Определение № 735 от 14.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 735 гр. Бургас, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500246 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов чрез юрисконсулт Свилен Стоянов против разпореждане № 27/07.01.2025г., постановено от Районен съд – Айтос по ч. гр. д. № 20242110101056 в частта, в която е отхвърлено заявлението на дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 от ГПК (счетоводно извлечение от банка) срещу длъжника С. С. К., ЕГН:

********** от **** за следните суми: 26,28 лева, представляващи застрахователна премия по договор за потребителски кредит № 7053284326/ 27.04.2022г.; 229,63 лева, представляващи възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит в размер на 2 000 лева за периода от 05.05.2024г. до 24.10.2024г. и 67,98 лева, представляващи законна лихва за забава върху главницата по договора за периода от 05.05.2024г. до 28.11.2024г.

Частният жалбоподател оспорва изводите на районния съд и твърди, че застраховката, която длъжникът е сключил, не е задължително условие за отпускане на кредита. Дружеството – жалбоподател твърди, че договорната лихва и обезщетението за забава се дължат се дължат по реда и размера, уговорен между страните в договора за кредит. Частният жалбоподател иска от въззивната инстанция да отмени обжалваното разпореждане и да разпореди издаването на заповед за изпълнение за процесните суми.

Като взе предвид твърденията на страната и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

ФАКТИ:

На 10.12.2024г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД подава заявление да се издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу длъжника С. С. К. за следните суми:

2 026,28 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит № 7053284326/ 27.04.2022г., съгласно извлечение от счетоводни книги от 28.11.2024г.;

229,63 лева, представляващи възнаградителна лихва за периода от 05.05.2024г. до 24.10.2024г., начислена върху главницата по договора за потребителски кредит;

67,98 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 05.05.2024г. до 28.11.2024г.;

1 законна лихва върху главницата и

150,00 лева – съдебни разноски.

С разпореждане № 1277/11.12.2024г. Районен съд – Айтос оставя заявлението без движение и указва на заявителя в 3-дневен срок от уведомяването да посочи дали застрахователните премии по договора се включват в годишния процент на разходите и начислява ли се възнаградителна лихва върху тях.

С молба вх.№ 6962/23.12.2024г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД уточнява, че с договора за потребителски кредит е уговорена главница в размер на 2 000 лева, 479,53 лева – застрахователна премия по застраховка „B A N K ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ и 700,79 левазастрахователна премия по застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“.

С разпореждане № 27/07.01.2025г., Районен съд – Айтос разпорежда да се издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в полза на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД за сумата от 2 000 лева – главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението и за сумата от 83,20 лева, представляващи съдебни разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Със същото разпореждане, съдът отхвърля заявлението на дружеството да се издаде заповед по чл.417 от ГПК за сумата от 26,28 лева, която макар да е посочена като част от главницата, в действителност представлява застрахователна премия по договор за потребителски кредит № 7053284326/ 27.04.2022г. Съдът отхвърля заявлението и за сумата от 229,63 лева, която представлява възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 05.05.2024г. до 24.10.2024г. и за сумата от 67,98 лева, която представлява законна лихва за забава върху главницата за периода от 05.05.2024г. до 28.11.2024г. За да постанови това разпореждане, съдът се позовава на Решение от 21.03.2024г. на СЕС по дело С – 714/22 и приема, че с добавянето на застрахователните премии към ГПР, последният би достигнал 76,65 % - размер, който очевидно нарушава правилото на чл.19, ал.4 от ГПК. Непосочването или неточното посочване на ГПР в договора за потребителски кредит (според решението по дело С – 714/22) е основание за недействителност на договора, което има за последица връщане на чистата стойност на кредита – чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Според чл.3, б. „и“ от Директивата, „годишен процент на разходите“ означава общите разходи по кредита за 2 потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл.19, §2.

В чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит е разписана възможността на кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В алинея втора е въведена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Алинея четвърта предписва видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1.

Според чл.19, ал.1 и ал.3 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, които са различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит; разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Според чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от закона. Последицата от тази недействителност е разписана в чл.23 – когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай е безспорно установено, че при сключването на договора за потребителски кредит, длъжникът е сключил договор за застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“, застрахователната премия по който е в размер на 479,53 лева и договор за застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА“, застрахователната премия по който е 700,79 лева. Уговорените по тези договори застрахователни премии представляват част от „общите разходи по кредита на потребителя“, а оттам и на „годишния процент на разходите“ според решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22, тъй като закупуването им се явява задължително за получаването на кредита. Дори да се приеме за основателно възражението на заявителя – частен жалбоподател, че кредитополучателят не е бил длъжен да сключи тези договори, то същите представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Според § 55 от решение СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22, когато кредиторът посочи в договора ГПР, който не включва всички разходи, понася санкция, която го лишава от правото му на лихви и разноски. Тази санкция отразява тежестта на нарушението и има възпиращ и пропорционален характер. В § 56 от решението е посочено, че когато в договора за потребителски кредит е посочен ГПР, който не включва всички разходи, предвидени в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48, разпоредбите на чл.10, §2, б. “ж“ и на чл.23 от Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяваното на неговата нищожност да води единствено до връщане на предоставената в заем главница. В конкретния случай, отпуснатият кредит е в размер на 2 000 лева, а допълнителните услуги са на стойност 1 180,32 лева. С включването на тази сума в годишния процент на разходите, последният възлиза на 76,65 %, както правилно е 3 посочил районният съд.

Изложеното дотук, обоснова извод, че договорът за потребителски кредит не съответства на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и се явява недействителен на основание чл.22 от ЗПК. След като договорът е недействителен на посочените основания, приложение следва да намери разпоредбата на 23 от ЗПК, според която в този случай кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита без лихвите и другите разходи. Законната лихва е дължима на основание чл.86 от ЗЗД и правилно е присъдена, считано от датата на подаване на заявлението, от която дата длъжникът следва да се счита поканен.

По изложените съображения, частната жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното разпореждане в обжалваната част.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 27/07.01.2025г., постановено от Районен съд – Айтос по ч. гр. д. № 20242110101056 в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023 със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов чрез юрисконсулт Свилен Стоянов да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 от ГПК (счетоводно извлечение от банка) срещу длъжника С. С. К., ЕГН: ********** от **** за следните суми: 26,28 лева, представляващи застрахователна премия по договор за потребителски кредит № 7053284326/ 27.04.2022г.; 229,63 лева, представляващи възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит в размер на 2 000 лева за периода от 05.05.2024г. до 24.10.2024г. и 67,98 лева, представляващи законна лихва за забава върху главницата по договора за периода от 05.05.2024г. до 28.11.2024г.