Решение № 331 от 17.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Плевен, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500576 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1347/16.09.2025г., постановено по гр. дело № 1797/2025 г. по описа на Пл.РС е отменена на основание чл.358 ал.1 т.2 от КТ Заповед № ДН-226/07.03.2025 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Плевен, с която на Д. Н. К., ЕГН **********, от град П. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна.

Осъдена е на основание чл.78 от ГПК ИА „Автомобилна администрация“,гр.София да заплати на Д. Н. К., ЕГН ********** направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв.

Осъдена е на основание чл.78 от ГПК Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - гр. София да заплати на РС – Плевен направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

1

Постъпила е въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИААА/ гр.София, в която се твърди, че същото е недопустимо, с оглед обстоятелството, че РС се е произнесъл по искова молба, в която е посочен ненадлежен ответник. Твърди се, че заповедта, с която на Д. Н. К. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ е издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ООАА) Плевен, на който са делегирани права да налага дисциплинарни наказания по чл.188 т.1 и т.2 от КТ по силата на Заповед № РД-01-80/05.03.2024 г. от Изпълнителния директор на ИААА. В настоящия случай дисциплинарното наказание е наложено от упълномощено лице, а именно от началника на ООАА - Плевен, а не от висшестоящия му орган. В тази връзка, като надлежен ответник по делото следва да бъде конституиран Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“. Обстоятелство, че като страна е конституирана ИААА, водят до нарушаване на правото на защита на Началника на ООАА - Плевен, в качеството му на издател на оспорвания акт.

Алтернативно, ако съдът приеме обжалваното решение на Пл.РС за допустимо, въззивникът моли, същото да бъде отменено, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че процесната Заповед № ДН-22-6/07.03.2025 г. е издадена от правоимащо лице по силата на Заповед № РД-01-80/05.03.2024 г. от Изпълнителния директор на ИААА, както и е изпълнено изискването на чл.193 ал.1 от КТ, според което преди налагането на дисциплинарно наказание работодателят да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника във връзка с твърдяното дисциплинарно нарушение, като фактите и обстоятелствата, описващи твърдяно неизпълнение на трудово задължение на ищеца, са ясно и разбираемо посочени в писмото. Спазен е и предвидения в чл.194 от КТ срок, в който работодателят може да упражни правото си да ангажира дисциплинарната отговорност на лицето Д. Н. К.. В настоящия случай, описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина касаят неизпълнение на възложени служебни задачи, извършени от ищеца в периода от 01.10.2024 г. до 04.10.2024 г. и на 30.12.2024 г., като в Доклад с peг. № 1122-13763/30.12.2024 г. от Началника на ООАА - Плевен подробно са описани извършените нарушения от служителя Д. К.. По силата на чл.60 ал.3 от ГПК, 2 двумесечният срок на дисциплинарно наказващият орган изтича на 28.02.2025 г. Предвид разпоредбата на чл.194 ал.3 от КТ, съгласно която сроковете по ал.1 не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка и с оглед обстоятелството, че през посочения период Д. К. е използвал 7 дни отпуск, през които двумесечният срок не тече, то срокът за издаване на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е до 07.03.2025 г., на която дата същата е издадена. Въззивникът счита за неоснователно приетото от първоинстанционния съд, че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е описано нарушението и кога е извършено, както и че не съществува яснота, относно нормите, които дисциплинарно наказващият орган е приел, че са нарушени. В оспорваната заповед са налице всички изискуеми от законодателя реквизити, както и е налице ясно формулиране на санкционирания служител и наказанието, което му е наложено.

Въззивникът моли окръжния съд да обезсили първоинстанционното решение, като недопустимо и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Алтернативно, в случай, че приеме обжалваното решение за допустимо, да го отмени, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно прилагане на относимото материално право. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции, вкл. юрк. възнаграждение в размер на 200 лв.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Д. Н. К..

В съдебно заседание, въззивникът Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“

- София не се представлява. В постъпила молба, процесуалният представител гл. юрк. Ц. И. поддържа въззивната жалба и моли, същата да бъде уважена. Претендира направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, в случай, че се претендира по-висок от минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

В съдебно заседание, въззиваемият Д. Н. К., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и 3 доказателствата по делото, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Пред Пл.РС е предявен иск с правно основание чл.358 ал.1 т.2 от КТ от Д. Н. К., ЕГН **********,гр.Плевен против ИА„Автомобилна администрация“ – София за отмяна на Заповед № ДН-22-6/07.03.2025 г. на и.д.

Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Плевен, с която на Д. Н. К. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

С постановеното първоинстанционно решение, Пл.РС е отменил на основание чл.358 ал.1 т.2 от КТ Заповед № ДН-226/07.03.2025 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Плевен, с която на Д. Н.

К., ЕГН **********, от град П. е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна.

Настоящата съдебна инстанция намира първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно, по следните съображения:

На първо място относно възражението на въззивника и ответник в първоинстанционното производство ИА„Автомобилна администрация“, че същата не е надлежен ответник по предявения иск, настоящата съдебна инстанция счита същото за неоснователно. ИА „Автомобилна администрация“ е юридическо лице, което е пасивно легитимирана страна по иска, тъй като издател на обжалваната заповед е и.д. Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“–Плевен.Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, чийто акт се оспорва.

Областните дирекции „Автомобилна администрация“ нямат самостоятелна правосубектност, те са териториални звена от структурата на централната администрация, част от специализираната администрация, съгласно чл.17 от Устройствен правилник на ИА „Автомобилна администрация“.В този смисъл ИА „Автомобилна администрация“ е надлежен ответник по предявения иск от Д. Н. К..

На следващо място процесната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия и не е налице твърдяното от ищеца нарушение.

От приложените по делото писмени доказателства е безспорно установено, че с Трудов договор № 750/12.07.1999г.,сключен между Д. Н. К. и 4

Управление „Държавна автомобилна администрация“, ищецът е назначен на длъжност „Инспектор“ в РО ДАИ – Плевен. С Допълнително споразумение № 243/28.02.2024 г., сключено между Д. Н. К. и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, ищецът е назначен на длъжност „Инспектор“ в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Плевен, Главна дирекция „Автомобилна инспекция“. Представена е и длъжностна характеристика за длъжност „Инспектор“, връчена на ищеца на 29.03.2024 г.

По делото е приложена Заповед № ДН-22-9/19.09.2024 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“, с която на ищеца Д. Н. К. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ на основание чл.188 ал.1 т.1 от КТ вр. чл.186 и чл.187 ал.1 т.3 и ал.1 т.7, чл.192 ал.1 от КТ и чл.2 ал.4 предл.3, чл.3 ал.1, чл.5 ал.1 предл.1 и чл.6 ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Предмет на обжалване в настоящото производство е Заповед № ДН226/07.03.2025 г. на и.д. Началник на ООАА, с която на ищеца Д. Н. К. е наложено наказание „Предупреждение за уволнение“ на основание чл.188 т.2 вр. чл.189 ал.1 от КТ и чл.2 ал.1 и чл.3 ал.1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация.

Процесната заповед е издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Плевен, като със Заповед № РД-0180/05.03.2024 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е определено началниците на областни отдели „Автомобилна администрация“ към ГДАИ да налагат на служителите от поверените им областни отдели , назначени с трудов договор по реда на КТ, дисциплинарни наказания по чл.188 т.1 и т.2 от КТ, а именно „Забележка“ и „Предупреждение за уволнение“ при спазване на изискванията на Глава ІХ, Раздел ІІІ „Дисциплинарна отговорност“ от КТ

Съгласно чл.186 от КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина. За да провери законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът следва да провери дали са спазени императивните изисквания на КТ по чл.193 ал.1, чл.194 ал.1 и чл.195 от КТ.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че работодателят е спазил процедурата, предвидена в чл.193 ал.1 от КТ да поиска 5 писмени обяснения от служителя, като му е предоставил срок и такива са били депозирани. Видно от представеното като писмено доказателство писмо рег.

№ 11-22-13763/13.01.2025 г. на и.д. Началник на ООАА, ищецът Д. К. е уведомен за образуваното срещу него дисциплинарно производство, както и за възможността на основание чл.193 ал.1 от КТ да представи в срок до 11,00 часа на 14.01.2025 г. писмени обяснения относно обстоятелствата, визирани в докладите. Също така ищецът е поканен на същата дата – 14.01.2025 г. в 11,30 часа за изслушване на обясненията му от и.д. Началник на ООАА. На ищеца са разяснени последиците от непредставянето на обяснения или неявяването за изслушване от дисциплинарно-наказващия орган. На 14.01.2025 г. ищецът Д.

Н. К. – инспектор в ООАА – Плевен е депозирал доклад рег.№11-2213763/14.01.2025г. във връзка с извършената комплексна проверка на фирма „Бултранс – Генови“ ЕООД. От представения Протокол рег. № 11-22-13763/7/ от 14.01.2025 г. е видно, че на 14.01.2025 г. в 13,30 часа в сградата на ООАА – Плевен служителят Д. Н. К. се е явил лично за изслушване, с цел даване на обяснения по изложеното в поканата, като същият е потвърдил, че поддържа безпротиворечиво депозираните писмени обяснения рег. № 11-2213763/14.01.2025 г.

Съгласно трайната съдебна практика задължението по чл.195 ал.1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено, с оглед изискването на чл.189 ал.2 от КТ за еднократност на наказанието, съобразяване на сроковете по чл.194 от КТ, както и с оглед възможността на наказания работник или служител за защита в хода на съдебно производството. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл.195 ал.1 от КТ. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на основанието, на което се налага дисциплинарното наказание, както и служителят да има възможност да разбере причината, поради която същото се налага, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да се произнесе досежно законосъобразността на наложеното наказание.