Решение № 146 от 23.10.2024, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. , 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васко П. Петров при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно наказателно дело № 20241220200211 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от К. К. С.

, ЕГН **********, с адрес село Г. Д., общ. Г., обл. Бл. против Наказателно Постановление № **/******* г. на Началник РУ Г. Д. ,с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за това ,че на *****г., година около 12.30 часа, в с. Г. Д. не спазва направеното му писмено разпореждане, заведено с per. №*******/10,03,2024г, по описа на РУ Г. Д., а именно, продължава да разрушава и поврежда изградения каменен зид, между неговия имот и имота на Ибрахим К.ов Зайков, който е на границата между двата имота.

Административно наказващия орган редовно изразява становище по жалбата. призован не се явява,не

Правно основание чл.63 от ЗАНН .

Прилагат се писмени документи .

Разпитани са свидетелите М. Ф. У. ,Н. К. Т. ,Б. В. С.,тримата служители на РУ Г. Д. и А.М. Л..

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа 1 обстановка.

Жалбоподателя К. К. С. и лицето И. К.ов З.в са съседи,имотите им в с. Г. Д. са разделени от каменна ограда , при налична денивелация между тях.С.и и З. повече от година спорят за граничната линия на дворните си места.На 10.03.2024г. И. З. видял ,че съседа му и съпругата му събарят оградата ,деляща парцелите им,поради което подал сигнал за извършено нарушение.Същия ден свидетеля М. Ф. У.,служител на РУ Г. Д.,ПУ Г. ,приел съобщението и решил да посети инцидента.Поискал съдействие от колегите си Н. К. Т. и Б. В.

С.,тримата заедно се отправили към.с.Г. Д..Там установили,че жалбоподателя е нарушил цялостта на оградата ,като е извадил част от камъните.Полицай У. се приближил до нарушителя и му обяснил,че преди да предприеме каквито и да е действия трябва възникналия спор да бъде решен по съдебен ред.На място свидетеля У. съставил на нарушителя полицейско разпореждане, заведено с per. №******/10,03,2024г, по описа на РУ Г. Д., с което му разпорежда да не разрушава изградения каменен зид, между неговия имот и имота на И. К.ов З.,С. отказал да подпише,отказ засвидетелстван с подписа на свидетеля Т..След това служителите на реда са върнали в ПУ с.Г..Не минал и половин час на тел.112 се получил нов сигнал за неправомерни действия от странна на семейство С.и.Свидетелите У.,Т. и С. се върнали в с.Г. Д.,там нарушителя въпреки издаденото му разпореждане ,продължавал да събаря оградата ,като изваждал камъни от същата.

С оглед констатираното нарушение свидетеля У. пред нарушителя и колегите си съставил АУАН . Полицайте запознали жалващия се със съдържанието на акта , последния отказал да подпише и получи препис,отказ засвидетелстван от свидетеля Т.. В последствие в правния мир е намерило проявление атакуваното НП на Началник РУ Г. Д. ,с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл.64 от ЗМВР .

Недоволен от наложеното наказание жалбоподателя сезира съда с искане за изменение на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е подадена в срок, индиция за допустимостта й .Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание, наложено по 2 административен ред.

Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните, намира , атакуваното НП за законосъобразно и не подлежи на отмяна.

Жалбоподателят отрича релевантни за случая фактически констатации по акта, а именно, че на инкриминираната дата да е извършил нарушение на ЗВМР,излага съображения за допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила .

Изложената по –горе фактическа обстановка безпротиворечиво се установи от събраните в хода на съдебното производство доказателства-гласни /показанията на разпитаните свидетели М. Ф. У. ,Н. К. Т. ,Б. В. С.,тримата служители на РУ Г. Д.. Показанията им са последователни и кореспондират с описаното нарушение в АУАН. Не се доказва наличието на личностно отрицателно отношение на свидетелите към нарушителя , което да провокира проявлението на АУАН в правния мир, ангажират наказателната си отговорност,съдът ги кредитира изцяло.

Деянието извършено от жалбоподателя представлява административно нарушение и правилно е квалифицирано от административно наказващия орган като нарушения по чл. 64 от ЗМВР.

В чл. 64 от ЗМВР са посочени правомощията на полицейските органи да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията се издават писмено или устно.С ангажираните по делото гласни доказателства, се установи, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна ****** г. около 12,30 часа в с.Г. Д., след издаденото му писмено разпореждане, заведено с per. №*******/10,03,2024г, по описа на РУ Г. Д., продължава да разрушава и поврежда изградения каменен зид, между неговия имот и имота на Ибрахим К.ов Зайков, който е на границата между двата имота.Той въпреки направеното му писмено полицейско разпореждане на основание чл. 64 от ЗМВР извършва действия противни на зарбаната му с разпореждането от св.У..

3

Жалбоподателят не е изпълнил издаденото му полицейско разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, за което му е съставен и АУАН.

Нарушението е извършено и от субективна страна, тъй като деецът е съзнавал противоправността на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици, съгласил се е с тях, като е предприел целенасочени действия по осъществяването на тези последици.

След като правилно е квалифицирал нарушението, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР административнонаказващият орган е санкционирал С. с административно наказание "Глоба" в размер на 100.00 лева.Съгласно посоченият законов текст, който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.Деянието, извършено от жалбоподателя представлява административно нарушение и правилно е квалифицирано от административно наказващият орган като такова по чл. 64 от ЗМВР, както правилно и законосъобразно, на основание чл. 275, ал. 1 от ЗМВР, административно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с "глоба" в размер на 100.00 лева. Като отчете обстоятелството, че така наложеното наказание е минимално по размер съдът намира същото за съответно на тежестта на нарушението, интензитета на действията на нарушителя, както и разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН. Същото е адекватно на извършеното и в състояние да осъществи поставените и цели по чл. 36 от ЗАНН.

Предвид на горното и с оглед събраните писмени доказателства ,съдът приема ,че нарушителя е извършил цитираното в акта и наказателното постановление нарушение ,той следва да понесе предвиждащата се административнонаказателна отговорност по този закон .

Въз основа на така установеното от правна страна съдът намира следното:

Носителят на административно наказателната власт ,в случая –Началник РУ гр.Г. Д. е издал наказателното постановление след като , е установено по безспорен начин извършването на нарушенията

, самоличността на нарушителя и неговата вина. Съставеният акт за установяване на административно нарушение по делото от полицая служи като предпоставка за издаване на друг акт - наказателно постановление. Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не стои върху обвиненото 4 лице, а обратно - тази тежест носи наказващата администрация. Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани на общо основание.От събраните по делото писмени доказателства и гласни може да се направи категоричен извод ,че жалващия се е извършил вмененото му нарушение , от обективна и субективна страна са налице елементите на нарушението .Допуснатия свидетел А. Л. ,поискан да бъде разпитан в това му качество от защитата на жалбоподателя,също потвърждава ,че именно жалбоподателя е събирал камъните от оградата .

След извършена служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, влечащи след себе си отмяна на атакуваното наказателно постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта , могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни мир на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу него административнонаказателно производство.Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в 7дневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с фактическото описание и правната квалификация на деянието. Нарушението , такова каквото е констатирано е коректно и подробно описано в Наказателното постановление , правилно е посочена санкционната норма.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР, съобразена от законодателя при въздигане на същото в нарушение. Законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай .

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН съдът, 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно Постановление № *****/****** г. на Началник РУ Г. Д.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Благоевград в 14дневен срок от обявяването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________ 6