Акт № 1279 от 11.11.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- 366/2026
- Подписан
- 11.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.247, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3, т.2, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.16, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.492, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.1, т.5 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б."в" · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1279 гр. София, 11.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Петя Алексиева
Членове:Цветомира П. Кордоловска Дачева
Иванка Иванова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20261000500366 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Ответникът в първоинстанционното производство „Дженерали Застраховане“ АД и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 20.11.2024 г., а въззивната жалба е подадена чрез пощенски куриер на 03.12.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 284266/04.12.2024 г., уточнена с молба вх.№ 285404/20.12.2024 г. Решение № 260584/15.11.2024 г., постановено по гр.д. № 8366/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав, поправено с Определение (по своята правна същност Решение) № 260026/06.01.2025 г. в неговата осъдителна част, с която искът на Й. П. С. за неимуществени вреди е уважен за сумата от 80 000 лв., представляваща разликата над сумата от 40 000 лв. до уважения размер от 120 000 лв., ведно със законната лихва.
Въззивната жалба е подаден чрез пълномощник-юрисконсулт М. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено към въззивната жалба.
1
Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 19.12.2024 г., представен по делото с молба вх.№ 285404/20.12.2024 г.
С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.
Въззивникът-ответник твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материално-правния закони. Счита, че така присъденото обезщетение от една страна е завишено, а от друга-съдът неправилно не е приел за установен и не е отчел принос. Счита, че определеното обезщетение от 120 000 лв. не кореспондира с действително търпените вреди от ищцата и е завишен спрямо действителната битова икономическа обстановка, в която са се развивали отношенията между баща и дъщеря. По отношение на възражението за принос намира, че съдът неправилно се е позовал само на присъдата, тъй като същата не е задължителна по чл.300 от ГПК по отношение на твърдението на ответника, че употребата на алкохол е причина, пострадалият да занемари задължението си да пътува с поставен предпазен колан (относно интензитета на травмите), както и да не предприеме никакви усилия да избегне ПТП, независимо, че то е настъпило в неговата пътна лента и по вина на поведението на застрахования в ответното дружество водач Саракостов.
Поддържа се, че възражението за принос е останало недоказано, поради допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в няколкократни отказа да допусне събирането на СМЕ и САТЕ. Поддържа се също така, че искането за присъждане на лихва е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения от ищцата иск за неимуществени вреди над сумата от 40 000 лв. Претендират се разноските и пред двете съдебни инстанции с оглед изхода на спора пред настоящата.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ищцата Й. П. С.. Отговорът е депозиран чрез адвокат М.
И. Д. с надлежно учредена представителна власт с пълномощно приложено на л.76 от първоинстанционното дело.
Оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по подробни съображения изложени в отговора.
2
Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.
Ищцата в първоинстанционното производство Й. П. С. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на 11.12.2024 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 23.12.2024 г.) обжалва с въззивна жалба вх.№ 285578/27.12.2024 г. Решение № 260584/15.11.2024 г., постановено по гр.д. № 8366/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав, поправено с Определение (по своята правна същност Решение) № 260026/06.01.2025 г. в неговата отхвърлителна част, с която искът на Й. П. С. за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над сумата от 120 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва.
Въззивната жалба е подаден чрез пълномощник - адвокат М. И. Д. с надлежно учредена представителна власт съобразно пълномощно приложено на л.76 от първоинстанционното дело.
Ищцата и на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК не дължи държавна такса.
С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима въззивна жалба.
Въззивницата-ищца поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на дължимото обезщетение, като счита същия за занижен по съображения подробно развити във въззивната жалба, които са по съществото на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция за неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Претендират се разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор ответната по тази жалба страна, не депозира отговор.
Предмет на настоящото производство е и частната жалба вх.№ 261717/30.01.2025 г. на ответника „Дженерали застраховане“ АД срещу Определение № 260026/06.01.2026 г. и в срока по чл.247, ал.4 и чл.248, ал.3 във връзка с чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалвания съдебен акт е връчен редовно на 15.01.2025 г., а частната жалба е подадена по пощата на 29.01.2025 3 г.)
Частната жалба е подадена чрез пълномощник с надлежно учредена представителна власт по делото, а дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 17.02.2025 г., представен по делото с молба вх.№ 263130/20.02.2025 г.
Поддържа се, че с определението съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, което е следвало да стори с допълнително решение, а не с Определение. В този смисъл моли съда да обезсили обжалваното определение в тази му част и да върне делото на СГС за постановяване на допълнително решение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност обжалва определението и в частта, с която е оставена без уважение молбата на застрахователното дружество за изменение на разноските-адвокатското възнаграждение. Излагат се съображения.
Постъпил е отговор на частната жалба чрез адвокат Д.. Оспорва се частната жалба като неоснователна.
Моли съда да потвърди обжалваното определение, в частта, с която на адвокат Д. е определено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
С оглед предмета на спора, въведен с жалбите, Решение № 260584/15.11.2024 г., постановено по гр.д. № 8366/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-24 състав, в частта с която искът за неимуществени вреди е уважен за сумата от 40 000 лв., е влязло в сила, поради необжалването му.
В открито съдебно заседание въззивницата-ищца, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба, оспорва въззивната жалба на ответника. Адвокат Д. претендира адвокатско възнаграждение определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
В открито съдебно заседание възивникът-ответник, поддържа въззивната си жалба и оспорва тази на ищцата по подробни съображения изложени в представената по делото писмена защита, към която е представена съдебна практика във връзка с присъдени застрахователни обезщетения от същото застрахователно събитие. Претендира разноски, за което представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка 4 по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.493, ал.1, т.5, вр. с чл.429, ал.2, т.2, вр. с ал.3 от КЗ и чл.497 КЗ предявени от Й. П. С. срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелеванти факти и обстоятелства:
Спорът в настоящото въззивно производство между страните е само досежно наличието на принос от страна на пострадалия, както и досежно размера на дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, доколкото и предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 20 451,68 евро, равностойни на 40 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, както следва:
С влязла в сила на 09.01.2024 г. Присъда № 12/28.05.2021 г., постановена по н.о.х.д.№ 436/2019 г. по описа на СОС, НО, 6-ти състав, Г. И. С. е признат за виновен в това, че на 29.10.2017 г. около 19 часа, на път № SFO 2170 от Общинската пътна мрежа на община Горна Малина, обл.Софийска, между селата Априлово-Гайтанево, при управление на МПС-л.а.м. „Тойота Рав 4“ с рег.№ ***, в посока на движение село Априлово-село Гайтанево, на 2 км след село Априлово, на пътно платно с двупосочно движение, с две пътни ленти е навлязъл с лявата част на управляваното от него МПС и се е движил в лентата за насрещно движение, без да извършва изпреварване или заобикаляне, с което е нарушил правилото за движение, визирано в чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на П. Д. С..
Между страните не е спорно, че по отношение на увреждащото МПС- л.а.м. „Тойота Рав 4“ с рег.№ ***, към датата на настъпване на произшествието, при ответното дружество, е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в застрахователна 5 полица № BG/08/117002466708, с период на действие от 17.09.2017 г. до 16.09.2018 г.
От приетото по делото удостоверение за наследници изх.№ 011242/01.11.2017 г. на Столична община се установява, че ищцата е дъщеря на починалия.
Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, са събрани свидетелските показания на Е. Г. Н., която установява, че с ищцата са приятелки от деца, била близка и с баща й.
Когато разбрала за случилото се с баща й, свидетелката веднага се обадила на Й.. Тя била в тежко състояние и не можела да възприеме какво й се е случило.
Било голям шок. Свидетелката установява, че Й. живеела в едно домакинство с баща си, майка си, сестра си и племенничка, като към момента на събитието живеели в Левски, имат и къща в Гайтанево. След инцидента Й. се затворила в себе си, получавала кризи-тялото й се вдървявало, устата й посинявала и не можела да говори. Била на успокоителни. Й. била близка с баща си, той бил подкрепа за нея, винаги бил до нея, имало разбиране от негова страна, дори когато споделяла за женски проблеми, за отношенията й с приятеля й. След смъртта на баща си, Й. отсъствала от работа около три седмици, защото не можела да става от леглото, заради кризите, които получавала. През времето, през което майка й и баща й били разделени, Й. останала да живее при баща си, имала по-силна връзка с него. Баща й винаги бил нейна и морална, и финансова подкрепа. Той много обичал да слуша песни на Е. Д. и до ден днешен, когато пуснат негова песен, Й. започва да плаче и задължително трябва да изтанцува песента, така както правела с баща си приживе.
Свидетелката установява още, че заедно с баща си започнали да си стягат къщата в Гайтанево и сега след неговата смърт иска да продължи, това което той е започнал и за това иска да използва парите от обезщетението. Ищцата и преди три години заминала за Америка и в момента е там.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че справедлив размер на обезщетението е сума в размер на 120 000 лв. Приел е за неоснователно и въведеното от ответника възражение за принос от страна на починалия баща на ищцата.
Пред настоящата въззивна инстанция са събрани заключение на СМЕ и 6
Разпечатката съдържа 49 от 149 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9e319da5-9a85-445a-94e3-102ae25f760c