Решение № 15569 от 13.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15569 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221110109388 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „...........“ АД твърди, че на обект-ап. 30, находящ се в гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, бл.428, вх.А, ет.8, който е собственост на ответника е доставял ВиК услуги. Претендира сумата от 2023.65 лева, представляваща задължения за предоставена и потребена вода за периода от 19.03.2012 г. до 21.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 28.03.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 119.21 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.04.2012 г. до 21.12.2018 г.

Претендира разноски.

Ответникът С. А. Ц. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява, че не е налице облигационна връзка, между страните по делото, респ. не е собственик/ползвател на процесния недвижим имот и оттам нене потребител на ВиК услуги. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основателността на иска се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да има качеството потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2. за процесния период ищецът да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, 1 чиято стойност възлиза на претендираната сума.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и разпоредбата чл.2, ал.1 от Общите условия на „...........“ АД.

Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, която императивно установява кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното правоотношение. В настоящето производство не е ангажирано нито едно доказателство, че ответника е титуляр на вещно право на ползване или е собственик на имот, до който е налице доставка на питейна вода. Качеството собственик и или вещен ползвател на лицето, от което се претендира заплащане на ВиК услуги следва да се докаже с документ за собственост, респективно за учредено вещно право на ползване. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се направи извод, че недвижимия имот е собственост на ответника, като нотариален акт, договор за продажба на държавен недвижим имот, придобиване по наследствено правоприемство или друг вид способ.

Такива доказателства не са представени нито в исковото производство, нито в производството за издаване за заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което това обстоятелство остава недоказано по делото.

От представените по делото от ищеца доказателства- Протокол №1/12.01.2003 г. за проведено Общо събрание на ЕС (живущите в бл.428, ж.к.„Младост 4“); Справка за номера на водомерите за топла и студена вода и номера на пломбите на холендрите за топла и студена вода (за С. А. Ц.) и Талон за пломбиране на водомери №1005047/29.03.2018 г. не може да се направи извод, че ответника е собственик/ползвател на въпросния недвижим имот през процесния период.

По изложените съображения следва да се приеме, че по делото не се установи по безспорен начин наличието на договорна връзка между ищеца и ответницата, а оттам и наличието на възникнало за ответницата задължение за заплащане на претендираните от ищеца суми за предоставените и потребени В и К услуги в процесния обект.

2

В тази връзка предявения иск главен иск за заплащане на сумата от 2023.65 лева, представляваща задължения за предоставена и потребена вода за периода от 19.03.2012 г. до 21.12.2018 г. се явява неоснователен и недоказан и като такъв подлежи на отхвърляне.

Щом неоснователен/недоказан се явява главния иск, неоснователен/недоказан е и акцесорния такъв за сумата от 119.21 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.04.2012 г. до 21.12.2018 г. и като такъв подлежи на отхвърляне.

По разноските

С оглед на изхода на правния спор на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъди сумата от 550 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение. В тази връзка възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК се явява неоснователно, тъй като претендираното отговаря на минималните размери по чл.7, ал.1, т.1 и т.2, във връзка с чл.2, ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „...........” АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес център Интерпред Цар Борис, ет.2 и ет.3, срещу С. А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, бл.428, вх.1, ет.8, ап.30, иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземането за сумата от 2023.65 лева, представляваща задължения за предоставена и потребена вода за периода от 19.03.2012 г. до 21.12.2018 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 28.03.2019 г. до окончателното изплащане и иск по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземането за сумата от 119.21 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 19.04.2012 г. до 21.12.2018 г.

ОСЪЖДА „...........” АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес център Интерпред Цар Борис, ет.2 и ет.3, да заплати на С.

А. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, бл.428, вх.1, ет.8, ап.30, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 550 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от датата на връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3