Решение № 365 от 25.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. София, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100512322 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.01.2021 г. по гр.дело № 65220/19 г., СРС, ГО, 154 състав е осъдил СТ. Н. Д. , ЕГН **********, с адрес гр. Нови Искър, ул.

„******* да заплати солидарно с Л. С.Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ******* ап. 75 на СТ. ЗЛ. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.

София, ул. *******, чрез адвокат Д., на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 3 000 л е в а , представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.02.2011 г. до окончателното изплащане, причинени в резултат на настъпило на 14.02.2011г. в гр. София ПТП между МПС „Дачия Логан”, д.к. № *******, управляван от Л. С.Б. и МПС „Ситроен Джъмпер”, д.к. № ******* MX, управляван СТ. Н. Д., като СТ. ЗЛ. В. е била пътник в МПС „Ситроен Джъмпер”, както и разноски в размер на 1 020 лв. Осъдил е СТ. Н.

Д., ЕГН **********, с адрес гр. Нови Искър, ул. ******* да заплати на СТ. ЗЛ.

В., ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, ул. „******* на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 922/2019г. по описа на ВКС и сумата от 100 лева, представляваща заплатени в настоящото производство депозити за вещи лица.

1

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника СТ. Н. Д. , ЕГН **********, с адрес гр. Нови Искър, ул. „*******, чрез пълномощника по делото адвокат В. С. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“******* с мотиви изложени в жалбата. Моли да бъде отменено изцяло като неправилно, немотивирано и постановено в разрез с доказателствата по делото. Твърди се, че е налице процесуално нарушение на нормата на чл.367 ГПК, тъй като на ответника не е била дадена възможност да депозира отговор на исковата молба и направи съответните възражения. Едно от съществените възможности е привличането на трета подпомагаща страна, в случая собственика на маршрутното такси и на застрахователя му по застрахователна полица „гражданска отговорност“, която по същество е предвидена в тези случаи. Твърди се още, че фактическата обстановка не е била изяснена по делото, което е рефлектирало върху валидността на съдебния акт. Безспорно установено е следното: 1. Водач на МПС „Дачия Логан“ с ДК № ******* (наричан по-долу „участник 1“) е Л. Б., спрямо когото има влязло в сила решение №406254/14.05.2018г. по гр.д. №8775/2016г.- по описа на СРС, с което е осъден да заплати на ищцата В. сумата 3000лв солидарно с ответника С.Д.; 2. Водач на „Ситроен Джемпър“ с ДК № ******* (наричан по-долу „участник 2“) е СТ. Н. Д.- ответник по делото и настоящ жалбоподател; 3.

Ищцата В. е пътувала в маршрутното такси, управлявано от ответника Д.; 4.

И двете МПС са се движели на 14.02.2011г. по бул.“Стамболийски“ в град София в една и съща посока; 5. Участник 2 се е движел зад участник 1.

Счита, че неизяснено е останало обстоятелството относно мястото, на което е била ищцата в момента на ПТП-то, дали е била седнала или правостояща. В заключението на съдебно медицинската експертиза (СМЕ) изрично е посочено, че „описаните контузии в исковата молба на ищцата отговарят да са получени в седнало положение на седалката на маршрутното такси, претърпяло ПТП.“ В заключението на автотехническата експертиза (АТЕ) експерта е категоричен, че „Пътничката 56г. е била правостояща в предната част на маршрутното такси до водача и при първичния челен удар полита напред при рязкото спиране и се удря в арматурното табло“. В първото по делото съдебно заседание въззивникът е направил искане съдът да допусне ищцата да даде обяснения на основание чл.176 от ГПК, за да бъдат изяснени и други обстоятелства, но решаващият орган е отхвърлил искането.

2

Твърди се за наличие на съществени противоречия и между официалните документи, изготвени от правоохранителните органи (КАТ) и заключението на вещото лице по САТЕ. В издадения след ПТП констативен протокол № 1376677/14.02.2011г. изрично е посочено, че вина за станалото ПТП носи участник 1, поради неправомерно извършения без сигнализация обратен завой на неразрешено място. Вещото лице абсолютно неоснователно дава заключение, че вина за произшествието носи и ответника Д., защото тръгнал да изпреварва участник 1. Дори и в съдебно заседание, проведено на 19.02.2020г., вещото лице даде противоречиви отговори, като заяви - от една страна, че поддържа представеното заключение,(т.е. ответникът Д. носи вина за причиняването на ПТП), а от друга - че Д., като участник 2 е „опитал да избегне удара, но не е успял, защото попада в опасната зона“. Опасната зона изключва каквато и да било вина от участника в ПТП. Тя предполага невъзможност да се предотврати резултата. На искането на ответника експертизата да не се приема и да се назначи допълнителна или повторна, първоинстанционния съд е отхвърлил това искане.

Още един довод в потвърждение на изложеното е и безспорният факт, че след станалото ПТП правоохранителните органи са санкционирали единствено и само водачът - участник 1, който е перманентен нарушител на правилата за движение, видно от приложената справка. Индиция за липсата на вина на ответника Д. е и факта, че ищцата е предявила претенции единствено и само срещу застрахователната компания, чийто застрахован е участник 1.

Сочи се, че за да бъде уважен иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички елементи от фактическия състав на текста, а именно: ответникът с деянието си виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние. Формата на вината може да бъде в умисъл или непредпазливост. За да има противоправно деяние е необходимо да се установи нарушение на нормативно установено задължение. Предмет на разглеждане на настоящото производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на ответника Д. се характеризират с противоправност. Контролиращите органи не са намерили такава противоправност при изготвения констативен протокол и последващите санкциониращи действия т.е. няма нарушено задължение от 3 този ответник. Първоинстанционният съд, поради необходимост от специални знания е назначил експертиза, която е дала противоречив отговор.

Твърди се още, че решението е недопустимо и поради факта, че исковата молба е депозирана на 17.02.2016г. в СРС и претенцията на ищцата е погасена по давност на основание чл.110 от ЗЗД. Поради недадената възможност за отговор пред първоинстанционния съд, процесуалния представител прави това възражение с настоящата жалба.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и ищцовите претенции да бъдат отхвърлени като недопустими поради изтекла давност и неоснователни поради липса на доказателства. Претендира разноски.

Въззиваемата ищца СТ. ЗЛ. В. , ЕГН **********, със съдебен адрес гр.

София, ул. *******, чрез адвокат Д. от САК, със съдебен адрес: гр.София, бул.“*******, ет.****** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД от СТ. ЗЛ. В. срещу Л. С.Б. и СТ. Н. Д. за присъждане на обезщетение при условията на солидарна отговорност за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., вследствие на вреди от ПТП на 14.02.2011 г. в гр.

София, на бул. „Ал. Стамболийски“, ведно със законната лихва от 14.02.2011 4 г. до окончателното изплащане. Делото е приключило с решение № 406254/14.05.2018 г. на СРС 33 състав, като с решение № 188/23.10.2019 г. на ВКС, гражданска колегия, трето отделение същото е отменено на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК в частта, с която СТ. Н. Д. е осъден солидарно с Л. Б. да заплати на С.В. обезщетение за вреди от деликт в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва от 14.02.2011 г. до окончателното изплащане.

Делото е върнато на СРС с указания за ново разглеждане от друг съдебен състав в отменената част от фазата на насрочване на съдебно заседание с призоваване на страните.

Ищцата СТ. ЗЛ. В. твърди, че на 14.02.2011 г. в гр. София, на бул. „Ал.

Стамболийски“, пътувайки в маршрутно такси № 29, ищцата пострадала при сблъсък между автомобили, управлявани от Л. С.Б. и СТ. Н. Д., причинен поради нарушение на правилата за движение, според ЗДвП. Ищцата изпитала болки и страдания, а впоследствие била лекувана в УМБАЛ Пирогов. Моли съда да осъди ответника да й заплати солидарно с Л. С.Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв., вследствие на вреди от ПТП на 14.02.2011 г. в гр. София, на бул. „Ал. Стамболийски“, ведно със законната лихва от 14.02.2011 г. до окончателното изплащане.

Ответникът СТ. Н. Д. в срока по чл.131, ал.1 ГПК не е депозирал писмен отговор. Същият е оспорил исковата молба в о.с.з., чрез процесуалния си представител.

Съдът констатира следното:

От представения констативен протокол № 1376677 за ПТП, издаден от ОПП-СДВР се установява, че на 14.02.2011г. в гр. София, на бул.”Александър Стамболийски”, е настъпило ПТП между МПС „Дачия Логан”, д.к. № *******, управляван от Л. С.Б. и МПС „Ситроен Джъмпер”, д.к. № ******* MX, управляван СТ. Н. Д. - ответник в настоящото производство.

Представени са медицинско удостоверение № 8/2011г., издадено от МБАЛСМ „Пирогов“гр. София, копия от болнични листи за 2011г. и 2012г., амбулаторни листи за 2011г„ копия от изследвания, провеждани през 2011г., и др., в които се посочва, че ищцата е претърпяла травми, подробно описани в същите, от процесното ПТП. Видно от приетата по делото САТЕ, причини за ПТП са движението на л.а. „Дачия Логан” при маневра обратен завой без да пропусне движещият се направо МПС „Ситроен Джъмпер”, който е извършвал маневра изпреварване на трамвайната линия. Според вещото лице е налице причинно - следствена връзка между ПТП и уврежданията на ищцата. Според приетата СМЕ, налице е причинноследствена връзка между ПТП и уврежданията на ищцата, която е получила контузия и кръвонасядане в теменнотилната област, контузия и охлузване на врата, контузия на 5 дясната раменно- лопатъчна става, кръвонасядане в поясната област, травматичен периартрит на лявата раменна става. Причинени са интензивни и продължителни болки и страдания, вследствие на ПТП, които са продължили в срок от 20 - 25 дни, като травмите отговарят на получени в седнало положение на седалката на маршрутното такси.

От правна страна:

Отговорността по чл.45 ЗЗД произтича от императивната разпоредба: "да не се вреди другиму". Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на които са: деяние (действие или бездействие), вредата, противоправността на деянието, причинна връзка и вината, съединени от правна норма в едно единство. Деянието трябва да е противоправно и виновно, вината се предполага до доказване на противното, а основният елемент на непозволенето увреждане е вредата и тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на имуществото, телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Елемент от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, тя се предполага по отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост което извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно поведение и произтичащия от него резултат. 3адължение на дееца е да обори това твърдение като докаже липсата на вина. Само доказана липса на вина го освобождава от отговорност. Причинната връзка е обединяващият елемент на всички останали елементи, за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Не е ли налице един от изброените елементи от фактическия състав, не е налице непозволено увреждане по смисъла на закона.