Решение № 16095 от 13.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16095 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110104361 по описа за 2026 година

По първоначално предявените искове:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П. С. П. против Д. С. П., Д. К. П. и С. К. П., с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗС за признаване на установено по отношение на ответниците, че ищецът е придобил по давност 1/2 ид. част от Поземлен имот с идентификатор на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Кремиковци, кв. , целият с площ 838 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: , заедно с построената в имота сграда с идентификатор , одобрени със Заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Кремиковци, със застроена площ 61 кв.м., брой етажи: 2; брой самостоятелни обекти в сградата: 0, трайно предназначение: жилищна сградаеднофамилна.

Ищецът П. С. П. твърди, че на основание нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез районния съвет № г. П. С. П. и К С. П. са придобили право на собственост върху 535 кв.м. от дворно място, цялото с площ 828 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 293 кв. м., съставляващо парцел Va, планоснимачен номер в квартал по плана на гр. София, местността „Враждебна“, при съседи: улица, Е и СГНС, заедно с построената в дворното място паянтова жилищна сграда с площ 38 кв.м. и клозет. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № П. С. П. и К С. П. са признати за собственици по регулация на 293 кв.м., които се придават към парцел Va, планоснимачен номер в квартал по плана на гр.

София за местност „Враждебна“, въз основа на утвърдения със Заповед № 2594/1926 г. и № 225/1974 г. на РНС „9 септември“ - София. Твърди, че със съдебна спогодба от 1

12.02.1982 г. по гр. дело 1253/1982 г., 40 състав по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 288, ал. 2 от ГПК (отм.) на К С. П. е възложена собствеността и владението върху Дворно място с пространство от 828 кв.м., представляващо урегулиран парцел Va-657, кв. 121, местността „Враждебна“ по плана на гр. София, при съседи: улица, Е и СГНС, заедно с построената в същото място едноетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ от 38 кв.м. и клозет, като в спогодбата е посочено, че владението се възлага на К П.. За уравняване на дяловете. К С. П. е следвало да заплати на П. С. П. сумата от 2596 лева при условията и в сроковете посочени в чл. 2, букви от а) до в) на спогодбата.

Твърди, че независимо от сключената спогодба, П. С. П. е продължил да упражнява фактическа власт върху процесния имот от 12.02.1982 г. до настоящия момент, поради което счита, че е придобил 1/2 ид.ч. от недвижимия имот въз основа на давностно владение. Посочва, че на 31.03.1998 г. ищецът е подал данъчна декларация, с която е декларирал за собственици на цялото дворно място с площ 828 кв.м. П. С. П. и брат му К С. П., въз основа на което е открита партида на ищеца и е заплащал данъци за имота през годините. Посочва, че също така е заявил имота като съсобствен, въз основа на което му е открита партида за електрическа енергия.

Посочва, че всеки от двамата съсобственици е осъществявал строителство в имота, като ищецът е построил паянтовата жилищна сграда, описана в съдебната спогодба, която към настоящия момент е описана като сграда с идентификатор с площ 61 кв.м. и на два етажа и е заплащал разходи за водоснабдяване за сградата, електричество, а също така местни данъци и такси за имота. От друга страна, другият съсобственик К С. П., е построил в процесното дворно място сграда с идентификатор по КККР, със застроена площ 59 кв.м., на 2 етажа и с предназначение: жилищна сграда еднофамилна. До 2020 г. посочената сграда се е използвала от Кр П., а след смъртта му - от неговите наследници и ответници по делото. Посочва, че около 2000 г. П. и К П. фактически разделят поземления имот чрез изграждане на ограда с бетонни основи с височина около 50 см. с колове и телена мрежа, като К П. изгражда основите на оградата, а П. П. изгражда телената мрежа и металните колове. Твърди се, че през 2004 г. на П. и К П.и е издадена виза за проектиране на сграда, която не е изградена. Сочи, че е издадена скица по рег. преп. СА 20-242 от 29.04.2004 г. на името на П. П. и К П., които са се легитимирали като съсобственици на имота. Излага, че ответниците са наследници на починалия през 2020 г. К С. П. - съпругата му Д. С. П., както и децата им: Д. К. П. и С. К. П.. През 2025 г. ищецът, след направено искане за снабдяване със скица на имота от АГКК, е уведомен, че в кадастралните регистри като собственик на имота е вписан К С. П. на основание Протокол № от 12.02.1982 г. по описа на Служба по вписванията - гр. София. Въз основа на посоченото моли съда да признае за установено, че ищецът е придобил собствеността на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор и построената върху него сграда с идентификатор по КККР, въз основа на осъществено от 12.02.1982 г. до настоящия момент давностно владение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Д.

С. П., Д. К. П. и С. К. П., с който оспорват предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорват, че след сключване на съдебната спогодба през 1982 г., с която техният наследодател К П е станал собственик, ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота. Твърдят, че ищецът живее в София, напуснал е имота и е предал още след сключване на спогодбата владението на брат си К. Посочват, че вещнотранслативният ефект от съдебната спогодба настъпва след сключването й, а не след заплащане на цената за уравняване на дяловете. Сочат, че неплащането на цената е неизпълнение на облигационно задължение, а не основание за придобиване на владение. Твърди се, че след 1982 г. К е допускал брат си да посещава имота, да 2 ползва част от дворното място и задната паянтова къща, поради близките им роднински отношения и като търпими действия. Излагат, че техният наследодател К П. действително е построил къща с идентификатор по КККР и е живял в нея, заедно със семейството си от 1978 г. до смъртта си през 2020 г.. Изградената и последващо пристрояваната от ищеца къща с идентификатор по КККР е изграждана без валидни строителни книжа, без разрешение за строеж и представлява незаконно строителство, което не може да обоснове владение върху сградата или част от имота от страна на ищеца, доколкото противоправни действия представляват самоуправство в чужд имот и са несъвместими с осъществяване на фактическа власт като собственик. Посочват, че подаването на данъчна декларация от страна на ищеца, с която декларира имота като собствен от 1998 г. или искането за издаване на скица за имота, не може да обоснове нито осъществяване на давностно владение, нито намерение за своене от страна на ищеца. Посочват, че партидата за електроенергия, открита на името на ищеца, се отнася за имот с идентификатор а не за процесния недвижим имот. Поддържат, че след сключване на спогодбата, ищецът е напуснал имота, преместил се е да живее в гр.

София, не е оспорвал собствеността на К П., не е предприемал действия, които да манифестира намерение за своене на имота. В случаите, когато е ползвал процесния недвижим имот, това е било само въз основа на съгласие на техния наследодател, който е единствен истински собственик на процесния недвижим имот, в рамките на позволените от действителния собственик действия, предвид което ищецът е осъществявал търпими действия в имота, вместо владение на имота. Посочват, че в случай, че ищецът е установил владение върху имота, това е станало след смъртта на брат му Красимир П. през 2020 г., като срокът за придобиване на собствеността чрез давностно владение не е изтекъл.

По насрещната искова молба:

В срока по чл. 211 ГПК Д. С. П., Д. К. П. и С. К. П. предявяват насрещен иск срещу първоначалния ищец П. С. П. с правно основание по чл. 108 ЗС, с който молят съдът да ги признае за собственици и да осъди ответника по насрещния иск да им предаде владението върху недвижимия имот - 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор и построената върху него сграда с идентификатор по КККР. Сочат, че всеки от тях е собственик на по 1/3 част от имота. Поддържат, че техният наследодател Красимир С. П. е придобил собствеността върху процесния недвижим поземлен имот въз основа на съдебна спогодба от 1982 г. на СРС, а Д. С. П., Д. К. П. и С. К. П. са станали собственици въз основа на наследяване по закон след смъртта на наследодателя през 2020 г. Твърдят, че Красимир П. е допускал брат си П. П. да живее в задната къща и да ползва част от имота безвъзмездно на доброволни начала, поради близката роднинска връзка между тях, поради което фактическата власт, осъществявана от страна на ищеца, представлява търпими действия от страна на действителния собственик, а не осъществяване на давностно владение. Твърдят, че след смъртта на техния наследодател П. П. започнал да злоупотребява с разрешението му да ползва имота и не допускал ищците по насрещния иск до т. нар. задна къща в имота и дворно място около нея, с което фактически им отнел владението на тази част от имота.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск П. С. П. подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения насрещен иск като неоснователен и недоказан. Оспорва правния интерес от предявяването на насрещния ревандикационен иск, тъй като според твърденията в насрещната искова молба ищците по насрещния иск са във владение на имота, а също така ответникът по насрещния иск няма собственически претенции към сграда с идентификатор по КККР. Оспорва и твърденията, че К С. П. е придобил процесния имот на основание съдебна спогодба от 3

1982 г. по гр.д. 1253/1982 г. на СРС, тъй като съделителят, на когото е възложен имотът, не е заплатил сумата от 2569 лв. за уравняване на дела. След сключване на спогодбата, П. П. е владял имота, което продължавало и до настоящия момент.

Позовава се, че в декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от К П. на 13.05.1998 г., последният е декларирал, че е собственик само на 1/2 ид. ч. от поземления имот на основание договор за покупко- продажба от 19.11.1976 г. (а не на съдебната спогодба от 1982 г.), както и на построена от него масивна жилищна сграда и навес, но не е декларирал като собствена процесната сграда с идентификатор по КККР. Ответникът по насрещния иск посочва, че подадената от наследодателя на ответниците декларация представлява извънсъдебно признание, че наследодателят на ищците не е придобил изключителна собственост върху процесния недвижим имот. Оспорва и твърденията, че ответникът е осъществявал фактическа власт върху имота на основание търпими действия от страна на К П.. Твърди, че е осъществявал владение върху процесния недвижим имот, както и върху построената върху него сграда с идентификатор по КККР, тъй като трайно е живял в имота със семейството си, имал е адресна регистрация върху имота, регистрирани партиди за водоснабдяване, електроснабдяване в имота, а през 2000 г. заедно с брат си К П. са разделили имота с телена ограда, която е видна и на стари изображения от Google Earth, а също е отбелязана и на Контролен лист В-4-38/2003 г. при извършена проверка от „Софийска вода“ АД в имота. Поддържа, че доказателство за владение върху имота е, че ищецът е застроявал същия - построил е гараж с идентификатор по КККР със застроена площ 21 кв.м. Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли предявения насрещен ревандикационен иск като неоснователен. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: