Определение № 128 от 01.04.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Враца, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя П. Вълчева-Чукачева

Членове:

Христо Н. Христов

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова в присъствието на прокурора Н. В. Л. като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Въззивно частно наказателно дело № 20261400600166 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.64 ал.7 НПК.

Жалбата е подадена от адв. П. Т.- служебен защитник на О. П. Д. от гр.Враца, ЕГН **********, обвиняем по БП №236/2026год. по описа на РУ Враца, пр.пр. №1839/2026год. по описа на РП Враца за престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Обжалва се определение №98/23.03.2026 г., постановено по ЧНД № 221/2026 год. по описа на РС Враца, с което е взета МН "Задържане под стража" по отношение на обвиняемия О. Д..

В жалбата и в с.з., се навеждат се доводи, че не са налице основанията, визирани в чл.63 ал.1 НПК, с оглед на което се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който мярката за неотклонение да бъде заменена с по-лека такава „подписка“. Акцентира се върху факта, че обв. О. Д. и свидетелката /пострадала/ К. И. живеят на един адрес на ***, но на различни етажи, а обвинението е за извършено престъпление по 296, ал.1 от НК за това, че е нарушил решение на Районен съд-Враца да не я приближава на по малко разстояние от 15м. и срещайки се на портата на имота обвиняемия я е псувал и е притиснал пръста на пострадалата, което О. Д. категорично отрича. Твърди се, че повдигнатото обвинение, ако се докаже е леко по смисъла на закона, а не както е посочено от 1 прокуратурата по чл. 93 т.7 от НК, което евентуално може да приключи по чл.

78А от НК. Сочи, че представената от страна на прокуратурата справка за наличие на друго досъдебно производство срещу обвиняемия Д. не е относимо към делото. Твърди, че освен липсата на предпоставките визирани в чл.63 НПК, атакувания съдебен акт страда и от липса на мотиви.

В предоставеното му право на лична защита обв. Д. поддържа казаното от защитника си.

Представителя на ОП Враца изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да остане без уважение, а определението на РС Враца, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с постъпилата жалба, с доводите на страните изразени в с.з., както и със събраните по делото писмени доказателства, приложени към БП №236/2026год. по описа на РУ Враца, пр.пр. №1839/2026год. по описа на РП Враца, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.64 ал.6 от НПК, от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

От представените по делото доказателства, приложени към БП №236/2026год. по описа на РУ Враца, пр.пр. №1839/2026год. по описа на РП Враца е видно, че с постановление за привличане от 21.03.2026 г. на О. П. Д. от гр.Враца с ЕГН ********** е повдигнато обвинение в това, че на 19.03.2026 г. в гр.Враца, на ***, не е изпълнил Заповед за окончателна защита №17/04.11.2025 г. по описа на ВрРС, с която му е наложена забрана да приближава К. С. И. на разстояние по-малко от 15 метра, както и ползваният от нея вход за сградата на адреса гр.Враца, ***, както и частта от двора на същия адрес, който е разпределен за ползване от нея, както и местата й за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца , както и да се въздържа от извършване на домашно насилие над К. С. И., считано от 26.09.2025 г., като непосредствено се приближил до нея при портата на двора, обиждал я и я псувал, като й притиснал с портата 4-ти пръст на лявата ръка- престъпление по чл.296, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

2

В хода на разследването са разпитани свидетелите К. С. И. – пострадала и И. А. и Я. К.-полицейски служители, пристигнали на място след сигнал на тел.112 от страна на пострадалата. Назначена е съдебномедицинска експертиза, която да отговори на въпросите какви са нараняванията на пострадалата и какъв е механизмът на получаване на уврежданията, като са приложени и писмени доказателства: Жалба от св.К. И. до РП-Враца от 19.03.2026 г.; Заповед за окончателна защита рег.№17/14.11.2025 г. по гр.д.

№3461/2025 г. по описа на ВрРС; Протокол за доброволно предаване от 20.03.2026 г.; Медицинска документация; Справка за лице АИС БДС; Справка за лице – УИП; Доклад за посетен сигнал за домашно насилие от 19.03.2026 г. и въпросник; Докладна записка от 20.03.2026 г.; Решение по гр.дело №3461/2025 г. по описа на РС-Враца; Справка от „ЦПЗ Враца“ ЕООД гр.Враца, видно от която обв.Д. не се води на учет и Епикриза от 16.02.2024 г. от общо психиатрично отделение гр.Враца; характеристични данни за обвиняемия и справка за съдимост.

В открито с.з. участващият по делото прокурор допълнително е представил заверени копия на Постановления за отказ от образуване на ДП по пр.пр. 4544/2021г., пр.пр. 989/2024г., пр.пр.3512/2025г., пр.пр.№6991/2025г. пр.пр.7382/2025г. и пр.пр. 18/2026г., всички по сигнал на К. И. и за образуване на ДП №6222/2025г. за извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК спрямо К.

С. през месец септември 2025 г. Представени са и пр.пр.8345/2023год., приключила с внесено искане за задължително лечение, като със съдебен акт по ЧНД 1332/2023год. на РС Враца е прекратено производството, тъй като заключението на експерта по делото е, че обв. Д. не се нуждае от лечение.

За да вземе най- тежката мярка за неотклонение спрямо обв. Д. районния съд е приел, че са налице достатъчно данни, обуславящи обосновано предположение, че именно обв. О. Д. е автор на инкриминираното деяние, престъпление по чл.296, ал.1 от НК, тъй като показанията на разпитаните свидетели са непротиворечиви и последователни и кореспондират на останалите събрани по делото писмени доказателства, независимо от това, че обвиняемият, не се признава за виновен. Прието е, че обв. Д. е български гражданин, живее в гр.Враца сам и е безработен, деянието е извършено спрямо лице на 85 години и в нарушение на влязла в сила заповед за окончателна защита, издадена от РС-Враца и въпреки че има постоянен адрес, 3 няма постоянна месторабота на територията на РБългария. Предвид това, приема, че е налице реална опасност обв. Д. да се укрие от органите на наказателното разследване, да осуети разкриването на обективната истина и да извърши друго престъпление.

За с.з. пред въззивната инстанция от страна на прокуратурата са постъпили копия от писмени доказателства- заключение на СМЕ на живо лице, разпит на св. С. О. П., протокол за доброволно предаване на 1 бр. оптичен диск със запис от камера в процесния имот и докладна записка за анализ на видеозаписа в часовия интервал на деянието за което е повдигнато обвинението.Представени са и протоколи за разпит на П. С. И.- съпруг на пострадалата, преразпит на К. И.- пострадала и справка от РЦ тел.112 Монтана за подаване на сигнала.

Настоящият съдебен състав, след преценка на всички доказателства намира, че първоинстанционния съд незаконосъобразно и неправилно е взел най-тежката мярка за процесуална принуда спрямо обв.Д.. Съображенията за това се свеждат до следното: "Задържането под стража" като най-тежка мярка за неотклонение измежду тези по чл. 58 НПК е драстично посегателство върху правото на свободно предвижване в наказателния процес, поради което законодателят е предвидил кумулативно наличието на три предпоставки за преценка взимане на най-тежката мярка за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1 НПК, а именно от данните по делото да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемото лице е извършило съответното престъпление, това престъпление следва да се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемото лице да се укрие или извърши престъпление, като двете опасности самостоятелно следва да съществуват най-малко при условие на алтернативност, т.е не се изисква за тях условия за кумулативна връзка. Наличността на "обосновано предположение", съгласно стандартите на НПК на РБ, в синхрон с чл. 5 § 1 б. "с" и § 4 от ЕКПЧ, където се използва синонимен термин "обосновано подозрение", обвързани с практиката на ЕСПЧ, не следва да се смесват с понятието "виновност" на определено лице в престъпление, т.е с произнасяне по същността на обвинението. Третирането на различията между тези понятия се свежда до обобщен анализ на доказателствената съвкупност през призмата на "Prima 4

Facie" /на пръв поглед/, от които може да се извади обосновано подозрение, че обвиняемото лице е съпричастно към престъплението в което е обвинено.

Практиката на ЕСПЧ сочи, че при необходимост от законен арест следва на кратко да се отговори на въпроса дали на пръв поглед фактологията, описана от обвинението не е разколебана от доказателствата.

В атакуваното определение районният съд е посочил, /нещо повече категоризирал го е като „автор“/ наличие на обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемото лице към престъплението в което е обвинен въз основа на разпит на пострадалата, от които става ясно, че обвиняемият и К. И. са се срещнали на единствения вход- изход на имота, който обитават, че са влезли в словесен конфликт и „ обвиняемия натиснал портата и притиснал четвърти пръст на лявата й длан. В разпита си пострадалата твърди, че след идването на полицията- св. И. А. и Я. К.-полицейски служители заявила, че “О. нищо не й е направил, само пръста й се прищипал на портата“. Този извод на районния съд е неправилен и необоснован. По делото не са налице достатъчно данни, които в своята съвкупност обосновават наличието на "обосновано предположение" по смисъла на чл. 63, ал. 1 НПК обв. Д. да е съпричастен към инкриминираното деяние, което в настоящият случай е по чл.296 НК- умишлено нарушаване на Заповед за защита.

За прецизност следва да се отбележи, че при преценката по чл.63 НК, съдът е обвързан изцяло с представените пред него и съдържащи се по делото доказателства, доколкото в това производство не се събират нови такива, освен тези касаещи преценката за наличието на опасността обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. В конкретния случай районния съд е приел допълнителни доказателства по делото, които обаче дори и да се вземат предвид по- скоро намаляват интензитета на обоснованото подозрение за съпричастност на обв. Д. към деянието.

По отношение преценката за наличието на опасностите обв. Д. да се укрие или да извърши престъпление, настоящият съдебен състав намира, че не е налице нито една от тези две опасности. Действително обв. Д. живее сам, но има постоянен адрес, на които пребивава и няма данни да е напускал пределите на страната. Обв. Д. обаче не е безработен, така както е прието от първоинстанционния съд, тъй като е пенсионер. Липсват данни по делото от които да се направи извод, че спрямо обв. Д.е налице опасност да се укрие.

5

Същото се отнася и за опасността да извърши друго престъпление. Обв. Д. и има криминалистични прояви. Единствените данни за други прокурорски преписки срещу обвиняемия са по сигнал на пострадалата К. И.- 6 броя, от които приключили с отказ за образуване на ДП. Липсват доказателства за висока обществена опасност на дееца, от която да се направи извод за съществуване на реална, а не хипотетична опасност от извършване на престъпление. В конкретния случай от събрания до момента доказателствен материал се установява обстановка на влошени междусъседски отношения, които би било недопустимо да се разрешат с вземането на най- тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №98/23.03.2026г., постановено по ЧНД № 221/2026 год. по описа на РС Враца, с което е взета МН "Задържане под стража" по отношение на обвиняемия О. П. Д. от гр.Враца, ЕГН **********, обвиняем по БП №236/2026год. по описа на РУ Враца, пр.пр. №1839/2026год. по описа на РП Враца.