равностойност 782,33 лв.

И четирите пъти подс. И. лично отишла в офис на „Кешфин“ ЕООДРазград, находящ се на ул. „Ю б“ № ***, в деня на изпращане на превода, представила лична карта, посочила референтния номер на превода и получила паричните суми, подписвайки формуляр за получаването на парите.

Междувременно обаче, след поредни уверения за необходимостта от средства, и в резултат на заблудите, които подс. И. била създала у пострадА.я Г. за предстоящия им брак, той на два пъти- на 20.05.2020г. и на 01.06.2020г., изпратил парични преводи чрез „Изипей“ и на името на св. Г С Х, който бил син на брата на починА.я съпруг на подс. С. И.. Преводите били в размер съответно на 552 евро с левова равностойност 1079,62 лв. и 100 евро с левова равностойност 195,58 лв. Парите били получени от св. Х с Разписка № 07****************** и № 07*************** в офис на ЕТ „П- А Пв“ — с.

Я, представител на „Изипей“ АД, находящ се в с. Я, и веднага предадени от свидетеля на подсъдимата И..

Така, воден от неверните си представи, създадени от подс. И., в периода от 25.03.2020г. до 29.06.2020г. св. Г. бил направил 9 парични превода в размер на общо 2642 евро с левова равностойност 5167,30 лева, които били получени от подсъдимата и използвани от нея за покриване на личните й разходи и нужди /различни от твърдените пред пострадА.я/, без тя да има намерение, в който и да е момент да пътува за Р Турция и да се омъжи за пострадА.я А. И. Г.. Последният разбрал, че е измамен и подал жалба в Полицейския участък в гр. М, Р Т. Жалбата му била изпратена от Генералната дирекция на турската полиция, чрез Посолството на Република Турция, в България- на ГДНП-МВР и по случая била извършена проверка, довела до образуването на настоящото досъдебно производство.

В хода на разследване била назначена и изготвена съдебнографическа експертиза, която определила, че саморъчните подписи във формулярите за получаване на пари с MTCN: 106-795-4174 от 29.06.2020г., MTCN: 113-5061266 от 08.06.2020г., MTCN: 230-479-6101 от 18.06.2020г., MTCN: 224-6306713 от 30.03.2020г„ MTCN: 171-332-4934 от 30.03.2020г., MTCN: 194-5908531 от 25.03.2020г. и MTCN: 857-336-1032 от 11.05.2020г. са изпълнени от С. Б. И..

ОпИ.ната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните и проверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства, събрани на ДП, които съответстват и на направеното по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнание от подс. И.. Същата е направила самопризнания още на ДП. Всички доказателства са единни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. С оглед на тези доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено по несъмнен начин, че подс.

И. за периода от 20.03.2020г. до 29.06.2020г. в гр. М, Република Турция, действайки в условията на продължавано престъпление- на 9 пъти, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у А.

И. Г. от гр. М, Т, че ще отиде при него в Република Турция и ще се омъжи за него, но са й необходими пари за транспорт, за подготовка на документите за 3 сключване на брак, за заплащане на данъчни и други задължения, като с това му причинила имотна вреда в размер на 2642 евро, с левова равностойност 5 167,30 лева.

По този начин с деянието си, С. Б. И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК, а именно измама, извършена в условията на продължавано престъпление.

В зависимост от специфичните особености на различните видове посегателства, очертани в раздел ІV от Глава пета на Особената част на НК, различаваме три вида измами. В случая се касае до обикновена измама по чл.209, ал.1 от НК.

Измамата е нА.це тогава, когато деецът, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение.

Характерна особеност от обективна страна е, че актът на имуществено разпореждане от страна на измаменото лице се осъществява поради неговата неправилна представа относно правното основание или условията за това разпореждане.

Обективно подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на престъплението измама, като в инкриминирания период на инкриминираните места същата е извършила 9 отделни деяния, с които е възбудила и поддържала заблуждение у пострадА.я Г., че ще отиде да живее при него в Р Турция, че ще се омъжи за него, но за да стори това са й необходими парични средства за подготовка на документи и заплащане на задължения. Под въздействие на създадените и затвърдени неверни представи, пострадА.ят се е разпореждал със собствените си парични средства като ги превеждал по указания му начин от подс. И.. Всъщност последната нямала възможност и намерение да изпълни обещаното от нея, нейната цел била да получи сумите, които пострадА.я й изпратил за задоволяване на лични нужди, различни от неговите очаквания, с което му причинила имотна в общ размер на 2642 евро.

Именно създадената у него измамна представа, различна от действителната такава, го мотивирала да се разпореди със средствата си в полза на подсъдимата.