Решение № 167 от 29.03.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Велико Търново, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20234110200297 по описа за 2023 година

Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на “***“ ЕООД гр. *** против Наказателно постановление № *** от *** г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП – ***, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 179, ал. 1 от с.з. на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата, като претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

С Акт за установяване на административно нарушение № *** от *** г., инициирал настоящото административно-наказателно производство, инспектори по приходите при ТД на НАП – *** констатирали нарушение на чл. 125, ал. 1, вр. ал. 5 от ЗДДС, извършено от дружеството-жалбоподател, в качеството му на лице, регистрирано по ЗДДС и изразяващо 1 се в това, че търговецът не бил изпълнил вмененото от ЗДДС задължение да подаде Справка - декларация по ЗДДС за отчетен период 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г. в законоустановения срок до 14.11.2022 г. включително в ТД на НАП ***. Към момента на съставяне на акта СД по ЗДДС за този отчетен период 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г. не била подадена. Същата била подадена на 07.01.2023 г. в ТД на НАП ***.

Актът за установяване на административно нарушение е надлежно връчен на представляващия дружеството и е подписан от него без възражения. Последвали са писмени възражения срещу АУАН, които са обсъдени при издаване на НП, но са преценени като неоснователни.

Въз основа на съставения АУАН е последвало и издаването на обжалваното Наказателно постановление на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП – ***, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, квалифицирал е нарушението като токова по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, налагайки на дружеството „имуществена санкция” в размер на 500.00 лева. В НП е посочено, че нарушението е за първи път.

Представени са и доказателства за компетентността на административно наказващия орган да издава НП по чл. 179 от ЗДДС - Заповед № ЗЦУ - 1149 от 25.08.2020 г. на ИД на НАП.

Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства. Същата не е спорна и между страните.

С оглед на установено се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение.

По съществото на спора: Жалбоподателят, в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнил задължението си да подаде месечна справка декларация по ЗДДС за отчетен период 01.10.2022 г. - 31.10.2022 г., в законоустановения срок до 14.11.2022 г. По този начин не е изпълнил задължението си по чл. 125, ал. 1, вр. с ал. 5 от ЗДДС. Това деяние е обявено за наказуемо с разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, като по отношение на юридическите лица и еднолични търговци, е предвидено налагане на „имуществена санкция” в размер от 500 до 10 000 лв., следователно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.

2

Причините, довели до извършване на нарушението, са ирелевантни за преценката относно съставомерността му като се има предвид, че при юридическите лица поначало всяко нарушение е резултат от обективна безвиновна отговорност на нарушителя. Доколкото в настоящия случай е санкционирано дружеството търговец за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на неговата дейност, в хипотезата на чл. 83 от ЗАНН, не се явява необходимо да се констатира виновно поведение на определено лице, а е достатъчно да е налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване дейността на търговеца, т.е. да се установи фактът на извършване на нарушението. Същият е безспорно установен в настоящото производство.

Несъстоятелно е възражението, че след като търговеца не осъществява дейност и декларацията му е с нулев резултат, то той е освободен от задължението за подаването й, тъй като в ЗДДС не предвидена такава възможност.

Към настоящият случай липсват основания и за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.

За маловажен случай на административно нарушение може да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретиката на настоящия казус, не са налице обстоятелства, които да обосновават пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Това, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на "маловажен случай", т.е. на такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Видно от доказателства по делото задължението за спазване на данъчна дисциплина е изпълнено близо два месеца след изтичане на законоустановения срок и близо един месец от отправяне на поканата до представляващия дружеството за съставяне на АУАН. Това поведение не разкрива смекчаващи обстоятелства, а трайно пренебрегване на установения ред на държавно управление. Обществената опасност на деянието не се смекчава съществено предвид липсата на вредни последици. Нарушението засяга особено важни обществени отношения, за които се дължи защита, дори когато няма данък за внасяне или възстановяване. Липсата на вредоносен резултат не откроява нарушението от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, тъй като се дължи на типично фактическо въздържане от дължими действия, за чиято съставомерност законът не поставя изискване за настъпване на вреда.

Следва също да се има предвид, че нарушената законова разпоредба е предназначена да осигури нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по-сериозна степен на обществена опасност в сравнение с други състави на административни нарушения. Търговските дружества, поради това и като осъществяват тази дейност по занятие и са регистрирани по ЗДДС, следва да организират дейността си по такъв начин, че 3 да изпълняват точно и своевременно завишените законови изисквания към дейността си, предвид специалната данъчна регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това число и при нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията, както на деклариращия, така и на негови контрагенти, като ЗДДС е с повишени изисквания към отчетността на дейността. Размерът на наложената имуществена санкция от 500 лева, е определен в долната граница, при съобразяване, че нарушението е извършено за първи път.

В този смисъл не са налице и предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Като окончателен се налага изводът, че законосъобразно и като такова следва да се потвърди. наказателното постановление е

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане, основано на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ЦУ на НАП гр. *** следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** от *** г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП – ***, с което на “***“ ЕООД гр. *** на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА “***“ ЕООД гр. *** да заплати на ЦУ на НАП гр. *** направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд – гр. Велико Търново.

4

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5