Решение № 248 от 04.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Варна, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. С.а като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110202399 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , образувано по жалба на Ж. Л. Н. ЕГН ********** от гр.***, подадена чрез адв. С. С. от АК – Добрич, срещу Наказателно постановление № 25-0819-000164 от 28.01.2025 г., издадено от началник група към ОД МВР – Варна, сектор "Пътна полиция", с което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в размер на 1000 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП .

Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (изразяващо се в неточно, непълно и неясно описание на нарушението) и нарушение на материалния закон. Отправя искане за отмяна на издаденото наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С. С. от АК-Добрич, който поддържа искането за отмяна на наказателното постановление на заявените с жалбата основания, като посочва, че в хода на протеклото въззивно производство се е установила фактическа обстановка, различна от тази описана в акта и в издаденото въз 1 основа на него НП. Претендира сторените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – Варна, редовно призована, не изпраща представител, представя писмени бележки, в които процесуалният представител гл. ю. к. К. Л. изразява становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.12.2024 г. около 14. 30 часа жалбоподателят Ж. Л. Н. управлявал собствения си лек автомобил "Рено Туинго" с рег. *** по автомагистрала „Хемус“ посока гр.София преди пътен възел с летище до км 424, като се движи в лентата за принудително спиране /аварийна лента/ без повреда на ППС и без водачът или пътниците да имат здравословни проблеми.

За това обстоятелство на 06.12.2024г. постъпил сигнал в ОД МВР Варна, Сектор“Пътна полиция“, като след извършена проверка св. К. Г. И. преценил, че на жалбоподателя Н. следва да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение по 58, т. 3 от ЗДвП, който бил връчен и подписан от Н. без възражения на 12.01.2025.

На 28.01.2025 г. Силвия Съботинова- началник група към сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – гр. Варна, издала обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства показанията на св. К. И..

Съставомерните обстоятелства се установяват от показанията на актосъставителя, който обаче нямаше конкретен спомен дали зад автомобила на жалбоподателя е имало поставен сигнален триъгълник.

Съдът намира за достоверни и останалите представени по делото писмени доказателства, поради това че същите са еднопосочни и непротиворечиви.

По изложените съображения за достоверност на всички събрани по 2 делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, съдът направи въз основа на същите своите фактически изводи.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства: показания на актосъставителя, който при разпита си в съдебно заседание потвърди констатациите в АУАН.

По-важното обаче е, че в жалбата срещу НП жалбоподателят не е оспорил факта, че на посочените в НП време и място е управлявал личния си лек автомобил в аварийната лента на АМ „Хемус“, поради което този факт се приема не само за доказан от материалите по делото, но и за безспорен между страните.

Тоест основният спорен по делото въпрос всъщност е правен и той е дали безспорното управление на МПС в аварийната лента в случая е позволено от закона или забранено, респективно съставомерно.

Действително не е спорно, че актосъставителят не е бил очевидец на извършване на нарушението. В тази връзка следва да се отбележи, че според трайната съдебна практика няма законодателна забрана АУАН да се издава за нарушения, на които актосъставителят не е присъствал лично. Точно обратното, случаите, когато актосъставителят е очевидец са по-скоро изключение. В общия случай актосъставителят не е присъствал на извършване на нарушението и съставя АУАН въз основа на сведения от присъстващи, включително и участници в ПТП.

Да се приеме обратното, че АУАН може да се съставя само въз основа на непосредствени впечатления на актосъставителя, би влезнало в противоречие с базисния принцип на чл. 14, ал. 2 НПК , че "Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. "

Не може да бъде упрекнат актосъставителят и за това, че е дал вяра на един участник в движението, а не на друг, доколкото същият, подобно на съда, може да цени доказателствата по преписката по вътрешно убеждение и въз основа на тази свободна преценка да издава АУАН. А дали преценката му е правилна, подлежи на съдебен контрол.

При така възприетото от фактическа страна съдът прие от правна 3 следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Спазени са били всички процесуални срокове свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа на него НП, като същите са били издадени от компетентни органи.

Съгласно чл. 58, т. 3 от ЗДвП /в редакцията към датата на вмененото нарушение/: "При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. "

Според санкционната норма на чл. 178ж ЗДвП: "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път".

От систематичното тълкуване на посочените норми е видно, че според редакцията на закона към момента на деянието управлението на МПС в лентата за "принудително спиране" не е съставомерно и наказуемо, ако се дължи на повреда на пътното превозно средство и/или на здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл. 58, т. 3 ЗДвП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП се опровергават от доказателствата по делото.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

4

В случая видно от обстоятелствената част на НП водачът е бил наказан за това, че се е движил в лентата за принудително спиране, като по делото не се събраха доказателства в тази насока.

За да бъде съставомерно движението в посочената лента на свой ред е необходимо движението да не се дължи на повреда на пътното превозно средство или на здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

Доколкото наказващия орган не успя да установи с категоричност, че такава основателна причина за спиране е нямало, то настоящият съдебен състав прецени, че не фактическите обстоятелства описани в НП на първо място не отговарят на изискванията за пълнота, изложени в разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и сл. ЗАНН и на второ не установяват по категоричен начин извършването на нарушение именно на разпоредбата на чл. 58, т. 3 ЗДвП, в която и да е от двете хипотези, което обстоятелство налага отмяна на издаденото НП.

Предвид изхода на спора разноски се следват на въззивника в пълния заплатен размер от 600 лева (с равностойност в евро 255, 65).

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0819-000164 от 28.01.2025 г., издадено от началник група към ОД МВР – Варна, сектор "Пътна полиция", с което на Ж. Л. Н. ЕГН ********** от гр***, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 1000 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна ДА ЗАПЛАТИ на Ж.

Л. Н. ЕГН ********** сумата от 600 лева (с равностойност в евро 255, 65), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

5

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6