Решение № 2799 от 03.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2799 гр. Пловдив, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330107654 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. А. С., ЕГН: ********** срещу „УИНДИ - 2“ ЕООД, ЕИК: 160086058, със седалище и адрес на управление гр.

П., за постановяване на решение, с което да бъде признато за незаконно уволнението, извършено със заповед №*****. на осн. член 325, ал. 1, т. 1 КТ; да се осъди ответника да заплати обезщетение за оставането без работа за период от шест месеца от 01.03.2024г. до 01.09.2024г. поради незаконно уволнение в размер на 5598 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на искова молба до окончателното плащане, а при условията на евентуалност, ако намери за неоснователни така заявените искове да й заплати обезщетение по член 222, ал. 3 от КТ в размер на 5598 лева, евентуално сумата от 1866 лв, ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли за присъждане на разноските.

Факти и обстоятелства, от които произтичат правата и възраженията на ищеца:

В исковата молба се излагат следните твърдения: че ищцата и ответника са били в трудови правоотношения повече от 19 години, като на *******г. е сключен трудов договор с „УИНДИ - 2“ ЕООД на длъжност ******. че ищцата е придобила право на пенсия на основание трудов стаж и възраст на***** год. с разпореждане на ТП на НОИ-гр. П..

1 че след извършена справка в НАП узнала, че на ******год. било отразено че ТПО с ответника е прекратено по взаимно съгласие. Твърди, че не е давала съгласието си за това, нито й е предявявана за подпис такава заповед, нито пък е подписвала заповед с такова съдържание. Твърди, че е придобила правото на пенсия на основание трудов стаж и възраст от ******год. с разпореждане на ТП на НОИ-гр.П. и при прекратяване на ТПО е следвало да получи обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, евентуално за шест месеца тъй като е работила при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години.

Факти и обстоятелства, от които произтичат правата и възраженията на ответника: В отговора на исковата молба се излагат следните твърдения: че между страните е имало ТПО, прекратено със заповед № *****г год., а причината за това била затварянето на обекта на дружеството, считано от ******, находящ се в гр.******* където било и мястото на работата на ищцата. Твърди се, че обектът е затворен и ищцата е знаела за това, поради което на ******на ищцата било връчено предизвестие №******, което същата отказала да подпише. след изтичане на срока на предизвестието за прекратяване на договора ищцата била извикана в офиса на дружеството на *****г., като в присъствието на служителя С.М.н на ищцата била връчена заповед за прекратяване на трудовия договор, като така също й била изплатена сумата от 983 лева като обезщетение. ищцата получила заповедта и обещала да я подпише, но оттогава повече не се явила в дружеството. че ищцата не представя доказателства за това, че е останала без работа и че с оглед пенсионната й възраст същата не търпи вреди от уволнението. че оспорва иска за заплащане на обезщетение по член 222, ал. 3 от КТ, тъй като трудовия договор бил сключен с друго дружество, а не с ответниковото.

В проведеното о.с.з. на 06.10.2025 г. /л. 118-119/ е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ от 5598 лева за сумата от 5630,28 лева и в размера на предявения евентуален осъдителен иск по чл. 222, ал. 3 КТ – от 5598 лева за сумата от 5900,28 лева и от 1866 лева за сумата от 1966,76 лева.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност „****“ /Трудов договор №******/. Със Заповед №******* г., изд. от управителя на ответното дружество /л. 25/, трудовото правоотношение е прекратено, 2 считано от **** г., като основание за това е посочена нормата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните. От представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ /л. 24/, се установява, че е подадено и прието в НАП уведомление за прекратяване на трудовия договор между страните.

Кодексът на труда е въвел писмената форма за действителност на волеизявленията на страните във връзка с трудовото правоотношение (в тази насока – Решение № 81/ 25.02.2011г. по гр.д. № 930/2010г., III- то г.о. на ВКС; Решение № 467/ 31.01.2014г. по гр.д. № 2392/ 2013г., IV- то г.о. на ВКС; Решение № 21/ 23.02.2012г., по гр.д. № 595/ 2011г., III- то г.о. на ВКС; Решение № 237/ 14.01.2020г. по гр.д. № 695/2019г., III- то г.о. на ВКС). Предвид това, то е изключена възможността страните да изразят по друг начин волята си и тя да има правнорелевантни последици във връзка със съществуването, изменението, съдържанието на конкретните клаузи от трудовия договор и неговото прекратяване. За да бъде прекратен трудовият договор в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, то е необходимо към момента, в който се прекратява трудовото правоотношение, да са налице съвпадащи писмени волеизявления на работник/ служител и работодател в насока преустановяване на съществуващата между тях правна връзка.

В конкретния случай, правоотношението е прекратено по силата на Заповед № ****., считано от **** г. Предвид това, за да бъде законосъобразно уволнението, то следва към дата 01.03.2024 г. да са налице съвпадащи писмени волеизявления на ищцата и ответника - работодател, в насока прекратяване на трудовия договор. По делото, въпреки изричните указания към ответника с изготвения доклад, обективиран в Определение № 15001/02.12.2024 г. – л. 53-54/, не бяха ангажирани доказателства от негова страна да е отправил предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и същото да е било писмено прието от ищцата.

Отделно, не е налице и подпис на ищцата в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, представена от ответника, както и каквото и да било изявление от нейна страна, че е съгласна със заповедта. Дори да се приеме, че заповедта представлява предложение от страна на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, при липса на изрично изявление от страна на ищцата – било върху заповедта, било с отделен писмен акт, че е съгласна трудовото правоотношение между страните да се прекрати по взаимно съгласие, съдът приема, че не е налице съвпадение на две насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че не са изпълнени елементите на фактическия състав на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, доколкото не се установява към 01.03.2024 г. да са били налице съвпадащи писмени волеизявления на ищцата и ответника - работодател, в насока прекратяване на трудовия договор. Съобразно това, 3 уволнението е незаконно и предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на извършеното уволнение със Заповед №****** г. на ответното дружество, се явява основателен.

За пълнота, при изследване на въпроса за законността на уволнението от значение е посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание, като това в случая, както бе посочено, е основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните. В тази връзка, ирелевантни са твърденията на ответника относно връчено при отказ предизвестие, както и ангажираните в тази насока доказателства, които поради тази причина не следва да бъдат допълнително обсъждани. Отделно, хипотезите, в които работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 328, ал. 1 КТ. Твърденията на ответника относно затварянето на един от обектите на дружеството, считано от 01.03.2024 г., сами по себе си не са достатъчни да обосноват някоя от хипотезите на чл. 328, ал. 1 КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя с предизвестие в някоя от хипотезите на чл. 328, ал. 1 КТ, основанието следва да е изрично посочено в заповедта за прекратяване, като същата следва да е мотивирана и да съдържа всички необходими реквизити.

По изложените съображения конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като основателен ще се уважи.

Относно осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ:

С оглед уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е налице първият от кумулативно изискуемите елементи на правопораждащия фактически състав на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – незаконосъобразност на извършеното уволнение.

Съобразно приетата по делото справка от ТД на НАП – Пловдив /л. 73/, се установява, че няма данни за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за регистрирани трудови договори от „Регистъра на осигурителите за регистрирани трудови договори“ за периода 01.03.2024 г. – 01.09.2024 г., като съобразно приетата справка от ТД на НАП – Пловдив за актуално състояние на действащи трудови договори /л. 85/, се установява, че за периода 04.04.2005 г. – 01.01.2025 г. последният регистриран трудов договор на ищцата е този с ответника, прекратен на 01.03.2024 г.

Следователно, наличен е и вторият елемент на правопораждащия фактически състав на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, а именно оставането без работа.

От приетото заключение на ССЕ с в.л. Б. Д., което съдът кредитира като компетентно, ясно и безпристрастно изготвено, неоспорено от страните, се установява, че размерът на полученото от ищцата възнаграждение за последния пълен отработен месец /м. 02.2024 г./, включващо основното трудово възнаграждение и доп. възнаграждение за трудов стаж и професионален опит при ответника е 983,38 лева.

4

Предвид изложеното, съдът приема, че дължимото на ищцата право на обезщетение за исковия период 01.03.2024 г. до 01.09.2024 г. възлиза на 5900,28 лева, като с оглед диспозитивното начало ще се присъди обезщетение в размер на поисканото от ищцата в размер на 5630,28 лева, за който е допуснато изменение в о.с.з. от 06.10.2025 г. (сумата от 5630,28 лева, превалутирана от левове в евро, според изискванията на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ, се равнява на 2878,72 евро). От обезщетението не следва да бъдат приспадани получените от ищцата пенсионни доходи за периода, доколкото основанието за тяхното получаване е достигнати от ищцата определена в закона възраст и осигурителен стаж, а не наличие на ТПО, възникнало след незаконното уволнение.

Не се сбъдват процесуалните условия за разглеждане на евентуалния иск.

По разноските:

С оглед изхода на спора ищцата има право на присъждане на разноските по делото. Същата претендира такива за пълномощника си по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за безплатно осъщественото проц. представителство. Видно от договора и пълномощното /л. 14-15/, ищцата е защитавана от адв. Е. М. безплатно. Ето защо, възнаграждението следва да бъде присъдено директно на адвоката, осъществил представителството. Минималното възнаграждение, съгл. действащата към момента на сключването на договора Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, е, както следва – по иска за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна – 933 лева, и по оценяемия иск с цена 5630,28 лева – 863,03 лева. Възнаграждение в размер на сумата от общо 1796,03 лева (918,30 евро) според съда съответства на фактическата и правна сложност на делото, проявената процесуална активност, явяването в о.с.з., като същият следва да бъде присъден в полза на адвоката.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважените искове, както следва: по чл. 344, ал. 1, т. 1 за отмяна на уволнението – 80 лева (40,90 евро), по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225 КТ за присъждане на обезщетение за периода на оставане без работа вследствие на незаконното уволнение – 225,21 лева (115,15 евро), общо 305,21 лева (156,05 евро). В негова тежест ще се възложат и разноските за ССЕ от бюджета на съда в размер на общо 350 лева (178,95 евро).