Решение № 89 от 24.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Варна, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100503032 по описа за 2021 година като разгледа докладваното от съдия Бажлекова в.гр.дело № 3032 по описа на ВОС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано по жалба вх.№ 14082/27.08.2021г., подадена от „Българска банка за развитие“ЕАД, чрез пълномощник адв. И.П.

И. срещу постановление на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718, с което е отказано извършване на поискани от жалбоподателя изпълнителни действия и е отменено разпореждане за конституирането му като взискател по изп.д. № 109/2014г. В жалбата се излага, че постановлението е необосновано и неправилно, а в частта, с която е отменено разпореждането за конституиране на жалбоподателя като взискател е недопустимо. Счита, че с изплащането на сумата в размер на 4804,69лв. по предоставена гаранция, в обезпечение на отпуснат на длъжника, в рамките на „Гаранционен фонд за микрокредитиране“ въз основа на искане, поради неплащане от длъжника, „ББР“ЕАД се е суброгирала в правата на „Юробанк България“АД срещу главния длъжник и срещу всички други евентуални солидарни длъжници и поръчители, посочени в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело на основание чл.74 ЗЗД. Твърди, че е осъществен фактическия състав на зоконовата суброгация, включително и предвидените в разпоредбата на чл.74 предпоставки, като в случая частичното изпълнение е прието от кредитора. Жалбоподателят има качество на частен правоприемник на взискателя по смисъла на чл.429, ал.1 ГПК и може да иска изпълнение срещу длъжниците, въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, послужил за образуване на изп.д. Счита за неправилни и необосновани изводите на ЧСИ, че жалбоподателят е следвало да се снабди с отделен изпълнителен лист за платената по банковата гаранция сума, за да бъде конституиран като взискател по делото, както и, че в изпълнителното производство, ЧСИ не е компетентен да изследва материалноправните отношения между бенефициента и издателя на банковата гаранция.По изложените доводи и съображения се претендира атакуваното постановление да бъде отменено.

Взискателят „Юробанк България“ АД не изразява становище по жалбата.

1

Длъжникът „Ан-Вип-Травел“ЕООД не изразява становище по жалбата.

ЧСИ е представил писмени мотиви по жалбата, в които изразява становище за неоснователност на същата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

Жалбата е депозирана в срок, подадена е от легитимирано лице и срещу действие, подлежащо на обжалване съгласно чл.435, ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1 ГПК взискателят може да обжалва отказът на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително дело. Жалбата е допустима, доколкото в случая отказът на ЧСИ да конституира като взискател жалбоподателят, заявил в качеството си на частен правоприемник на взискателя права в изпълнителното производство препятства възможността да упражни валидно същите, като посочи изпълнителни способи и събере претендираното вземане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна предвид следното:

Изп.дело №20147180400109 по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718 и район на действие ВОС, е образувано на 08.01.2014г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.12.2013г. по гр.д.№ 18107/2013г. по описа на ВРС, с които „Ан-Вип-Травел“ЕООД е осъдено да заплати на „Юробанк България”АД, сумата от 4804,69лв., представляваща главница по договор за банков кредит от 30.05.2008г. и сключени към него анекси от 17.04.2009г. и 07.12.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 11.12.2013г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 458,07лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода 21.03.2013г.-10.12.2013г., както и сумата от 462лв., представляваща съдебни разноски.

На 18.11.2014г. по делото е депозирана молба от „Българска банка за развитие“ЕАД, с искане на основание чл.429, ал.1 ГПК, молителят да бъде конституиран като взискател по делото, в качеството му на частен правоприемник на взискателя „Юробанк България“ЕАД на основание настъпила законова суброгация по чл.74 ЗЗД. В молбата е посочено, че въз основа на сключен договор за банкова гаранция „Българска банка за развитие“ЕАД е платило на взискателя по делото сума в размер на 4804,69лв.

С разпореждане от 05.12.2014г. ЧСИ е конституирал „ББР“ЕАД като взискател по делото срещу длъжника „АнВип Травел“ЕООД за сумата от 4804,69лв.

На 03.08.2021г. „ББР“ЕАД е депозирало по изпълнителното дело молба, с която е отправено искане за извършване на проучване на имуществото на длъжника и прилагане на посочени в молбата изпълнителни способи.

С разпореждане от 12.08.2021г. ЧСИ е отменил разпореждането си от 05.12.2004г. за конституиране на „ББР“ЕАД като взискател по делото и е оставил без уважение исканията за извършване на проучване на имуществото на длъжника и предприемане на изпълнителни действия.

От доказателствата по изпълнителното дело безспорно се установява, че жалбоподателят „ББР“ЕАД се легитимира като правоприемник на първоначалния взискател по делото, в полза на когото е издаден изпълнителния лист, на основание договор за банкова гаранция, по който е извършил плащане към взискателя и така се е суброгирал в неговите права до размера на платената сума. Правилото в изпълнителния процес по ГПК е, че взискател може да бъде само лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник, лицето посочено в изпълнителния лист като длъжник. С разпоредбата на чл.429 ГПК са уредени изключенията от това правило В ал.1 на чл.249 ГПК са посочени изключенията за взискателя. Съгласно посочената разпоредба наследниците и частните правоприемници на взискателря, както и поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането се установява с писмени доказателства. Разпоредбата на чл.429, ал.1, ал.2 ГПК разграничава поръчителят и солидарният длъжник, платили дълга, от всички останали случаи на частно правоприемство, като ограничава и проверката, която СИ дължи по надлежната легитимация на лицето, което не фигурира като кредитор в изпълнителния лист до правоприемството, респективно-плащането на дълга. Във всички случаи СИ е компетентен да установи плащането, но поръчителят и солидарният длъжник се суброгират в правата на кредитора, само ако притежават регресно право срещу длъжника. Регресното право е е материално-правна предпоставка на законната суброгация, като чл.429, ал.1, изр. 2, пр.2 ГПК освобождава СИ да извършва проверка за нея. Следователно при хипотеза на законна суброгация правоприемството по чл.429, ал.1 ГПК е налице за поръчител 2 и солидарен длъжник, които са платили дълга, а не за всяко трето лице, което по силата на закона се е суброгирало в в правата на удовлетворения кредитор. Само в тези случаи законодателят изрично е включил и правото на принудително изпълнение, сред правата, които суброгиралото се лице е придобило. За да събере дължимата сума , всяко друго трето лице, което твърди че се е суброгирало в правата на кредитора по изпълнителния лист, следва да инциира съответното съдебно производство за снабдяване с изпълнително основание, в което да заяви своето регресно право срещу длъжника, както и всички останали предпоставки за законовата суброгация, на които се позовава.

В настоящия случай жалбоподателят не притежава качеството на поръчител или солидарен длъжник. Същият е правоприемник на взискателя на основание договор за банкова гаранция.

Съгласно текста на чл.442 ТЗ, с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума, съобразно условията предвидени с нея. Банковата гаранция се сключва за обезпечаване на вземането на кредитора, в случай, че длъжникът не плати в сроковете и условията по договора. Гарантът отговаря до размера на поетото с гаранцията задължение, като тази отговорност не е солидарна с тази на кредитополучателя. Освен това изплащането на паричната сума по гаранцията не е единственото условие за суброгацията по смисъла на чл.74 ЗЗД, като наличието на материалноправните предпоставки за суброгацията не е от компетентността на СИ. Последният е оправомощен да следи единствено за външната редовност на основанието за принудително изпълнение, като снабдяването с изпълнителен титул следва да стане в нарочно съдебно производство.

По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба срещу издаденото постановление на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718, с което е отказано извършване на поискани от жалбоподателя изпълнителни действия и е отменено разпореждане за конституирането му като взискател по изп.д. № 109/2014г. и следва да се оставят без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх.№ 14082/27.08.2021г., подадена от „Българска банка за развитие“ЕАД, чрез пълномощник адв. И.П. И. срещу постановление на ЧСИ Станимира Данова, рег.№ 718, с което е отказано извършване на поискани от жалбоподателя изпълнителни действия и е отменено разпореждане за конституирането му като взискател по изп.д. № 109/2014г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3